Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 22.07.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Административно наказателно дело 191/2026
Вид
Решение № 71
Подписан
22.07.2026
В сила
29.08.2026
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 18 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. ******, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20263130200191 по описа за 2026 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от В. Г. А. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш, Серия К №12714957, издаден от ОД на МВР – ******, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 25,56 евро.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд електронен фиш, въз основа на изложени подробни аргументи, свързани с незаконосъобразността на същия поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, а така и упълномощеният му процесуален представител. Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП-****** не изпращат представител в проведеното съдебно заседание, като по делото са депозирани писмени бележки от АНО, чрез юрисконсулт, с които на посочените в същите основания моли ЕФ да бъде потвърден и в полза на ОД на МВР да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 23.04.2026 г. С.Н., полицейски служител на РУ-******, ОД МВР ******, работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АRH CAM S1, позиционирана в гр.******, по ул.“******, на кръстовището с ул.****** и насочена към пътуващите МПС в посока към гр. ******, снимаща и в двете посоки. В 16:09 ч. с посоченото АRH CAM S1, било регистрирано движение на МПС с полуремарке ШМИТЦ СЦБ С3Б с рег № ****** , със скорост от 62 км/ч. За установеното инсп. Н. изготвил Протокол за използване на АТСС. Била установена собствеността на 1 посоченото ремарке - а именно на „Глобал Биомет“ЕООД с управител и законен представител - жалбоподателя А., като въз основа на констатираното нарушение на скоростта на МПС-то със заснетото, теглено от това ПС ремарке , на същия, бил издаден Електронен фиш, Серия К №12714957, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.2 от ЗД в П е наложено наказание „Глоба“, като във фиша било посочено, че въззивника се наказва в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС /ползвател, като законен представител на „Глобал Биомет“ЕООД. В същия е описано, че на процесния пътен участък е разрешена стойност на от 50 км/ч, установената скорост на движение - 62 км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 12 км/час.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът възприема с доверие и кредитира изцяло, включително и приложения снимков материал, която е веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата се явява основателна поради следното:

От формална страна обжалвания електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Видно от вписаните данни обаче в същия се установява, че нарушението се изразява в това, че е засечено превишение на разрешената за съответния пътен участък скорост на движение на "МПС ШМИТЦ СЦБ С3Б вид ПОЛУРЕМАРКЕ с рег № ******“, т. е. засечено е превишение на разрешената скорост при движението н а полуремарке. В действителност, полуремаркето не е моторно превозно средство, а пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП " Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство". Безспорно, както ремаркетата, така и полуремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, според която "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства". Всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто явно е случаят по настоящото дело.

Действително, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат посочени, наред с другото, "регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство", но няма съмнение, че и двата, изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до моторните превозни средства, извод налагащ се и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл. 189 ЗДвП (и в частност ал. 6, 8 и 15), в които законодателят е използвал изрично словосъчетанието "моторно превозно средство" и съществителното "автомобил".

2

В случая безспорно е налице автомобил, който представлява МПС, т. е. пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, съгласно дефиницията по & 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. Заснетото полуремарке е било прикачено за този автомобил и съответно е следвало посоката и скоростта, задавани от водача на автомобила. Следователно в случая е налице "състав от пътни превозни средства" по смисъла на & 6, т. 20 от ДР на ЗДвП, представляващ механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло. Положението, в което е заснет този състав, показва, че поради насочването на стационарната камера в определена посока, изображението е отразило задната му част, а именно прикаченото полуремарке и неговата регистрационна табела. Действително визираната като нарушена норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП борави с понятието "пътно превозно средство", но същевременно сочи като адресат на регламентираното в нея задължение водача на това ППС, който има възможността да избира скоростта на движението му. По смисъла на ЗДвП, ППС са трамваите, самоходните машини, мотопедите, мотоциклетите, ремаркето, полуремаркето и др. И тук следва да се направи разграничението, че за разлика от първите четири изброени ППС, които се управляват директно от свой водач, то полуремаркето се управлява опосредено от водача, управляващ МПС, към което то е прикачено и теглено. Ето защо за тази особена категория ППС не може да се приеме за приложима процедурата за ангажиране на АНО чрез издаване на ЕФ по чл. 189 ЗДвП. В подкрепа на това се явява и обстоятелството, че приложената в случая санкционна норма на чл.

182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 о т ЗДвП, визира като субект на нарушението именно и водач, който превиши разрешената максимална скорост.

Анализът на всички цитирани дотук законови норми мотивират извода на настоящия състав за неприложимост на процедурата по чл. 189 ЗДвП за ангажиране на административно наказателната отговорност чрез издаване на ЕФ по отношение на пътни превозни средства, които не попадат в категорията МПС. Невъзможността на АТСС да заснеме номера на автомобила, който в случая се явява управляваното от водача МПС, е довело до незаконосъобразно издаване на ЕФ срещу собственика на тегленото полуремарке. Освен, че не е спазена нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП – да се посочи рег. номер на МПС, както и тази на чл. 189, ал. 5 ЗДвП – ЕФ да се връчи на собственика на МПС, в случая, противно на изложеното от страна на АНО, чрез пълномощник е невъзможно и да се приложи и предвидената в чл. 189, ал. 5 ЗДвП възможност на собственика на МПС да декларира кое е лицето, което е управлявало това МПС в съответния времеви момент. И това е така, тъй като собственикът на полуремаркето, освен че не попада в категорията "собственик на МПС", което пък означава, че не разполага с право да подава декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, от същият не би могло да се изиска да посочи кой е собственикът на неидентифицираното МПС, респ.на кой водач собственикът на МПС-то е предоставил управлението на това МПС при констатиране на описаното в ЕФ.

При така направения анализ на законовите норми и фактите по делото настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като и като такъв следва да бъде отменен.

По делото са претендирани разноски и от двете страни, като с оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се присъдят на въззивника. Процесуалният м у представител е представил Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско 3 възнаграждение в размер на 180 евро. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност, което което следва да бъде разгледано от съда.

Съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа от 9 юли 2004 г. , за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лв., минималното възнаграждение е 400 лв. /204.52 евро. Съобразявайки посочената разпоредба, доколкото и от една страна уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер под минималния такъв, а от друга и с оглед фактическа и правна сложност и процесуалното развитие на делото, съдът намира, че същото следва да бъде присъдено изцяло.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К №12714957, издаден от ОД на МВР – ******, с който на В. Г. А. с ЕГН ********** за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 25,56 евро.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. А. с ЕГН ********** сумата от 180,00 евро представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – ******: _______________________ 4