Решение № 116 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20225300900355 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищецът Т. Р. К., ЕГН **********, с адрес с. *****, община *****, област *****, ул. „*****“ №*, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., в резултат на настъпило на *****., в с. *****, ПТП, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на ответника – *****г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е претърпял ПТП на *****., в с. *****, виновно причинено от водача на лек автомобил марка и модел „****“, с рег. № *****, Г.Д.М., като ищецът е пътувал като пътник на предна седалка в катастрофиралия автомобил. За процесния пътен инцидент е образувано досъдебно производство № 269/ 2021г. по описа на РУ *****. В резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания: контузия на гръден кош и коремна област, контузия на главата, разкъсно- контузна рана на главата и крака в ляво, счупване на напречните израстъци на Л1, Л2, Л3. Вследствие на получените увреждания ищецът изпитвал множество болки и страдания, описани в исковата молба.

1

Наложило му се да ограничи физическата си активност, както и да разчита на грижите на своите близки в ежедневието си като последното му създавало неприятно чувство на зависимост от станалите. Настъпили нарушения в съня на ищеца, заради което се чувствал отпаднал и изнервен. Процесното ПТП повлияло отрицателно и на психиката на ищеца, станал тревожен и напрегнат, страхувал се да се вози в автомобил. Имал притеснения, че в областта на лицето ще му останат белези, които ще го загрозяват, заради което се затворил в себе си и станал силно неуверен. Твърди, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил марка и модел марка и модел „****“, с рег.

№ ***** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, полица № ******, валидна до 19.04.2022г. Твърди, че на *****г. е уведомил ответника за настъпилото произшествие и е отправил извънсъдебна претенция до ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но такова не е платено.

Ответникът в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди, по основание и размер. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че то е причинено от противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответното дружество автомобил. Оспорва сочените от ищеца травматични увреждания да са настъпили вследствие на процесното ПТП, както и наличието на причинно- следствена връзка между процесното ПТП и претендираните неимуществени вреди. Релевира възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като се излагат съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва от датата на уведомяване от страна на ищеца, като неоснователна и несъобразена с разпоредбите на чл.380 КЗ и чл.497 КЗ.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за претърпени травматични увреждания и във връзка с тях настъпилите неимуществени вреди. Оспорва 2 възраженията на ответника както неоснователни.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения. Твърди, че нито водача на автомобила, нито неговият собственик са уведомили застрахователното дружество за настъпилото ПТП.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

От събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.10-л.11/ и от материалите по ДП № 629/ 2021г. по описа на РУ на МВР *****, приложено по настоящото дело, се установява, че на *****. в с. ***** е станал пътен инцидент с лек автомобил „****“, модел „****“, рег. № *****, управляван от Г.Д.М., в който автомобил като пътник се е возил ищецът.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, както и за установяване вида и характера на претърпените от ищеца телесни повреди и причинно- следствената връзка между процесното ПТП и съответните травматични увреждания по делото са изслушани показанията на свидетеля Р. И. /относно механизма на ПТП/ и е изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза.

От заключението по КСМАТЕ се установява следният механизъм на настъпване на пътния инцидент: водачът Г.М. е управлявал автомобила в с.

***** с около 116 км/ ч, задействал е спирачната система, като е отклонил автомобила наляво. Така автомобилът е достигнал западната граница на платното за движение, където е последвал удар на задно ляво колело на автомобила в бордюр. При възкачването на автомобила на западния тротоар се е завъртял около контактното петно обратно на часовниковата стрелка, след което се е ударил в дърво. Ударът в дървото е настъпил в предната част на автомобила. Установява се, че основна причина за настъпилото ПТП е, че 3 водачът на лекия автомобил при управлението му не е съобразил скоростта и пътната обстановка и е загубил контрол върху автомобила.

От заключението по КСМАТЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът, който е пътувал като пътник на предна дясна седалка, е получил следните травматични увреждания: счупване на десните напречни израстъци на І, ІІ и ІІІ поясни прешлени; контузия на гръден кош и корем; контузия на главата с разкъсно- контузна рана; разкъсно- контузна рана на лявата подбедрица. Счупването на десните напречни израстъци на І, ІІ и ІІІ поясни прешлени е причинило трайно затрудняване на движението на снагата по смисъла на чл.129 НК. Всички останали увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош и корем, контузия на главата с разкъсноконтузна рана, разкъсно- контузна рана на лявата подбедрица както поотделно, така и по съвкупност са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съгласно заключението счупването на десните напречни израстъци на І, ІІ и ІІІ поясни прешлени се възстановява за 3-6 месеца, а останалите увреждания - за по- малко от 30 дни. Установява се, че ищецът е търпял болки, които са били по- интензивни в острия период на травмата. В продължение на 3-6 месеца ищецът не е бил трудоспособен. През първия месец се е нуждаел от чужда помощ в битовото си обслужване, въпреки възможността за самостоятелно придвижване без помощни средства.

