Решение № 67 от 15.04.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Радомир, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100303 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2019 г. ответницата Ц. Х. Н. сключила договор за потребителски кредит № . със „С.- К.“ АД, по силата на който получила сумата от 600,00 лева, която се задължила да върне на три вноски, всяка в размер на 275,95 лева, в срок до 26.12.2019 г.

Страните уговорили фиксиран лихвен процент по договора в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63%.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от договора за кредит, страните се съгласили, че кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „С.К.“ АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на имейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосоченият договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са 1 използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответницата била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Дори и съдът да приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди и че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.

„С. - К.“ АД прехвърлил своите вземания към ответницата по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б. Б.“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес.

Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, с оглед на което ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК до РС – Р., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ./2024 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата Ц. Х. Н. дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД следните суми: 432,05 лева/220,90 евро – главница по договор за потребителски кредит № ./26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 19,98 лева/10,22 евро – договорна лихва, дължима за периода от 26.09.2019 г. до 26.12.2019 г. и сума в размер на 285,61 лева/146,03 евро – лихва за забава за периода от 26.12.2019 г. до 12.12.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения ú особен представител е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове, с твърдения, че по делото липсват доказателства за размера на сумата, която е усвоила ответницата.

Посочено е и че не е налице валидно прехвърляне на вземанията по договора за кредит, като се оспорва и твърдението, че ищецът е уведомил ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията.

Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „А.Б. Б.“ ЕООД е подал на 30.12.2024 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Ц. Х. Н. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 26.09.2019 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ./2024 г. на РС - Р.. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 2

№ ./02.01.2025 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК.

В едномесечния срок от съобщаването заявителят „А. Б. Б.“ ЕООД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № . от 26.09.2019 г., сключен между „С. - К.“ АД, като кредитор, от една страна и Ц. Х. Н., като длъжник, от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 600,00 лева; срок на кредита - 3 месеца; размер на вноската по кредита – 275,95 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 42,58%; годишен лихвен процент – 36%.

По делото е приет и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., сключен между „С. - К.“ АД (цедент) и „А.Б. Б.“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера портфолио с вземания и акцесорни права, индивидуализирани в анекс № 1, неразделна част от договора.

Представено е и копие от Приложение № . към договор за цесия, подписано от представители на цедента и цесионера, както и разписка за извършено плащане на сумата от 600,00 лева от 26.09.2019 г.

От ищцовата страна е представено и пълномощно, с което „С. - К.“ АД упълномощава „А. Б. Б.“ ЕООД да уведомява от името на цедента всички длъжници за сключения на 22.03.2024 г. договор за цесия, както и уведомление от „А.Бе. Б.“ ЕООД до ответницата за прехвърляне на вземанията на „С. - К.“ АД, произтичащи от договор за потребителски кредит от 26.09.2019 г., в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД по силата на договор за цесия от 22.03.2024 г.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че съгласно приложена с исковата молба разписка, от страна на „С.-К.“ АД е извършен паричен превод по сметка на ответницата на сумата от 600,00 лева.

Според вещото лице по договора е платена на 26.02.2019 г. сумата от 300,00 лева или 153,39 евро, с която са погасени: 85,87 евро - главница по първа погасителна вноска; 9,20 евро - договорна лихва по първа погасителна вноска; 46,02 евро – неустойка и 12,30 евро лихва за забава.

Неплатената сума по договор за потребителски кредит № . от 26.09.2019 е в размер на 696,84 лева/356,29 евро, от които: 432,05 лева/220,90 евро – главница; 19,98 лева/10,22 евро договорна лихва и 244,81 лева/125,17 евро – лихва за забава за периода от датата на забава на всяка погасителна вноска до 12.12.2024 г.

В заключението е посочено, че ако със сумата от 300,00 лева/153,39 евро не се погасява неустойка, то се погасяват: 244,99 лева - главница по първа и част от втора погасителна вноска; 30,96 лева - договорна лихва по първа и втора погасителна вноска и 24,05 лева лихва за забава.

Според вещото лице неплатената сума по договор за потребителски кредит № . от 26.09.2019 г., непогасена по давност, е в размер на 491,75 лева или 251,42 евро, от които:

3

355,01 лева/181,51 евро – главница; 7,02 лева/3,59 евро - договорна лихва и 129,72 лева/66,32 евро - лихва за забава за периода от 30.12.2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.12.2024 г.

Съдът кредитира като компетентно изготвено заключението на вещото лице, с изключение на дадения отговор на въпроса, касаещ неплатените суми по договора за кредит, които са погасени по давност, тъй като същият не е от компетентността на вещото лице.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При разглеждането му по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „С.- К.“ АД и ответницата във връзка със сключения договор за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане и уведомяването на ответницата за извършената цесия.

Страните не спорят, че са били обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът „С.- К.“ АД се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя сумата от 600,00 лева, а последният е следвало да погаси задължението си на 3 месечни вноски, първата от които с падеж на 26.10.2019 г. и последната с падеж на 26.12.2019 г. Между страните не се спори, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 26.12.2019 г. и същият не е бил обявяван за предсрочно изискуем.

Установява се наред с това от заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, че неплатената сума по договор за потребителски кредит № . от 26.09.2019 е в размер на 696,84 лева/356,29 евро, от които: 432,05 лева/220,90 евро – главница; 19,98 лева/10,22 евро - договорна лихва и 244,81 лева/125,17 евро – лихва за забава.

В конкретния случай ищецът обосновава качеството си на кредитор, съгласно договор за цесия от 22.03.2024 г., по силата на който твърди, че му е прехвърлено вземаното от „С.- К.“ АД към ответницата.

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става 4 цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, по силата на сключен между тях договор. Като договор, цесията винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо, като в противен случай се стига до неговата недействителност поради липса на предмет на продажбата.

От събраните по делото писмени доказателства, обаче, не може да се направи категоричен и обоснован извод, че по силата на сключения на 22.03.2024 г. договор за цесия „С. - К.“ АД е прехвърлил на „АПС Б. Б.“ ЕООД процесните вземания към ответницата. Това е така, тъй като в самия договор вземанията не са индивидуализирани. В представения по делото договор за цесия липсват конкретни данни за процесното вземане относно страните, неговия характер, основанието, от което произтича, размера, периода, за който се отнася и др. Съгласно § 2 от договора продавачът е посочил и определил продадените вземания в Приложение № ., което се съставя на хартиен носител и се подписва от страните.

Представеното по делото копие на Приложение № 1, обаче, не съдържа информация, от която да е видно, че вземането на „С.- К.“ АД към ответницата, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, е прехвърлено на „АПС Б. Б.“ ЕООД, поради което съдът не може да извърши проверка дали вземанията към ответницата действително са включени в обхвата на процесната цесия и какви точно са по основание, размер, период и т. н. Ето защо не може да се приеме за безспорно доказано, че това вземане е част от предмета на договора за цесия от 22.03.2024 г. между „С. - К.“ АД и „АПС Б. Б.“ ЕООД, в какъвто смисъл са и указанията на съда във връзка с разпределената доказателствена тежест по делото. Тук следва изрично да се отбележи, че ангажираните от ищцовото дружество доказателства за цедиране на процесните вземания не са достатъчни, за да обосноват извод, че „А. Б. Б.“ ЕООД е придобил същите по силата на договора за цесия от 22.03.2024 г., поради което и за съда не е съществувало задължение по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК да указва изрично на ищеца, че не сочи доказателства за цедиране на вземането – така: решение № ./8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № ./2012 г., ГК, II г. о. и решение №.13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № ./2011 г., ГК, IV г. о.