Решение № 260015 от 28.08.2020, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ...........

Гр.

София, 28.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИНА ДОНЧЕВА при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 535 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове от Б.Г.С., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Е. М.и адв.

Б.К. срещу Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б.

М. и С. С. за осъждането да му заплати сумата в общ размер на 331 189,72 лева, от които: 320 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 04. 06. 2015 г. ПТП, причинено виновно от водач на лек автомобил, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04. 06. 2015 г. до окончателното ѝ изплащане; 5 690,85 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващо сбора от разликите между получаваното от него брутно трудово месечно възнаграждение до датата на настъпване на неработоспособността – 04. 06. 2015 г. и полученото от него парично обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ за периода от 04. 06.

2015 г. до 30. 01. 2016 г. и получаваното от него брутно трудово възнаграждение до датата на настъпване на неработоспособността – 17. 01. 2018 г. и полученото от него парично обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ за периода от 17. 01. 2018 г. до 16. 05. 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04. 06. 2015 г. до окончателното ѝ изплащане; 5 498,87 лева – обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – разходи за лечение /допуснато изменение цената на иска с опр. от

09.07.20 г./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04. 06. 2015 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира присъждане на направените за производството разноски, в това число и за платен адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че на 04.06.2015г. около 18.45 ч. в гр. С., на кръстовището на бул. „И.“ и ул. „С. В.“, управлявайки собствения си мотоциклет марка „Х.“, модел „………..“, с peг. № .. …. ., с рама № ………………… по бул. „И.“, с посока на движение от к. к. „Б.“ към центъра на града, ищецът претърпял тежко пътно - транспортно произшествие, реализирано от водача и собственик на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Е.“, с peг. № …………., с рама № ……………….., движещ се по бул.

„И.“, с посока на движение от центъра на града към к. к. „Б.“, който нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 37, ал. 1, изр. първо от ЗДвП и чл.

84, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагането му.

Твърди се, че вследствие настъпилото ПТП на ищеца били причинени по непредпазливост тежка и множество средни телесни повреди. След удара между двете превозни средства, тялото му останало да лежи безжизнено на земята, като на помощ се бил притекъл негов приятел И. С. Г. На място бил извикан екип на Спешна медицинска помощ – гр. С., който оказал спешна медицинска помощ на ищеца, който бил транспортиран в „МБАЛ – гр. С.“ ЕООД в тежко общо състояние, съчетана травма и състояние на кома. По-късно се наложило да бъде транспортиран в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД – гр. С., където постъпил в тежко коматозно състояние с опасност за живота, където, след установяване на множество травми, започнали лечебни и диагностични мероприятия. Била извършена спешна хирургична интервенция и настанен в реанимационното отделение на болничното заведение. Била му направена трахеостомия, с цел обдишване, 20 дни бил в състояние на дълбока кома, на изкуствено дишане и хранене чрез сонда, поставена в хранопровода.

На 29. 06. 2015 г. ищецът бил изписан от болницата за домашно лечение, като му била издадена епикриза, с описано в нея общо състояние и поставена диагноза, с назначени медикаментозно лечение и терапия.

Твърди се, че след изписването му от болничното заведение здравословните му проблеми продължили и се задълбочавали – здравословното му състояние било безвъзвратно увредено, с нужда от полагане на специални грижи. Липсвала категорична прогноза от лекуващите лекари за степента на възстановяването му, тъй като предстоял дълъг и мъчителен процес, свързан с полагане на постоянни медицински грижи – прегледи, изследвания, стационарно и медикаментозно лечение, оперативни интервенции, физикални и рехабилитационни процедури, терапии, специален хранителен режим и др. Нуждаел се непрекъснато от чужда помощ, предимно на своите родители, тъй като придвижването и самообслужването му били силно затруднени, свързани със силни болки. Освен физическите неудобства и болки ищецът понесъл и продължавал да понася и психически травми – поведението му било неадекватно и дезориентирано, чувствал уплаха, изпитвал затруднения при комуникирането с други хора.

Твърди, че започнал да чувства силна болки в дясната раменна става, не можел да повдига ръката си, а при всяко движение изпитвал силни болки. Ръката започнала да отслабва, сковавала се и постоянно изтръпвала. Наложило се да прави двадесетдневна интензивна физиотерапия и рехабилитация за раздвижването ѝ.

На 15. 07. 2015 г. направил консултация и преглед в УМБАЛСМ „Н. И. П.“

ЕАД, където му било направено томографско изследване, на което било установено, че левият му глезен е счупен, а на 03. 08. 2015 г. му било направено томографско изследване на главния мозък в МИ на МВР, където му предписали медикаментозно лечение. Курсове по физиотерапия и рехабилитация ищецът на два пъти провел и в болницата в гр. С. от по двадесет дни.

Ищецът заявява, че въпреки проведените лечения, многобройните рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, здравословното му състояние не се подобрявало, а напротив – влошавало се. Обемът на движение в дясната раменна става оставал все така ограничен, не можел да движи нормално дясната си ръка, постоянно го боляла, изтръпвала и се сковавала. Не можел да стъпва на левия си крак, който бил силно отекъл, виело му се свят и залитал, уморявал се лесно и губел равновесие. Изпитвал затруднение и болки при вдишване, усещал силни болки в дясната гръдна половина. С времето се влошило и зрението му, тъй като виждал замъглено с дясното око, появил се и периодичен шум в ушите. Впоследствие получил и силно главоболие, постоянен световъртеж, придружен с гадене и повръщане, постоянна умора и отпадналост.

Променило се и емоционалното му състояние – постоянно бил в лошо настроение и се карал с околните без основание. Страдал от безсъние, а когато спял, сънят му бил неспокоен. Често изпадал в паника, станал раздразнителен и проявявал агресия към околните, започнал бързо и лесно да забравя, страдал от липса на самочувствие и апатия към всичко, изпаднал в депресия. Единственото, което го крепяло било неговото семейство и приятелите му, които били неотлъчно до него.

На 29. 10. 2015 г. му бил направен преглед от специалист-пулмолог, при който се установило, че при графия на белите дробове има деформация и фрактура на ребрата в дясно, за които му била препоръчана дихателна рехабилитация, а при преглед с очен лекар му било назначено медикаментозно лечение. На 17.11.2015 г. при консултация със специалист-ортопед било потвърдено счупването на левия му глезен, от което изпитвал силни болки и затруднение при ходене.

Твърди се, че междувременно започнал да посещава психиатър, тъй като изживяната катастрофа се отразила изключително зле на психическото му здраве. Усещал съжаление към себе си от околните, изпадал в състояние на силен стрес, смятал се за ненужен и в тежест на семейството си, дистанцирал се от хората. Била му назначена медикаментозна терапия.

На ……….. г. ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК с ЕР № …. от същата дата, с определeни 56 % трайно намалена работоспособност за срок от три години.

Заявява, че през 2016 г. лечението му продължило със същия интензитет – физиотерапия и рехабилитация, постоянно приемане на медикаменти. През м. април 2016 г. ищецът се върнал на работа, където първоначално колегите му изпитвали любопитство към него, а впоследствие – съжаление и с резерви. В същото време, жената, с която имал намерение да създаде семейство, го напуснала, тъй като не искала да се обвързва с болен човек, което довело отново до депресивно състояние.

На 15. 07. 2016 г., след като болките в тялото не спирали, отишъл на преглед при специалист-гастроентеоролог, при който се установил, че има чернодробна стеатоза, а м.декември същата година – при специалист физикална и рехабилитационна медицина, при който се установило, че движенията на долен ляв крайник са в ограничен обем, в резултат на което била проведена двадесетдневна рехабилитация.

Усложненията вследствие злополуката не спирали, появили се болки в коремната и гръдната област, които не стихвали и след консултация със специалист му поставили диагноза хроничен атрофичен гастрит, с предписано медикаментозно лечение.

Твърди се, че на 17.

01. 2018 г. в МБАЛ „С. Б.“ ООД му била извършена операция на дясна колянна става, по повод руптура на предна кръстна връзка и лезия на медиален менискус, от където му била издадена епикриза.

На 12.01.2019 г. при преглед от специалист-гастроентеоролог се установило, че има увреждане на черния дроб с картина на хепатит, при което му била назначена медикаментозна терапия. При последвало по-късно томографско изследване се установило, че това заболяване е последица от тежкото ПТП.

Отделно от това започнал да получава изтръпване на дясната половина на тялото и при направена магнитно-резонансна томография на 07. 05. 2019 г. се установило, че има структурни изменения, настъпили вследствие на претърпяното от него ПТП. Междувременно с ЕР № …. от ………….. г. на ТЕЛК бил преосвидетелстван за срок на инвалидност от две години.

В исковата молба се твърди, че въпреки изминалия повече от четиригодишен период от време от произшествието, здравословното състояние на ищеца – физическо и психическо, не се било променило особено и продължавало да бъде нестабилно и разклатено. Бил емоционално неустойчив и въпреки проведените лечения, рехабилитации и физиотерапии, все още чувствал силни и остри болки в дясната ръка, долните крайници – дясно коляно, ляв глезен и цялата дясна половина на тялото. Обемът на движение бил силно ограничен и не можел пълноценно да ги движи. Твърди се, че при движение в дясното коляно и прилежащите му стави изпитвал болка, не стъпвал добре на левия си крак, не можел да стои дълго време прав, не можел да пази равновесие. Не можел да изпълва пълноценно и ръката си, не можел да държи предмети.

Отделно от това, нямал спокоен сън, страхувал се да се движи навън, изпитвал панически страх от автомобили, от звука на спирачки. Предстояло да му бъдат извършени още операции, придружени от физикална терапия и рехабилитация, т. е. бъдеще в очакване на следващата операция, с всички негативни последици от това.

Ищецът поддържа, че след освидетелстването му от ТЕЛК и установената трайно намалена работоспособност се върнал отново на работа, но положението вече било коренно различно, тъй като вече не бил този човек, който бил преди злополуката, различно било и отношението на колегите му към него, приемайки го за не дотам способен. Преди случилото се бил активен участник в различни ежегодни спортни прояви, организирани от службата му, в които вече не можел да вземе участие, които били и елемент от дейностите за повишаване на физическата и специализирана подготовка на служителите от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Заявява, че освен болките и неудобствата, свързани с тях, се налагало да търпи и неудобството от белезите и недъзите по тялото, които получил вследствие на злополуката и които влияели негативно на самочувствието му.

Към момента се налагало да посещава различни медицински центрове за прегледи, изследвания и процедури, като се опитвал по всякакъв начин да поддържа и укрепва здравословното си състояние.

Посочва се в исковата молба, че с влязло в сила решение от 07.01.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 678/2017 г. на Софийски окръжен съд е потвърдена постановената от Самоковския районен съд присъда № 62 от 22. 12. 2016 г., с която е признат за виновен подсъдимият Й.Г.Й. в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 НК, осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, което наказание е отложено за срок от три години – изпитателен срок, както и от лишаване от право да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила.