Решение № 261185 от 22.02.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 22.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка С.

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка

Костадинова-Младенова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №8682 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 24.10.2019 год. на третите лица Г.Т.И., З.Т.К., О.Г.Т., А.К.М., С.Ф.М., С.С.Д., К.А.К., А.З.Т., Б.Х.Т. и Р.Х.Т., чрез адв. А.Д. срещу въвод във владение от 17.10.2019 год. по изпълнително дело №20198380403782 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ.

Жалбоподателите поддържат, че са съсобственици на части от процесния недвижим имот, а именно УПИ І-432, 434, 435, 446, 447, 448, 450, 451 от кв.182 по плана на гр.София, местност „Подуяне-Редута“, като го владеели от преди около 10 години, т.е. преди образуването на заповедното производство по ч.гр.дело №31454/2019 год. по описа на СРС, ГО, 41 с-в. Не били страна по това производство и издадената заповед по чл. 417 ГПК не можело да им бъде противопоставена, а отделно от това същата не се ползвала със сила на пресъдено нещо. На 17.10.2019 год. П.Б.П.дошъл в имота и започнал да демонтира бариерата на процесното дворно място, което представлявало паркинг на живеещите в блока. Взискателите по процесното изпълнително дело били въведени във владение на „реална част“ /без посочени граници/ с площ от 1 067 кв.м. Парцелът бил неделим, като не било разпределяно правото му на ползване. Жалбоподателите сочат също така, че до момента не били страни по гражданско производство и нямали задължение да предават на никого владението върху процесния имот, като не били обвързани от издадената заповед за изпълнение – чл. 226, ал.

3 ГПК. Ако „П.М.К.“ ЕООД претендирало, че е собственик на идеални части от него и искал да му бъде предадено владението им трябвало да предяви иск, за да може съдебният акт да има сила на пресъдено нещо по отношение на жалбоподателите. Ето защо молят обжалваният въвод да бъде отменен като незаконосъобразен.

Взискателят „П.М.К.“ ЕООД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че жалбоподателите трябвало да докажат, че владеят процесния имот, тъй като в противен случай нямали качеството на трети лица по чл. 435, ал. 5 ГПК и не били легитимирани да обжалват въвода. На 07.05.2019 год. бил сключил договор за наем с Ч.М.Р., Г.М.Р., И.М.Л., В.А.Б., Н.Т.Р., А.Р.К. и „Р.“ ООД – собственици и наемодатели, с предмет: дворно място, находящо се в гр.София, ул.“******. Наемодателите и длъжници били собственици на 70.05 % от отдавания под наем имот, като последният бил предоставен за изграждането на паркинг, който да обслужва собствениците на земята и трети лица. След подписването на договора за наем не му било предадено владението на имота, тъй като наемодателите били възпрепятствани да сторят това поради пречки, създадени от трети лица. Това станало повод да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по който било образувано процесното изпълнително дело. Бил информиран от наемодателите за осъществени самоуправни действия от страна на съседи, а именно поставянето на бариера към външното дворно място на ул.“******, с която се отнемал достъпа до имота. С писмо от 12.08.2019 год. Столична община указала отстраняване на поставената бариера. На 05.09.2019 год. бил сключен анекс към договора, по силата на който наемодателите му възложили да осъществи за собствена сметка премахването на бариерата. Извършеният на 17.10.2019 год. въвод бил законосъобразен. След като имотът му бил предаден и сключил договор за охрана на наетия имот, монтирал будка за охрана на границата на имота, предприел действия по премахването на поставената бариера. Минути след това съседите сами, без законово основание, монтирали наново бариерата, като по този начин отново ограничи достъпа до имота. За това същият ден била подадена жалба до 01 РПУ-СДВР.

Длъжниците Ч.М.Р., Г.М.Р.,

И.М.Л., В.А.Б., Н.Т.Р., А.Р.К. и „Р.“ ООД считат, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържат, че въводът е законосъобразен. При извършването му съдебният изпълнител не бил заварил жалбоподателите в имота – това било видно от удостовереното в съставения протокол от 17.10.2019 год., който представлявал официален документ. Те не били във владение на имота нито към датата на въвода, нито преди завеждането на заповедното производство.

Заповедта за изпълнение била издадена въз основа на сключен между тях и взискателя договор за наем от 07.05.2019 год. с нотариална заверка на подписите. Със същия като собственици на 2002/2858 ид.ч. от имота /т.е. на 70 % от правото на собственост/ били отдали под наем на взискателя имота, предмет на въвода. Жалбоподателите не били нито собственици, нито владелци на същия. На 09.03.2019 год. било проведено Общо събрание на собствениците на имота, на което било взето решение същият да бъде отдаден под наем за изграждането на паркинг /жалбоподателите не били участвали при вземането на това решение, тъй като нямали качеството на собственици/. В изпълнение на това решение бил сключен процесния договор за наем, който съставлявал действие на управление. Имотът предмет на въвода представлявал реална част от процесното дворно място, в което били построени жилищни сгради. Една от тези сгради – блок 1 бил въведен в експлоатация на 29.06.2011 год. и нямало как жалбоподателите да са владели имота в продължение на 10 години. Освен това на 23.09.2015 год. било проведено Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищната сграда построена в дворното място, в което били участвали жалбоподателите, на което било взето решение за наемане на фирма, която да събере и извози строителните отпадъци и боклуци, изхвърлени в дворното място и да насипе същото.

