Определение № 2069 от 21.07.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2069

Окръжен съд – Варна

20.07.2020 г.

Град Варна

V състав

На 20.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100501635 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 33315/02.06.2020г. на Областна Дирекция на МВРВарна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 1750 от 01.04.2020г., постановено по гр.дело № 17097/2019г. на Варненския районен съд, 50-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на К. В.

К. , ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 1720,07 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.

Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 299,12 лв. /сбор от дължимата сума за първо и второто тримесечие на 2018г. – 138,90 лв. и 160,82 лв, съгласно заключението на вещото лице по ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с 1 тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 33315/02.06.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 1750 от 01.04.2020г., постановено по гр.дело № 17097/2019г. на Варненския районен съд, 50-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на К. В. К. , ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 1720,07 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1635/2020г. на ВОС за 06.10.2020г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 33315/02.06.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 1750 от 01.04.2020г., постановено по гр.дело № 17097/2019г. на Варненския районен съд, 50-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на К. В. К. , ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 1720,07 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1635/2020г. на ВОС за 06.10.2020г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3