Решение № 3962 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3962 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330115072 по описа за 2025 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против М. А.

М., ЕГН ********** за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № **/** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2653/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 11.03.2022 г. до 16.01.2025 г. в размер на сумата от 1031, 68 лв. за обект, находящ се в гр. **, бул. „**, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 11.05.2022 г. до 31.12.2024 г. в размер на сумата от 98, 04 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.02.2025 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ** за обект, находящ се в гр. **, ул. „**, доколкото се явявал собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като било начислявано количество за двама обитатели в размер на 10 куб. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв. С. Т., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Възразява се, че ответницата не дължи заплащане на 1 процесните суми, доколкото не се явява потребител на ВиК услуги. Оспорва се да е доставяно количество вода, да е спазена процедурата за служебно начисляване за двама обитатели и да липсва измервателно устройство в процесния обект. Възразява се и че част от вземанията са погасени по давност. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, бул. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот бе изискана декларация по чл. 14 ЗМДТ, депозирана от ответника. От писмо вх. № ** г. по описа на Районен съд - Пловдив, депозирано от Община **, Дирекция **, се установява, че за имот, находящ се в гр. **, бул. **, няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Други доказателства за наличието на облигационни отношения между страните по делото не са ангажирани. Предвид това съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответникът се явява собственик, респ. клиент на ищцовото дружество.

Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик именно на посочения в исковата молба недвижим имот, находяща се в гр. **, бул. **. Изводът за неоснователност на главната претенция, води до извод и за неоснователност на акцесорната претенция. Предвид изложеното и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал. 3 ГПК. Такива не са извършени от същия, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против М. А. М., ЕГН ********** за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № **/** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2653/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 11.03.2022 г. до 16.01.2025 г. в размер на сумата от 1031, 68 лв. за обект, находящ се в гр. **, бул. „**, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 11.05.2022 г. до 31.12.2024 г. в размер на сумата от 98, 04 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.02.2025 г., до окончателното й заплащане.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3