Решение № 822 от 22.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Варна, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20263100501168 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК .

С решение № 1245/31.05.2026 год., постановено по гр.д. № 11688/2025 год., поправено с решение № 1256/31.03.2026 год., ВРС – 48 състав е осъдил ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 със седалище гр. София да заплати на Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес в **** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 429, ал. 3 КЗ, сумата в размер на 1404,23 евро (хиляда четиристотин и четири евро и двадесет и три евроцента), представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху застрахователно обезщетение в размер на 13282,20 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на слюда център, спойлер десен, огледало и мигач десен, помпа и резервоар предни спирачки, пулт управление десен, фар, декоративен панел резервоар десен, стоп, декоративен панел резервоар ляв, огледало и мигач ляв, декоративен панел резервоар център, спойлер долен, водна помпа комплект, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, рама алуминиева, степенка лява и букси управление двигател – 2 бр., на собствения на ищеца мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 06.05.2023 г. ПТП на път I-9, на около 196 км, по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № ****, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, за периода от 20.09.2023г. до 24.03.2025г., като отхвърля иска за горницата над 1404,23 евро до претендираните 1469,33 евро и за периода от 29.08.2023г. до 19.09.2023г., 1 като е разпределил отговорността за разноски.

Недоволен от горното е останал ищецът, който, чрез процесуален представител, обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част с оплакванията за неговата неправилност поради нарушаване на материалния закон. Конкретните оплаквания са свързани с извода на съда относно началния момент на забава на застрахователя – 20.09.2023 год., който е извод е довел до отхвърляне на иска му за част от претендираната сума и за част от претендирания период. Като излага, че лихвата в хипотезата на непозволено увреждане има компесаторен, а не мораторен характер, сочи, че когато застрахователят плаща лихви, дължими от застрахования, те са дължими, считано от датата на уведомяване на застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1 т.2 КЗ или от датата на уведомяване или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Поддържа се, че отговорността на прекия причинител за лихви съществува, но тя по силата на закона се поема от застрахователя в един по-късен момент – този, който му е станали известно настъпването на застрахователното събитие, което в случая е 29.08.2023 год.

Настоява за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като поддържа становище за неоснователност на претенцията в цялост.

Недоволен от горното е останал и ответникът по делото, който депозира въззивна жалба, с която обжалва решението в осъдителната му част с доводите за неговата неправилност, незаконосъобразност и немотивираност. Излага, че в атакувания съдебен акт не се съдържат конкретни мотиви, въз основа на които съдът приема иска за основателен. Като излага фактическите отношения между страните във връзка с проведено предходно исково производство за главницата и като се позовава на извършените от него плащания, счета, че е изплатил на ищеца всички претендирани и присъдени суми за застрахователно обезщетение, лихви и съдебни разноски във връзка с процесното застрахователно обезщетение, като платеното надвишава дължимото. Излага, че така претендираната законна лихва не е заявявана извънсъдебно пред застрахователя, като съдът не е съобразил и обстоятелството, че за поголямата част от периода същата е била висящо пред съда, ведно с претенцията за главница. Отбелязва факта, че на ищеца е присъдено и изплатено застрахователно обезщетение при условията на тотална щета на МПС без регистрацията на мотоциклета да е прекратена, което е предпоставка за неоснователно обогатяване. Моли за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание допълва, че в евентуалност отправя искане за отмяна на решението, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумата над 419,61 евро до присъдените 1 404,23 евро, поради плащане, извършено преди образуване на делото.

Обективира искане за присъждане на разноски.

2

В срока по чл. 263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

В открито съдебно заседание, с писмена молба, въззивникът Х. Н. А., чрез своя процесуален представител, поддържа депозираната въззивна жалба, моли за отмяна на решението в обжалваната от него част и присъждането на деловодни разноски.

Въззиваемото „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, чрез надлежно упълномощен адвокат, оспорва жалбата.

От своя страна, в качеството си на въззивник, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, поддържа своята въззивна жалба, моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждането на деловодни разноски.