Следователно през 2015 год. жалбоподателите също не били владяли имота. С писмо от 14.11.2018 год. жалбоподателката С.С.Д. била признала, че имотът, предмет на въвода, е частна собственост и че в същия многократно били рязани синджири и катинари, ограничаващи достъпа до него на външни лица. При това положение нямало как жалбоподателите да са владели спокойно, непрекъснато и необезпокоявано имота през последните 10 години и да са го придобили по давност. С посоченото писмо жалбоподателката била внесла за одобрение проект за организация на движението за ситуиране на средства за контрол на достъп до поземления имот с идентификатор ***, ул.“******, с което на практика същата признавала, че не владее имота и не е негов собственик, като не само не оспорвала правата на длъжниците, но се ангажирала да им осигури достъп до имота.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като на 17.10.2019 год. бил извършен въвод, за което бил съставен протокол, като на място не били заварени трети лица.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело

№20198380403782 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, е било образувано по молба от 13.08.2019 год. на взискателя „П.М.К.“ ЕООД по изпълнителен лист от 13.06.2019 год., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №31454/2019 год. по описа на СРС, ГО, 41 с-в, срещу длъжниците Ч.М.Р., Г.М.Р., И.М.Л., В.А.Б., Н.Т.Р., А.Р.К. и „Р.“ ООД за предаване на реална част с площ от 1 067 кв.м. от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.София, ул.“****** и ул.“******, цялото с площ от 2 858 кв.м., съставляващо УПИ І-432, 434, 435, 446, 447, 448, 450, 451 от кв.182 по плана на гр.София, местност „Подуяне-Редута“, при съседи по документ за собственост: ул.“Марагидик“, ул.“Кутловица“, УПИ ІІ-449, УПИ ХV-436, ул.“Живко Николов“, УПИ VІІІ-445, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1 307 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 459 кв.м., при съседи с идентификатори ***, ***, ***, *** и поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1 124 кв.м., при съседи с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***,

При граници на реалната част: ул.“Кутловица, сграда с идентификатор ***, трафопост /находящ се в поземлен имот с идентификатор *** и в поземлен имот с идентификатор ***/, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***.

На 13.09.2019 год. на длъжниците били връчени покани за доброволно изпълнение, с които били уведомени, че на 17.10.2019 год. ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез въвод във владение.

Видно е от съставения на 17.10.2019 год. протокол, че частният съдебен изпълнител е извършил въвода в процесния имот в присъствието на длъжника В.А.Б., представител на длъжника „Р.“ ООД и представител на взискателя.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства че към 17.10.2019 год. жалбоподателите са собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост – бл. 1, вх.А, Б и В, находяща се в процесния

УПИ, на ул.“******, както и че те, с изключение на Г.Т.И. и К.А.К., притежават идеални части от процесното дворно място. През 2013 год. „Р.“

ООД е придобило 1000/2858 ид. от процесното дворно място, а през 2018 год. – 618/2858 ид. от него; а през 1998 год. В.А.Б. е придобил 8/2858 ид.ч. от дворното място;

На 09.03.2019 год. било проведено Общо събрание на съсобствениците на процесния УПИ, на което било взето решение за сключването на договор с фирма за предоставяне на терена между блоковете за изграждане на платен паркинг. В тази връзка между длъжниците, като наемодатели и взискателя, като наемател, бил сключен на 07.05.2019 год. договор за наем, с нотариална заверка на подписите с рег.№4556, т.1, №178 на нотариус с рег. №340 на НК, за срок от 2 години, с предмет процесната реална част, в която да се обособят 27 броя паркоместа, по силата на който наемодателите се задължили да предадат на наемателя държането на имота, подборно описан в чл. 1 и обозначен с жълт цвят върху скицата, представляваща Приложение № 1 /на л. 18 от настоящото дело/, в 3-дневен срок от сключването на договора.

В настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. П.М., Д.К.С.и С.Б.С., чиито показания следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалия доказателствен материа. От същите се установява, че въводът е бил извършен в частта от процесното дворно място, указана в жълт цвят в приложението към договора за наем – скица /която била естествено очертана и крайните й точки били ъглите на сградите, които го заобикалят/. От показанията на свидетеля Стоянов се установява също така, че преди въвода незастроената част от дворното място е била ползвана от всички, живеещи в построените в него сгради.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, които твърдят, че владеят имота преди образуване на производството, по което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /а дали това е така, е въпрос по съществото на спора/ и срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въводът във владение по чл. 522 ГПК е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот /чрез него се изпълняват всички притезания за предаване на владение или държане на недвижим имот независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение/, като той по принцип се изразява в действие на съдебния изпълнител по отстраняването на длъжника от имота и фактическото му предаване на взискателя.