Определение № 10295 от 15.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10295 гр. София, 15.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ИВ.Д. като разгледа докладваното от В.ИВ.Д. Гражданско дело № 20261110104990 по описа за 2026 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба вх. № 60463/24.02.2026 г. по описа на СРС, подадена от П. П. К. срещу „У.К.Ф.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕАД, с която е предявен ОУИ с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземанията по ИЛ изд. по ч.гр.д. № 64265/2023 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 2024ХХХ0400263 по описа на ЧСИ С.А., рег. № ХХХ, с район на действие СГС.

Съдът, като съобрази данните от служебно изготвена справка в НБД „Население“ намира, че делото не е местно подсъдно на Софийски районен съд.

Предявен е иск от потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, респ. чл. 9, ал. 3 ЗПК. В производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, единствено основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице (вж. Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС). При приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК касаят вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство (вж. Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2819/2023 г., III г.о., ГК, както и цитираната съдебна практика по приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл.

439 ГПК -Определение № 39 от 9.02.2022 г. по гр.д. № 3242/2021 г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 50413 от 5.10.2022 г. по ч.т.д. № 2100/2022 г., І т.о. на ВКС; Определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч.т.д. № 1362/2022 Г., І т.о. на ВКС).

В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. За подсъдността по искове на и срещу 1 потребители, съдът следи служебно по арг. от чл. 119, ал. 3 ГПК.

От служебно изготвената справка в НБД „Население“ се установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на ищеца е в гр. С., поради което местно компетентен да разгледа спора е Районен съд- С..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4990/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав.

ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК на Районен съд- С., като местно компетентен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2