Решение № 19 от 06.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000502085 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 3157/28.05.2024 г. по гр. д. № 4435/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл.

Света Неделя № 6, срещу В. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** ***, иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество – собственост на ответника, а именно: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста тридесет и четири, точка, шест хиляди деветстотин осемдесет и три, точка, три хиляди шестстотин петдесет и седем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-1851/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота ***, с площ по кадастрална скица от 390.00 кв.м. /триста и деветдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начина на трайно ползване: За друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия : 0 /нула/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3657 /три хиляди шестстотин петдесет и седем/; 2/ ПОЗЕМЛЕН 1

ИМОТ с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста тридесет и четири, точка, шест хиляди деветстотин осемдесет и три, точка, три хиляди шестстотин петдесет и шест/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота ***, ул. „Кооперативен труд“ с площ от 390.00 кв.м. /триста и деветдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начина на трайно ползване: За друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия : 0 /нула/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3656 /три хиляди шестстотин петдесет и шест/ и 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ЛИВАДА, находяща се в землището на ***, местността ***, целият с площ от 2.132 декара /два декара и сто тридесет и два квадратни метра/, представляващ имот №119168 /едно едно девет едно шест осем/, в землището на с. ***, с ЕКАТТЕ 29159 /две девет едно пет нула/, седма категория.

При този изход на делото пред първоинстанционния съд и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6, да заплати на В. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** ***, сумата от 9 500 лева (девет хиляди и петстотин лева), представляващи разноски по делото.

Същевременно и предвид отхвърлената искова претенция, на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ и чл. 77 от ГПК, съдът е осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл.

Света Неделя № 6, да заплати на Софийски градски съд сумата от 17 427, 18 лева (седемнадесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева и осемнадесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса в производството.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост, при наведени твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като първоинстанционният съд бил изградил фактическите си констатации на непълно и неправилно тълкуване на доказателствения материал, а с това и е достигнал до необосновани правни изводи. По същество се релевира, че първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за липса на значително несъответствие, като фактически е обвързал наличието му с изискване в края на проверявания период ответникът да притежава имущество на стойност над 150 000 лева. Според КОНПИ този подход противоречи на легалната дефиниция на понятието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, където значителното несъответствие е определено като разлика между имуществото и нетния доход за целия проверяван период, надвишаваща 150 000 лева, без законът да поставя допълнително условие за минимална стойност на наличното имущество към края на периода. Въззивникът сочи, че смесването 2 на критерия за „несъответствие“ с критерий за минимален размер на наличния актив представлява недопустимо разширително тълкуване и води до изкривяване на целта на закона. Все в този смисъл ищецът поддържа, че по делото е установено крайно ниско равнище на законни доходи и съществен недостиг на средства, като се позовава на приетата съдебно-икономическа експертиза и твърди, че за целия проверяван период са отчетени приходи в размер на 1 549 лева, разходи в размер над 551 000 лева и отрицателен нетен доход, поради което е необяснимо придобиването на имущество на стойност над 100 000 лева. В допълнение се акцентира, че отрицателният нетен доход е индикация, че лицето е покривало обичайните си разходи и придобиването на имуществото с неустановен източник на средства, а при наличие на значително несъответствие се активира оборимата презумпция за незаконен произход, като доказателствената тежест да се установи законен източник за придобиването остава за ответника. Изрично се сочи, че ответникът не е ангажирал твърдения и доказателства за законен източник на средства, поради което исковете следва да бъдат уважени. Освен това, КОНПИ развива и довод, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил стойността на придобитото имущество, доколкото била допусната грешка при оценяването на имотите и при съпоставката на стойности към релевантните моменти, което е довело до занижаване или неправилно формиране на резултата от анализа за несъответствие. Наред с това ищецът подчертава, че ако законодателят е възнамерявал да въведе праг на стойността на имуществото като условие за отнемане, би го предвидил изрично, а във връзка с това се излагат съображения относно обсъждани, но неприети законодателни предложения за въвеждане на минимални прагове, като се поддържа, че приемането на такъв праг по тълкувателен път би обезсмислило целите на режима за гражданска конфискация. Във въззивната жалба се съдържат и самостоятелни оплаквания относно присъдените разноски пред първоинстанционния съд. В тази насока се релевира, че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно, като се поддържа, че следва да се съобразят цената на иска, минималните размери по Наредба № 1/2004 г. и критериите за фактическа и правна сложност, включително с оглед указанията по ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. Допълнително се изтъква, че в рамките на процеса вече е бил определен и заплатен депозит за особен представител, поради което се счита за неправилно КОМПИ да бъде натоварена и с допълнително адвокатско възнаграждение в посочения размер. Отделно от това ищецът оспорва и първоинстанционното решение, в частта, с която е осъден да заплати държавна такса, като се подържа, че КОМПИ е освободена от държавни такси в производствата за отнемане на незаконно придобито имущество, позовавайки се на разпоредби на ЗОНПИ и на общия режим на чл. 84 от ГПК, както и на аргументи за публичноправния характер на претендираното вземане и приравняването му към публични вземания по ДОПК. Поради всичко изложено ищецът счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска, постановявайки решение в противоречие с материалния закон 3 и със съдебната практика, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявената претенция за отнемане на процесното имущество. Претендират се разноски.

Ответникът В. В. Ц. оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за неоснователност на предявения иск, което е в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Настоящият въззивен състав, намира, че следва да се има предвид 4 представеното по делото Решение № 86/24.01.2024 г. по описа на КОНПИ, ведно с депозирана от ищеца молба с вх. № 12100/02.02.2024 г. пред първоинстанционния съд, то с влязло в сила протоколно Oпределение от 08.02.2024 г. по гр. д. № 4435/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав, и в съответствие с диспозитивното начало, е било уважено искането на КОНПИ за частичен отказ от иска за отнемане на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ на имущество от ответника за общо 311 609, 56 лева, като след прецизиране размерите на иска, производството е продължило единствено в частта, с която на основание чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ се иска да бъде постановено решение, с което да отнеме в поза на държавата имущество от ответника на обща стойност от 124 070 лева, формирани като сбор от стойността на следните материални активи – собственост на ответника, а именно: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

*** /нула четири хиляди двеста тридесет и четири, точка, шест хиляди деветстотин осемдесет и три, точка, три хиляди шестстотин петдесет и седем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота ***, с площ по кадастрална скица от 390.00 кв.м. /триста и деветдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начина на трайно ползване: За друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия : 0 /нула/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3657 /три хиляди шестстотин петдесет и седем/; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста тридесет и четири, точка, шест хиляди деветстотин осемдесет и три, точка, три хиляди шестстотин петдесет и шест/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18- 51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота ***, ул. „Кооперативен труд“ с площ от 390.00 кв.м. /триста и деветдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начина на трайно ползване: За друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия : 0 /нула/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3656 /три хиляди шестстотин петдесет и шест/ и 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ЛИВАДА, находяща се в землището на ***, местността ***, целият с площ от 2.132 декара /два декара и сто тридесет и два квадратни метра/, представляващ имот №119168 /едно едно девет едно шест осем/, в землището на с. ***, с ЕКАТТЕ 29159 /две девет едно пет нула/, седма категория.