Решение № 8988 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8988 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110147485 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „*** ЕАД съществуват вземания от Д. Н. Н. за следните суми: за сумата от 8364.08 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „**** 3“, бл. 347, вх. А, за сумата от 734.36 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 13.11.2019г., за сумата от 57.53 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 9.65 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 13.11.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 20.11.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 66466/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „*** ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника, респ. праводателя му като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за 1 забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.

86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че недоказано по делото е през исковия период между него и ищеца да е съществувало облигационно отношение с предмет доставка на топлинна енергия, евентуално- че в имота не е реално потребено количество топлинна енергия на сочената от ищеца стойност, доколкото през исковия период същият бил необитаем. Счита, че дори и топлинната енергия да е служебно начислена, последното е сторено, без за това да са съставени писмено уведомление, както и протокол. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение сочи обстоятелството, че до него не била отправяна покана за изпълнение на задължението, поради което не бил поставен в забава. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*** ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от неоспорения от името на ответника Договор от 16.10.1985г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на посочената дата Никола Димитров Н. и Евтимка Георгиева Н.а са придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „**** 3“, бл. 347, вх. А. А от представената с исковата молба справка в НБД „Население“ по отношение на Никола Димитров Н. се установява, че другият приобретател по сделката от 16.10.1985г.- Евтимка Н.а, е негова съпруга, като въз основа на наличните по делото данни и при липсата на данни, а и на твърдения в тази насока следва да се приеме, че това е било така и към датата на покупко- продажбата, с оглед на което и съобразно нормата 2 на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г., понастоящем отменен, но приложим към датата на сделката, следва да се приеме, че жилището е придобито от съпрузите при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга, наследен от своята преживяла съпруга Евтимка Н.а и от своя син- ответника Д. Н.. С оглед на това последните като единствени носители на право на собственост върху процесния имот, вкл. през исковия период- при липса на данни, а и на твърдения който и да е от тях да е отчуждил или ограничил правото си на собственост преди или по време на исковия период, са били потребители на доставяната до процесното жилище топлинна енергия по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и като такива- отговорни за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността. А след настъпване в хода на процеса- на 05.12.2021г., на смъртта на Евтимка Н.а формираните в нейната правна сфера задължения за цената на топлинната енергия са преминали към единствения й наследник по закон съгласно приобщеното като писмено доказателство по искане на ищеца удостоверение за наследници № ****/05.11.2024г.- ответника Д. Н. Н., който като собственик на идеални части от имота през процесния период и като единствен наследник на другия собственик на жилището през същия период е единствен материално легитимиран да отговаря по процесните претенции в тяхната цялост.

Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, от документите, касаещи извършването на дяловото разпределение по отношение на конкретния обект, представени от третото лицепомагач на ищеца, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „**** ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза за два от включените в процесния период отчетни периоди- 2016/2017г. и 2018/2019г., абонатът не е осигурил достъп за извършване на реален отчет, поради което топлинната енергия за отопление на имота, в който съгласно констатациите на експерта е имало три радиатора с монтиран *** (индивидуален разпределител на разходите за отопление), е начислявана служебно- по максимален специфичен разход на сградата, а за периода 2017/2018г., за който абонатът е осигурил достъп до имота за извършване на отчет, топлинната енергия за отопление е начислена по показанията на ***, вписани в документа за главен отчет, носещ според констатациите на вещото лице, а и според представените от третото лице- помагач на ищеца документи подпис за клиент, което по своята правна същност представлява признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че за посочения в отчета период до имота е доставено соченото в същия количество топлинна енергия. За целия исков период и поради неосигурен достъп до имота за извършване на реален отчет за периоди, предхождащи междинния отчетен период, включен в исковия, на клиента е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване служебно- на брой лица, по 140 л/денонощие, за двама потребители.

3

Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от дружеството за дялово разпределение между абонатите, пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 8679.59 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.