Разпореждане № 1049 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1049 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Наказателно дело частен характер № 20251110217210 по описа за 2025 година след като се запозна с постъпилата тъжба от К. Д. Н. срещу Е. И. И. и Д. Ц. Ц., в изпълнение на правомощията си по чл.250-252 от НПК, вр. чл.247б, ал.2, т.2 от НПК извърши проверка за съответствие на тъжбата с изискванията на чл.81 от НПК и констатира следното:

В тъжбата са изложени факти за извършено престъпление от частен характер, а именно по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като се поддържа че същото е извършено в съучастие, под формата на съизвършителство от И. и Ц. и се е изразило в многократни неизпълнения и осуетяване на изпълнението на съдебно решение, с което е определен режим на лични отношения между тъжителя К. Д. Н. и сина му Д. К. Н..

Претендира се, че престъплението представлява особено тежък случай, с оглед на това, че неизпълнението на съдебното решение е системно.

След запознаване със съдържанието на тъжбата, съдът намира, че същата НЕ отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, поради следните съображения:

От съдържанието на тъжбата не става ясно в какво са се изразили деянията на Д. Ц. Ц. /баба на детето/ на всяка една от инкриминираните дати, с които се поддържа, че е осуетено изпълнението на съдебното решение.

С оглед на очертания по-горе предмет на обвинение и предмет на доказване, следва от правна страна да се изяснят основните характеристики на престъплението по чл.182, ал.2 от НК.

На признатото от съда право на родителя, който не упражнява родителските права, да отведе детето, кореспондира задължението на другия родител да предаде детето, както и задължение на неговите роднини, които са ангажирани с отглеждане и възпитание на детето – да не пречат на това, с оглед на което престъплението е такова 1 с особен субект – родител или друг сродник.

Съгласно диспозицията на нормата, двете форми на изпълнително деяние са неизпълнение на съдебно решение или осуетяването на изпълнението на такова "по какъвто и да е начин".

Неизпълнението може да се състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти. За разлика от тази първа форма на изпълнителното деяние, при реализиране на другата форма осуетяване на изпълнението, се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението и става дума за резултатно престъпление. В този смисъл е Решение № 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018 г., II н. о., НК.

При това при повдигнато обвинение за реализиране на тази форма на изпълнително деяние следва да се посочат конкретните действия – спънки, чрез които е осуетено изпълнението на решението, т.е. конкретно извършените действия да представляват причината за неизпълнение на съдебното решение, а не избраният начин за неговото неизпълнение.

В конкретния случай в тъжбата се твърди, че на повечето от конкретно посочените дати бабата на детето Д. Ц. не е допуснала частния тъжител да осъществи контакти с детето, като не е отваряла входната врата на жилището, т.е. твърди се бездействие от нейна страна, а осуетяването като форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.182, ал.2 от НК съгласно правната теория и съдебната практика може да бъде осъществено само чрез действие.

Отделно от това, от съдържанието на тъжбата не става ясно, на инкриминираните в тъжбата дати през месеците юли и август 2025 г., неизпълнение на кой режим се претендира от тъжителя: на този, съгласно който на бащата и детето е определен режим на лични отношения 30 дни през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката или на този, съгласно който е определен режим на лични отношения в дните вторник и четвъртък, всяка първа и трета седмица от месеца и от петък до неделя всяка втора и четвърта седмица от месеца. Това не става ясно и с оглед на инкриминираните в тъжбата дати, за които е повдигнато наказателно обвинение, като тъжителят твърди, че е отишъл на адреса, на който живее детето с цел да го вземе, както на 01.07.2025 г.

/вторник/, така и на 02.07.2025 г. /сряда/, на 03.07.2025 г. /четвъртък/, на 04.07.2025 г.

/петък/, на 05.07.2025 г. /събота/, на 06.07.2025 г. /неделя/, на 07.07.2025 г.

/понеделник/, на 08.07.2025 г. /вторник/, на 09.07.2025 г. /сряда/, на 12.07.2025 г.

/събота/, на 14.07.2025 г. /неделя/, на 15.07.2025 г. /вторник/, на 16.07.2025 г. /сряда/, 17.07.2025 г. /четвъртък/, на 21.07.2025 г. /понеделник/, на 18.08.2025 г. /понеделник/, на 19.08.2025 г. /вторник/, на 21.08.2025 г. /четвъртък/, на 22.08.2025 г. /петък/, на 23.08.2025 г. /събота/, на 26.08.2025 г. /вторник/, на 27.08.2025 г. /сряда/, на 29.08.2025 г. /петък/, на 30.08.2025 г. /събота/ и на 31.08.2025 г. /неделя/. С оглед на твърденията 2 за посещения в дните понеделник, сряда, събота и неделя, от една страна се налага извод за това, че се претендира, че не е изпълнен 30 дневният режим на лични контакти през лятото, който обаче е 30 дни, съгласно съдебното решение, а видно от посочените в тъжбата дати тъжителят е продължил да посещава адреса и през месец август в очевидно удобно за него време, вкл. в дните понеделник, сряда, събота и неделя. От друга страна тъжителят твърди, че е посещавал адреса на местоживеене на детето с цел да го вземе и на дати, които са в дните вторник, четвъртък и петък. При това, не става ясно кой режим се претендира, че е следвало да бъда изпълняван в периода 01.07.2025 – 31.08.2025 г. и съответно кой се претендира, че не е бил изпълнен, за да се очертаят рамките на обвинението от фактическа и правна страна.

Изложените обстоятелства е необходимо да се уточнят в тъжбата, от една страна за привеждане на същата в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК – обстоятелствата на престъплението, а от друга с оглед на точно и ясно очертаване на пределите на обвинението, а съответно и на предмета на доказване по делото, за да е възможно ефективно упражняване на правото на защита срещу обвинението.

Освен това, за пълнота следва да се посочи, че въпреки, че в тъжбата е посочено, че същата е подадена чрез адв. К. Л., по делото не е представено пълномощно за упълномощаването на адв. Л. от частния тъжител К. Д. Н., въпреки, че като приложение на тъжбата са описани „пълномощно и договор“. Същевременно доколкото тъжбата е подписана лично от тъжителя К. Н., липсата на пълномощно не е основание за оставяне на същата без движение, но бяха констатирани други нередовности на тъжбата, посочени по-горе.

С оглед на това, на тъжителя следва да бъде указано в 7-дневен срок от получаване на препис от настоящето разпореждане да отстрани нередовностите на тъжбата, констатирани в обстоятелствената част на настоящето разпореждане, като с писмена молба-допълнение към тъжбата уточни неясните обстоятелства.

Предвид изложеното и доколкото към настоящия момент тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, същата следва да бъде оставена без движение, с указание до тъжителя, че при неизпълнение в посочения срок на дадените указания и непривеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 НПК, същата ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Предвид изложеното, съдията-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ тъжбата на К. Д. Н. срещу Е. И. И. и Д. Ц. Ц., по която е образувано НЧХД № 17210/2025г. по описа на СРС, НО, 129 състав.

3

УКАЗВА на частния тъжител К. Д. Н., в 7 - дневен срок от получаване на препис от настоящето разпореждане, да отстрани нередовностите на тъжбата, констатирани в обстоятелствената част на разпореждането.

УКАЗВА на тъжителя, че при неизпълнение в срок на дадените указания чрез отстраняване на констатираните нередовности, тъжбата ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя К. Д. Н. /на посочения в тъжбата настоящ адрес/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4