Решение № 40 от 14.03.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Попово, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №

20213520100549 по описа за 2021 година

Ищецът – „*****“ EАД – гр. С., чрез пълномощник, твърди в исковата молба, че на 10.12.2019 г. бил подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г., по силата на което вземанията на „****“ ООД срещу Ф. А., произтичащи от договор за паричен заем № 294523/31.03.2019 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви в полза на „*****“ ЕАД, гр. С..

Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПСТК/294523/20.12.2019 г., изпратено с известие за доставяне и получено лично от ответника на 23.12.2019 г. Към ИМ е приложено уведомителното писмо, което отново да бъде връчено на ответника.

Твърди, че на 31.03.2019 г. между „****“ ООД и Ф. З. А. бил сключен договор за паричен заем № 294523., съгласно който заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 400.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъдела в размер на 38.11 лв. Така страните договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 438.11 лв., платима на 21 броя равни седмични вноски, всяка в размер на по 20.86 лв., при първа погасителна вноска – на 08.04.2019 г. и последна погасителна вноска – на 26.08.2019 г.

Съгласно Общите условия, действали по време на сключване на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Така на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 145.33 лв. за периода от 09.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди, че длъжникът не заплатил дължимия паричен заем към дружеството.

Във връзка с изложеното било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, по което било 1 образувано ч.гр.д. № 126/2021 г., била издадена заповед за изпълнение, но длъжникът подал възражение, което обусловило предявяването на настоящия иск.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 400.00 лв. – главница за периода 08.04.2019 г. –26.08.2019 г.; сумата 31.87 лв. – договорна лихва, начислена за периода 08.04.2019 г. – 26.08.2019 г.; сумата 145.33 лв. – обезщетение за забава за периода 09.04.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 126/2021 г. по описа на ПпРС. Претендира разноски.

В съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител. С писмена молба пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.

Претендира разноски съобразно приложен списък.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Ф. З. А., в който същата изразява становище за недействителност на договора за кредит, тъй като в него не било посочен размерът на възнаградителната лихва и ГПР. Счита клаузата за възнаградителна лихва за противоречаща на добрите нрави и като такава – за нищожна, а оттам за недействителен и целият договор за кредит. Излага твърдения, че уговорената неустойка била скрита лихва, не била включена в ГПР, което също опорочало договора. Освен това тази клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

В съдебно заседание ответницата не се явява, не сочи причини за неявяването си.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „*****“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 126/2021 г. по описа на Поповския районен съд. По посоченото дело е издадена Заповед № 117/25.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ф. З. А., ЕГН **********, да заплати на кредитора „*****” ЕАД, ЕИК *****, сумата 400.00 лв. (четиристотин лева 00 ст.) – главница, сумата 31.87 лв. (тридесет и един лева и 87 ст.) – договорна лихва за периода 08.04.2019 г. – 26.08.2019 г., сумата 145.33 лв. (сто четиридесет и пет лева и 33 ст.) – обезщетение за забава за периода 09.04.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2021 г. до изплащане на задължението, както и разноски, както следва: 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.

Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, че между „****“ ООД – гр. С. (заемодател) и Ф. З. А. от гр. ******е (заемател), е сключен Договор за паричен заем № 294523/31.03.2019 г. (заверено копие приложено по делото).

Според клаузите на договора заемодателят е отпуснал на заемателя заем в размер на 400.00 лв., срещу задължение на заемателя да върне заема на 21 седмични погасителни вноски, две от които в размер на по 3.12 лв. и 19 – в размер на по 22.73 лв. Първата погасителна вноска съгласно договора е с падеж: 08.04.2019 г., а последната: 26.08.2019 г.

Общата сума за плащане по договора е в размер на 438.11 лв. ГПР е 49.13%, а фиксираният годишен лихвен процент е 40.05%.

Заемателят е удостоверил с подписването на договора, че надлежно е получил заемната сума в размер на 400.00 лв.

2

Уговорено е между страните, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи обезщетение в размер законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

По делото е приложен и погасителен план – приложение № 1 към договора за заем.

На 24.09.2019 г., между „****“ ООД – продавач, и „*****“ ЕАД – купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (заверено копие приложено по делото), по силата на който страните са се споразумели продавачът регулярно, за срока на договора, да прехвърля на купувача портфейли от вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 – неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.

Не се спори, че на 10.12.2019 г. е подписано Приложение 1 към горепосочения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) (извлечение от което е приложено по делото), по силата на което вземането на „****” ООС, произтичащо от горепосочения договор от 31.03.2019 г. е прехвърлено в полза на „*****” ЕАД.

От продавача по договора за цесия е издадено и потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (заверено копие приложено на л. 16).

На л. 21 от делото е приложено заверено копие на пълномощно, с което продавачът по договора за цесия – „****“ ООД, е упълномощил купувача – „*****“ ЕАД, да уведоми от името на продавача всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., във връзка с изпълнение на законовото задължение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

На л. 22-23 от делото са приложени заверено копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, подадени от „****“ ООД чрез „*****“ ЕАД до Ф. А., за уведомяване на последната в изпълнение разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че вземането срещу нея, произтичащо от горепосочения договор за паричен заем е прехвърлено в полза на новия кредитор – „*****“ ЕАД. От обратната разписка, приложена по делото е видно, че писмото е получено лично от заемателя и ответник в настоящия процес.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр. с чл.

99 от ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Предявените искове са установителни, след указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването им и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира за основателни по следните съображения:

За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, валиден договор за заем със стария кредитор, изправност на стария кредитор, изискуемост на задължението на длъжника и размер на задължението.

Както е посочено и в изготвения от съда доклад по делото, ответникът носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правото на ищеца, в т.ч. и в случай, че твърди това, че е заплатил задълженията си по договора за кредит.

В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 294523/31.03.2019 г., сключен между „****“ ООД и ответника Ф. З. А., което вземане е предмет на договор на цесия с цесионер – „*****“ ЕАД.

3

От събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе, съдът приема за доказано по категоричен начин, че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) е валиден и с него е прехвърлено на ищцовата страна вземането, което „****“ ООД има от ответницата по горепосочения договор за паричен заем.

Съдът приема, че ответницата, като заемател по горепосочения договор за заем, е уведомена за извършеното прехвърляне на вземането по договора, както предварително – с цитираното по-горе уведомително писмо, така и впоследствие – с получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и писмено уведомление за извършената цесия, отправено от цесионера като пълномощник на цедента. При това положение съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.

По валидността на сключения договор за паричен заем с предишния кредитор съдът приема следното:

Няма спор по делото, че договорът за паричен заем е сключен между страните по него в предвидената в закона писмена форма, като към датата на сключването му е действал Закон за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 17/2019 г.).

Не се спори още, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че на ответницата е предоставена заемната сума, предмет на договора, с което заемодателят е изпълнил задълженията си, а от своя страна, заемополучателят е поел задължението да върне заетата му сума, заедно с договорна лихва, като общата дължима от заемателя сума по договора е била в размер 438.11лв.

Задължението на заемополучателя по договора за заем е изискуемо, тъй като е настъпил падежът на всяка една от дължимите погасителни вноски по договора, но няма спор по делото, че същата не е изпълнила задължението си за връщане на заемната сума. Няма представени от ответницата доказателства за извършени плащания по договора.