Въззиваемият Х. А., с писмената молба, поддържа депозирания от него отговор, моли за потвърждаване на решението в обжалваната от дружеството част. Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на въззивника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 1489/29.04.2025 г. по гр. д. № 16756/2023 г. на ВРС, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Х. Н. А. сумата от 13 382,20 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по собствения на ищеца мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 06.05.2023 год. ПТП на път I-9, на около 196 км, по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № ****, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на регистрацията на мотоциклета до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен за горницата над присъдените 13 382,20 лева до претендираните 13 400 лева – частичен иск от 15 000 лева, както и в частта за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.12.2023 г., до датата, предхождаща датата на прекратяване на регистрацията на мотоциклета. С решението, застрахователят е осъден да заплати на Х. Н. А. и сумата от 2666,45 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С Решение № 1060/21.10.2025 г. по в. гр. д. № 1338/2025 г. на ВОС, първоинстанционното решение на ВРС е отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Х. Н. А. за осъждане на застрахователното дружество за присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата 3 молба до датата предхождаща, датата на прекратяване на регистрацията на мотоциклета и вместо това, дружеството е осъдено да заплати на Х. Н. А. законна лихва върху сумата от 100 лева, считано от датата на исковата молба 28.12.2023 год. до окончателното изплащане на сумата и законна лихва върху увеличения и уважен от първоинстанционния съд размер от 13 282.20 лева, считано от 25.03.2025 год. до окончателното заплащане на сумата. С въззивното решение, застрахователят е осъден да заплати на Х. Н. А. и сумата от 505 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.

В отговора на исковата молба ответното дружество признава, че на 29.08.2023 год. ищецът е подал заявление за регистриране на щета вследствие процесното произшествие. Подаването на заявлението се установява и от представеното с отговора на исковата молба негово копие, като в същото е отбелязано и че с него, на застрахователя, е бил представен и протокол за ПТП/констативен протокол за ПТП.

Видно от преводно нареждане № 6723418 – л. 30, на 22.05.2025 год. ответното дружество заплаща в полза на ищеца сумата от 16 048,65 лв. с основание „гр. д. № 16756/23, РС Варна, 52с, 041080000952023“, която сума, според твърдението на ответното дружество, включва главницата от 13 382,20 лв. и деловодните разноски от 2 666,45 лв., които е осъден да заплати по гр. д.

№ 16756/2023 г. на ВРС. Общият размер на двете суми съответства на диспозитива на Решение № 1489/29.04.2025 г. по гр. д. № 16756/2023 г. на ВРС.

С преводно нареждане № 7930356 – л. 31 – на 28.10.2025 год. – ответникът заплаща на ищеца и сумата от 1 626,76 лв. с основание „В. т. д.

1338/2025, ОС Варна, 041080000952023“. Според твърденията в отговора на исковата молба, същата включва 19,19 лв. – законна лихва върху сумата от 100 лв. за периода 28.12.2023 год. – 22.05.2025 год., 281,88 лв. – законна лихва върху сумата от 13 282,20 лв. – за периода от 25.03.2025 год. – 22.05.2025 год., както и присъдените разноски от 505 лв. по в. гр. д. № 1338/2025 г. на ВОС.

В открито съдебно заседание по първоинстанционното дело - гр. д. № 11688/2025 год. по описа на ВРС, процесуалният представител на ищеца признава, че задължението по предходно развилото се между страните производство е окончателно заплатено на 28.10.2025 год., като оспорва, че застрахователят е заплатил сума, надхвърляща тази по двете съдебни решения.

При тази фактическа установеност, настоящият състав достига до следните правни изводи: съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и съответства на предявения иск. По отношение на неправилността на първоинстанционното решение, съгласно чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

4

Влезлите в сила Решение № 1489/29.04.2025 г. по гр. д. № 16756/2023 г. на ВРС и Решение № 1060/21.10.2025 г. по в. гр. д. № 1338/2025 г. на ВОС формират сила на присъдено нещо и са задължителни за съда на основание чл.

297 от ГПК. По тази причина, доколкото при постановяване на въззивното си решение съдът се е произнесъл по въпроса за значението на прекратяването на регистрацията на МПС поради тотална щета и представянето на необходимите в тази връзка документи, то не следва да бъдат обсъждани повторно изложените във въззивната жалба на застрахователното дружество доводи в тази насока.

В хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ от увредено лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.

430, ал. 1, т. 2 от КЗ; от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице; или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1. изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава; и 2. с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ. От момента на сезирането му до изтичането на нормативно определения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, застрахователят отговаря за забавата на делинквента, а след това за собствената си забава.