Съгласно заключението към настоящия момент ищецът страда от Увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, като според вещото лице е възможно заболяването да се свързано с претърпяната травма на гръбначния стълб в поясния отдел.

Заболяването е свързано с болков синдром и ограничена подвижност.

Установява се, че към момента ищецът има белези от зараснали ръзкосноконтузни рани на челото вдясно и на лявата подбедрица, които белези ще останат до края на живота и представляват козметичен дефект, без да се касае за обезобразяване. Съгласно допълнителното заключение по СМЕ и разясненията, дадени от вещото лице в о.с.з. от 05.02.2024г., че към момента ищецът има вертибрален синдром, което означава болка с произход от гръбнака и тази симптоматика е вследствие на претърпяната травма в поясната област, като най- вероятно увреждането между прешлените дискове е в резултат на катастрофата. Установили са се също така възпалителни процеси в глезенната става на левия крак от травматичен произход, което 4 според вещото лице е свързано с претърпяната злополука, предвид липсата на анамнеза за друга травма в тази област. Това увреждане е причинявало затруднение на предвиждането, но не по смисъла на затруднена функция на ходенето. При ищеца има навяхване, което е разтягане на връзков апарат.

Понякога разкъсванията на връзковия апарат са частични, те няма как да сраснат от само себе си и дават такива оплаквания почти през целия живот, като в случая ищецът вероятно ще го търпи през целия си живот.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства.

Така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че причина за настъпилото ПТП е противоправното поведение на водача на лек автомобил „****“, модел „****“, рег. № *****, Г.Д.М., който е нарушил ЗДвП, в случая чл.20, ал.1 и ал.2. В конкретния случай при управлението на автомобила М. не е преценил скоростта и пътната обстановка и е загубил контрол над автомобила и това е основаната причина за настъпилото ПТП.

На следващо място се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на десните напречни израстъци на І, ІІ и ІІІ поясни прешлени; контузия на гръден кош и корем; контузия на главата с разкъсно- контузна рана; разкъсно- контузна рана на лявата подбедрица. Наред с това се установи, че в резултат на пътния инцидент ищецът е претърпял и навяхване на левия глезен.

По делото са изслушани показанията на св. Г.Ш. /майка на ищеца/, Р. К.

/баща на ищеца/ и А.К. /брат на ищеца/ относно техните преки впечатления за състоянието на ищеца след катастрофата и по време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на ищеца са полагали за него, тъй като същият е имал затруднения при движение и обслужване за ежедневни дейности.

От показанията на свидетелите се установява, че ищецът имал много труден възстановителен процес, бил трудно подвижен. Възстановяването продължило една година. Около два – три месеца се придвижвал с инвалидна 5 количка, след това с патерици, защото кръстът го болял, първите три месеца имал световъртеж и се чувствал замаян, поради което повечето време прекарвал на легло. Два месеца бил обездвижен и го обслужвала неговата приятелка. Започнал да ходи нормално и да се придвижва сам след около пет месеца. Изпитвал болки и дълго време приемал обезболяващи. Три -четири месеца е носел медицински колан, след това се опитал да се върне към ежедневието си без него, но тъй като продължавал да изпитва болки в кръста, започнал пак да го носи, като го носи и понастоящем. Ищецът бил много притеснен, защото трябвало да бъде обслужван от близките си, включително и когато ходи до тоалетна. На челото и на крака му останали белези, които много дразнели ищеца, той се срамува от раната на главата си и иска да я оправи с някаква пластична операция. Когато станал инцидента ищецът работел в **** в ****, наложило да се прекъсне работа една година. Ищецът се променил след катастрофата, станал много нервен, избухлив, получил стрес, имал неспокоен сън, бълнувал и сега продължава да има кошмари. Не управлява в момента автомобил, защото се страхува, стресиран е, когато се качи на кола, не може да се отпусне. Към момента продължава да има болки в крака и кръста, не може да издържа на работа, не може да издържа да е прав, трудно изкарва 8-9 часов работен ден.

При това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите.