Решение № 1392 от 12.07.2018, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

1392 от 12.07.2018 г., град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Ганева при секретаря Й. Б. и в присъствието на прокурор Тиха

Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 172 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба на Т.Т.Д., ЕГН **********, понастоящем с мярка за неотклонение Задържане под стража в Затвора Бургас, с адрес за призоваване ******против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието (МП) - София.

Искът е с правно основание „чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г.“, като ищецът претендира да получи „обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действията и/или бездействията на съответните административни органи и длъжностни лица за времето на престоя в Затвора Бургас за периода от 21.07.2011 г. до 31.10.2013 г., в общ размер на 2 000 лв. (две хиляди лв.), настъпили за горепосочения период на изпълнение на наказанията“. Ищецът претендира присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се излагат подробни разсъждения относно претърпяните от Д. вреди поради изключително лошите битови условия, при които изтърпява наложеното му наказание в Затвора Бургас. Претендира присъждане на разноски. С уточнение на исковата молба вх. № 2065/16.02.2018 г. Д. е посочил, че нанесените му вреди са произлезли от действията и/или бездействията на съответните административни органи и длъжностни лица.

Иска се от съда да образува дело и да постанови решение, с което да осъди ГДИН при МП да заплати на Д. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2 000 лева за лоши хигиенно-битови условия за периода от 21.07.2011 г. до 31.10.2013 г., в които е пребивавал в Затвора Бургас.

В заключителната си пледоария адв. Л. Р. сочи, че поддържа исковата претенция, с уточненията направени в съдебно заседание като иска постановяване на решение, с което да се уважи така формулираната претенция. Иска съдът при постановяване на решението да съобрази, че събраните гласни доказателства са в унисон с доклада на Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, които са публикувани на сайта на Министерството на правосъдието. Моли да бъдат присъдени разноските по делото, като представя „договор за правна защита и съдействие, ведно с вписана сума“. Ищецът Д. е направил изявление, че поддържа казаното от неговия процесуален представител.

Ответникът по иска – ГДИН при МП, редовно уведомен, не изпраща представител. На основание чл. 131 от ГПК представя писмен отговор по исковата молба вх. № 3269/20.03.2018 г. (л. 18), в който се сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което не са налице предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като посочва съдебна практика на ВАС в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас в проведеното на 13.06.2018 г. съдебно заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на предявената искова молба по основание и размер. Излага доводи относно минималната жилищна площ за всеки затворник и се позовава на практика на Европейския съд по правата на човека. Сочи, че твърденията на свидетеля се опровергават от представените от ответника писмени доказателства.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Д. претендира обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.07.2011 г. до 31.10.2013 г., в който е пребивавал в Затвора

Бургас.

От удостоверение № 2716/29.09.2017 г., издадено от Затвора Бургас, се установява, че в периода 21.07.2011 г. до 31.10.2013 г. Д. е изтърпял 2г. 5м. наказание по НОХД № 1107/2012 по описа на Окръжен съд – Бургас.

В

Становище рег. № 635/17/14.03.2018г. (л. 27) на началника на Затвора Бургас се сочи, че началото на наложеното наказание е от 21.07.2011 г. Д. е постъпил в затвора на 30.09.2011 г. в приемно отделение, където е имало около

50 лишени от свобода лица, разпределени в 6 спални помещения с жилищна площ около 18,70 кв. м. всяко и обща жилищна площ 99,78 кв.м. На 07.10.2011 г. Д. е настанен във II група - обвиняеми и подсъдими. В коридора е имало 164,13 кв. м. обща жилищна площ, разпределена в 6 спални помещения и средна населеност около 65 обвиняеми и подсъдими лица. Ищецът е настанен в VI-та група за осъдени на 10.12.2012 г. По време на изтърпяване на наказанието до освобождаването му, на територията на групата числеността на лишените от свобода е варирала от 85 до 120 лица, в обща жилищна площ от 104,45 кв. м., разпределени в 6 спални помещения от 14,96 кв. м. до 21,50кв. м. всяко, като в тях са настанявани между 7 и 22 лишени от свобода. Сочи се, че не се пазят данни точно в кое спално помещение е бил настанен Д.. Според становището всяко спално помещение е разполагало с три прозореца, които осигуряват достъп до пряка слънчева светлина и свеж въздух. През зимния период тези помещения се отопляват централно с парно чрез радиатори. В становището се уточнява, че конструктивно сградата на затвора е строена без санитарни възли в отделните спални помещения – такива има в общо санитарно помещение, разположено в коридора. През светлата част на денонощието достъпът до питейна вода и до вода за къпане не е ограничен. През деня спалните помещения са отключени, като след приключване на вечерната проверка, спалните помещения се заключват. Лишените от свобода ползват гореща вода във вторник и четвъртък. Според становището, не са съхранени офиицални данни относно точните номера на спалните помещения, които Д. е обитавал, поради което не може да се посочи и броя лица, настанени в съответното спално помещение.

В хода на съдебното дирене е разпитан по искане на ищеца свидетелят П. И.Ж., който заявява, че е пребивавал с ищеца Д. в една килия в продължение на една година през 2013 г., като в килията са били общо 15 човека. Ж. сочи, че в килията има два прозореца с размери 80см/50см, но без достатъчно чист въздух и приток на светлина. В килията не е имало достатъчно пространство за разминаване между затворниците, като един човек е разполагал с около един кв. м. площ, а понякога и по-малко. В килията не е имало баня и тоалетна, като за удовлетворяване на естествени нужди са използвани кофи.

Според свидетеля топла вода е имало само в четвъртък всяка седмица и тогава е имало възможност да се къпят, като са разполагали с 2-3 часа. Топлата вода първо е пускана в едната половина на корпуса, а след това в другата половина и целият отряд от 180 човека е следвало да се изкъпе за това време. Хигиената в килиите се е поддържала от самите затворници, като администрацията на затвора е давала на чистача препарати и той е чистил само неговата килия. Останалите затворници са получавали препарати отвън. За периода, за който дава показания, свидетелят твърди, че не е имало дървеници, но е имало много хлебарки. Нямало климатици в килиите, отоплението било с парно, което се пускало сутрин 1 час, на обед 1 час и вечерта 2 часа, като през останалото време не са се отоплявали по друг начин. Относно храната дава показания, че е недостатъчна като количество, лоша като качество и даже с изтекъл срок на годност, както и еднообразна. Поради лошата хигиена в столовата си вземали храната в килиите и са се хранили там. На въпроси на прокурора отговаря, че принципно кофи за тоалетни са използвани само през нощта от 20,30 часа вечерта до 6,00 часа сутринта, като по това време килиите са заключени.

Имало е период в тази една година, когато е бил заедно с ищеца, в който и през деня килиите са били заключвани, поради което за тоалетна пак са използвани кофи, като не може да посочи защо през деня килиите са били заключвани.

Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна и доказана, като за да достигне до този извод съдът съобрази следното:

Съдът намира, че така подаденият иск е процесуално допустим.

Спазването на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът, са свързани изцяло с неадекватните условия, при които е бил поставен ищеца в заявенитe от него периоди в Затвора Бургас, в които Т.Д. е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Последният твърди, че неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразните бездействия на административни органи и длъжностни лица в Затвора Бургас при осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанията - да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване на това наказание.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Както чл. 284, ал. 1, така и чл. 3 са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г. Следователно, макар исковата молба да е подадена с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ същата следва да бъде разгледана по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, предвид законодателното преуреждане на тези правотношения.

Безспорно Д. има интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че за посоченя период същият е бил лице, лишено от свобода, изтърпяващо наказание в Затвора Бургас.

Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал. 2 искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл. 205 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН, като такава териториална служба е и Затвора Бургас. Следователно, ГДИН притежава и материална, и процесуална легитимация да бъде ответник по предявените искове.

По изложените мотиви искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 285 и сл. от ЗИНЗС във връзка с гл. 11 от АПК и е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС поради твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.