Решение № 3210 от 06.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1084/2017
- Вид
- Решение № 3210
- Подписан
- 06.05.2019
- В сила
- 04.06.2019
- Състав
- ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 433, т. 1, пр. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 433, т. 3, пр. 1 · Кодекс за застраховането
- § 27 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Алина Тодорова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 084 по описа за 2017 г. и Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „О.“ АД да заплати следните суми:
1. на Т.Я.Т.:
-
57 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.04.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1 връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) плюс законната лихва от 17.01.2017 г. до окончателното изплащане;
-
464,64 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат
Р.М. – 2 087,42 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС – 2 304,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Т.Т. е със съдебен адрес ***, пл. “*****, офис 411А, а З. "О.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове:
1. иска по чл. 432, ал. 1 връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Т.Т. срещу З. "О." АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 57 600,00 лева до предявения размер от 150 000,00 лева;
2. изцяло иска по чл. 433, т. 3, пр. 1 от КЗ на З. "О." АД срещу К.П.М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което З. "О." АД е осъден да заплати на Т.Т..
[3] ОСЪЖДА Т.Т. да заплати на З. "О." АД 4 226,49 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 152,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] Т.Т. заявява в искова молба от 26.01.2017 г., че на 12.04.2016 г. е участвал в ПТП, причинено от К.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). От ПТП Т.Т. е получил:
1. контузия на главата с контузия на мозъка, сътресение на мозъка и загуба на съзнание;
2. открита черепно-мозъчна травма с остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка със счупване на лява слепоочна кост, кръвотечение от лявото ухо и контузия на меките тъкани вляво;
3. счупване на пето и шесто леви ребра;
4. охлузвания на лявата ръка и натъртвания, охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло.
[6] ОЗК не е изплатил на Т.Т. обезщетение за неимуществени вреди. Затова Т.Т. моли съда да осъди
ОЗК да му заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и обезщетение за забава от 12.04.2016 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).
2. На ответника
[7] ОЗК оспорва предявения иск. Той заявява, че:
1. не К.М., а Т.Т. е причинил ПТП;
2. Т.Т. не е претърпяла твърдените вреди
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. Т.Т. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) е стоял върху пътното платно в тъмната част на денонощието без да се увери, че това е било безопасно за него; б) е бил алкохолно опиянен и не е могъл да контролира действията си. Затова ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 55-59).
[8] ОЗК е предявил евентуален обратен иск срещу К.М.. ОЗК твърди, че към момента на ПТП К.М.: а) е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон; б) свидетелството му за правоуправление е било отнето.
Затова ОЗК моли съда, ако уважи иска срещу него, да осъди К.М. да му заплати сумата, която ОЗК е осъден да заплати на ищеца (обратната искова молба, л.
61-62).
3.
На ответника по обратния иск
[9] К.М. не е подал писмен отговор в законния срок.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[10] Не се спори, че Т.Т. е бил роден на *** г. Когато е бил на четири години, майка му е починала и баща му го е отгледал сам. Т.Т. е бил трудоспособен и спокоен (показанията на свидетелите Б.и Я., л. 123-гръб-125).
[11] К.М. е бил с отнето свидетелство за правоуправление от 10.09.2014 г. до 10.03.2015 г. (справката, л. 254-255).
Липсват доказателства свидетелството за правоуправление да му е било отнето към 13.04.2016 г. Затова съдът приема, че то не е било отнето.
[12] На 13.04.2016 г., посреднощ,
Т.Т. и К.М. са били спрели автомобила „Фолксваген“ на
К.М. ***, пред No.
17, в гр. Брегово. След това К.М. е отишъл да докара автомобила „Ситроен“ на Т.Т., а последният го е изчаквал в близост до предната дясна врата на автомобила „Фолксваген“. При управлението на лекия автомобил „Ситроен“, К.М. е загубил контрол върху него и той е ударил автомобила „Фолксваген“, който се е завъртял около задния си мост по часовниковата стрелка и е ударил Т.Т..
[13] От удара Т.Т. е получил: 1. контузия на главата със средно тежка контузия на мозъка; 2. открита черепно-мозъчна травма с травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и счупване на средна лява черепна ямка и лява слепоочна кост, кръвотечение от лявото ухо и контузия на меките тъкани вляво; 3. счупване на пето и шесто леви ребра. Ако Т.Т. не е бил в близост до автомобила „Фолксваген“, той не би бил ударен от него. (споразумението по наказателното дело, л. 11-14; заключението и показанията на вещото лице М., л. 114 и л. 120-121). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на К.М. е била застрахована при ответника ОЗК.
[14] Към момента на ПТП и К.М. и Т.Т. са били употребили алкохол. Липсват доказателства обаче, концентрацията на алкохол в кръвта им да е била над максимално допустимата по закон. Затова съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта им е била до максимално допустимата по закон.
[15] На сутринта на 13.04.2016 г. Т.Т. е бил откаран в болницата в гр. Видин, където е бил прегледан, а след това транспортиран до болница в София, в която той е бил опериран, за да бъде отстранен кръвоизлива над твърдата му мозъчна обвивка. Той е престоял 24 часа в реанимация, а след това е бил преведен за лечение в клиниката по неврохирургия на болницата. Т.Т. е бил лекуван с аналгетици и антибиотици, като му е била прилагана и антиконвулсивна профилактика. След седмодневен престой в болницата, той е бил изписан в стабилизирано соматично и неврологично състояние.
[16] Т.Т. отново е бил в болница от 02.06.2016 г. до 07.06.2016 г. за пластика на наличния костен дефект. Костният му дефект е бил опериран на 03.06.2016 г., като е бил покрит с титаниева мрежа. Т.Т. е бил изписан в ясно съзнание, контактен и адекватен, без отпадна неврологична симптоматика.
[17] Т.Т. е изпитвал интензивни болки и страдания в продължение на 30 дни, като до третия месец след ПТП, те са затихнали. Възстановяването му е продължило около една година (заключението и показанията на вещите лица от тройната съдебно-медицинска експертиза, л. 237-245, л. 289-294, л. 345-349, л. 356-365, л. 368-371, л. 372-375 и л. 387-389). През това време за него се е грижила съпругата му (показанията на свидетелите Б.и Я., л. 123-гръб-125). Той е развил лекостепенен постравматичен органичен мозъчен синдром (заключението на вещото лице д-р М., л. 337-343). Уврежданията на ищеца са по-леки от тези, чието обезщетяване е било предмет на решения на САС 967-2017 по гр. д. 4345/2016 г. и 748-2017-4-ти с-в по гр. д. 5315/2016 г., като най-тежък е последният случай (показанията на вещите лица от тройната съдебно-медицинска експертиза, л.
294-гръб; показанията на вещото лице д-р М., л. 122).
Разпечатката съдържа 60 от 170 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/635fbd9c-baf2-44e4-9862-45d54f6681e8