Решение № 5548 от 20.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5548 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100509576 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 148483/07.05.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство В. Р. П., ЕГН **********, чрез адв. Г., срещу Решение № 6572/11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 39365/2023 г., по описа на СРС, 141 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на ищеца сумата от 1297,12 лева, представляваща стойността на топлинни услуги начислена за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.

„********, абонатен № ********, ведно със законна лихва за периода от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 212,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважената главница за периода от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г., както и сумата от 22,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които 1 вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2022 г. по ч. гр. д. № 59857/2022 г., по описа на СРС, 141 състав.

В постъпилата в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че районният съд е формирал неправилен извод в посока, че и жалбоподателят следва да отговаря за начислените от ищеца суми за потребена топлинна енергия в процесния имот. Въззивникът намира, че вписаното в молбатадекларация, подадена от другия ответник, обстоятелство, че семейството на декларатора се състои от две лица, не е от естество да обоснове задължение и за П., доколкото това второ лице не е индивидуализирано. В този смисъл, оспорва да е страна по облигационно правоотношение с ищеца. Намира, че не е достатъчно да бъде установено, че е титуляр на правото на собственост върху 1/2 идеална част от недвижимия имот, за да се обоснове отговорността му за заплащане на претендираните от ищеца суми, предвид наличието на подадена молба-декларация от другия съсобственик за откриване на партида на негово име при дружеството – ищец. С оглед изложеното, отправя искане до съда за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявените срещу него претенции да бъдат отхвърлени в цялост. Претендира стойността и на сторените, както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд, съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 178241/31.05.2024 г., подаден от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрк. П., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпило становище от конституираното в първоинстанционното производство на страната на ищеца, сега въззиваем, трето лице – помагач „Термокомплект“ ООД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност в обжалваната част, настоящият въззивен състав намира следното:

С исковата молба пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковите претенции се предпоставя от установяването в хода на производството при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства, а именно: възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, изпадането на ответниците в забава и размер на претенцията за мораторна лихва.

От изслушаното по делото и прието без възражения от страните заключение по допуснатата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е топлофициран и че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира същият, е присъединена към топлопреносната мрежа. С определение от 25.01.2024 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците Г.М. П.а и В. Р. П. са собственици на недвижим имот, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. „********, абонатен № ******** – идентичен с процесния, при равни квоти от по 1/2 идеална част от правото на собственост за всеки от тях. Последното се установява и от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62 от 08.03.2001 г., том I, рег. № 1087, дело № 57/2001 г. на нотариус Е.П., с район на действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на НК под № 379. Доколкото не са налице данни 3 за сключен между ответниците граждански брак, както и за други проявили се в обективната действителност факти, водещи до обратен извод, съдът намира, че купувачите са придобили правото на собственост върху процесното жилище именно при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях. Не се твърди и не се установява преди началния момент или по време на предявения с исковата молба период ответниците да са предприели действия по разпореждане или ограничаване на притежаваното от тях вещно право на собственост. Като писмено доказателство по делото е приета и молба – декларация от 02.11.2001 г., подадена от ответницата Г.М. П.а до „Топлофикация София“ ЕАД за промяна на партида за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 12, находящ се на адрес в гр. София, ж. к.

„********, с абонатен № ********, като се иска същата да се прехвърли на името на декларатора.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка такива да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“) по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като един от начините за това е да се установи, че спрямо ползвателя е открита индивидуална партида при топлопреносното дружество. Следва изрично да се посочи, обаче, че облигационната връзка не се презумира с установяване факта на ползване на топлоснабдения имот от това трето лице. В мотивите на тълкувателното решение е 4 разгледана и хипотезата, при която топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, което след развода се ползва само от единия от бившите съпрузи. В този случай, ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Подобна е хипотезата на възникнала обикновена съсобственост върху топлоснабденото жилище на друго основание, в който случай също е възможно само единият съсобственик да сключи договор с топлопреносното предприятие за целия имот и тогава само той се явява задължено лице за заплащане на цената на доставяната в обекта топлинна енергия.

От доказателствата по делото, събрани в хода на първоинстанционното производство, се установява, че след възникване на съсобствеността между ответниците по силата на сключен договор за покупко-продажба от 08.03.2001 г., ответницата Г.М. П.а е подала молба – декларация от 02.11.2001 г. за промяна на партидата за имота, като същата бъде прехвърлена на нейно име. Видно от представените по делото документи от третото лице – помагач на страната на ищеца, както и от представените съобщения към фактури и приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в рамките на предявения с исковата молба период партидата за процесния топлоснабден имот се е водела на името именно на ответницата Г.М. П.а. Предвид това може да бъде направен обоснован извод, че в съответствие с цитираните по-горе тълкувателни постановки, по делото е надлежно доказано възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия с един от съсобствениците – Г.М. П.а, на името на която е открита партида, въз основа на изрично нейно волеизявление, поради което и само тя се явява задължена за заплащане на стойността на потребената енергия за цялото жилище.

Ето защо, в настоящия случай се установява съществуването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот единствено между „Топлофикация София“ ЕАД и Г.М. П.а, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. При липсата на установено облигационно отношение 5 между ищеца и ответника В. Р. П. (въпреки че последният е титуляр на правото на собственост върху 1/2 идеална част от топлоснабдения недвижим имот), исковете, предявени срещу последния, следва да се отхвърлят.