Решение № 577 от 02.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000500696 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 23.12.2020г по гр.д. № 7325/2019г СГС, ГО, І-19 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. Н. С. сумата от 20 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главницата. СГС е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 60 000лв . С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби от двете страни в процеса.

Въззивникът – ищец В.С., представлявана от адв. Н., обжалва решението на СГС в отхвърлителната част, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът счита, че съдът не е съобразил всички доказани неимуществени вреди, претърпени от ищцата и определеното обезщетение е занижено и несправедливо. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважена изцяло исковата претенция.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 1 от ЗЗД и присъденото обезщетение е завишено по размер. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че решението е немотивирано и необосновано, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства. Въззивникътответник моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и присъденото обезщетение да бъде намалено по размер.

Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.

В о.с.з. въззивникът - ищец В.С. не се представлява. Депозира писмена молба , с която заявява, че поддържа своята жалба и моли предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззивникът – ответник Прокуратура на РБ се представлява от прок. Поповска от САП, която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена. Моли жалбата на ищеца да бъде оставена без уважение. Поддържа, че на ищеца се дължи обезщетение в по-нисък размер. Поддържа, че определеното сега обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено и не е справедливо.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно , по съображения изложени във въззивната жалба на ищеца.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени 2 вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищцата търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК, като твърди, че производството е продължило 14 години. Поддържа, че е била с мярка за неотклонение задържане под стража за период над 1 година. Поддържа, че производството против нея е прекратено окончателно на 16.07.2015г. Поддържа, че вследствие на воденото наказателно производство се е влошило здравословното й състояние, че е изпитвала страх, че по време на ареса е била поставена да живее в изключително лоши условия, че била лишена от контакт със семейството си. Поддържа,че съседи са се отдръпнали от нея, че се е затворила в себе си. Поддържа, че вследствие воденото наказателно производство синовете й напуснали България.

Посочените факти се установяват по делото. Установява се на 28.02.2002г на ищцата по ДП№ 366а/01 г по описа на ССлС, пр.пр.4809/01 г. по описа на СГП е повдигнато обвинение по чл.142 и чл. 211 вр. чл. 210 от НК- за измама в големи размери. На 21.10.2009г е внесен обвинителен акт срещу настоящата ищца и е образувано НОХД № 5966/2010 г по описа на СРС, 18 състав. След проведени над двадесет съдебни заседания по делото, с протоколно определение от 27.05.2013 г съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила.

Нов обвинителен акт на 02.04.2014 г., въз основа на който е образувано НОХД № 6628/14 г. на СРС, 18 състав. Воденото наказателно производство срещу ищцата е прекратено с разпореждане от 11.07.2014 г на СРС, което е потвърдено с окончателно решение на СГС от 16.07.2015 г., постановено по ВЧНД № 4838/2014 г.

Установява се още, че в периода от 28.02.2002г до 28.03.2003г ищцата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража” взета от СГС по д. № И-51/2002г.

По делото е представена медицинска документация за заболявания на ищцата от 2018г .

Представен е препис – извлечение от акт за смърт на К. С. , съпруг на ищцата, починал на 19.11.2015г, както и доказателства за негови заболявания от 20042008година.

3

В о.с.з. на 02.11.2020г е изслушан свидетеля К. Х., който установява,че ищцата е била задържана повече от 1 година в следствения арест и когато излязла била много зле. Според свидетеля там ищцата получила хипертония. Свидетелят установява, че след това ищцата станала затворена, не била същия човек. Била притеснена, никой не й помагал , сринала се психически. Според свидетеля синовете на ищцата след делото заминали в чужбина и не искали да се връщат.

Свидетелските показания са повърхностни , а в частта, в която свидетелят поставя диагнози за заболявания на ищцата и в противоречие с представените писмени доказателства. В частта, в която описва изживяванията на ищцата във връзка с незаконното й обвинение за извършване на престъпление показанията, макар и повърхностни, са житейски логични. Свидетелят съобщава факти, които е възприел в годините, през които познава ищцата.

С оглед изложеното съдът приема, че е налице състава на чл.2,т.3 от ЗОДОВ , тъй като против ищцата е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което обвинение е приключило с прекратяване по реда на чл. 248 – 250 от НПК. Съобразно мотивите на съда прекратяването се налага поради липса на извършено престъпление, което е основание по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъде атгажирана отговорноста на прокуратурата . Поради доказаността на този състав на ЗОДОВ пораждащ отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди от незаконно обвинение съдебният състав приема, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Не се спори, че отговорността за незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни лице в нейната структура са отговорни за повдигането на обвинението против ищеца.

За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.

Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.

№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените 4 вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.

С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца , които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Към момента на повдигане на обвинението ищцата е била на 50г. Наказателното производство водено против ищцата е продължило близо 13 години и пет месеца.

Обвинението повдигнато на С. по чл.210, ал.1, т.5 от НК е било за тежко престъпление и законът е предвиждал наказание до 8 години ЛС.

Ищцата е изтърпяла повече от една година мярка за неотклонение „задържане под стража”.

От гореизложените факти се установява още, че периода , през който е продължило наказателното производство е изключително дълъг и е обосноваващ повисок размер на обезщетението, дължимо се на ищеца не като обезщетение за бавно правосъдие , а като обезщетение за по-дълъг период на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него. Продължителността на задържането на ищцата под стража, при условия, че се установява,че действията на ищцата, за които е била обвинена не са съставлявали престъпление, също е основание за ангажиране на по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди.

През този период , през който е бил обвиняема и подсъдима по обвинение по чл.210 от НК ищцата е претърпяла обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати. От свидетелските показания в частта, която съдът кредитира, се установяват трудностите на ищцата да намери подкрепа и помощ . Не се установява по делото твърдяното от ищцата влошаване на нейното здравословно състояние. Представените документи за нейни здравни проблеми са от 2018г и по никакъв начин не се установява причинната връзка между повдигнатото й обвинение и влошеното й здравословно състояние. Следва да се посочи отново, че свидетелските показания за това, че в ареста ищцата е влошила своето здравословно състояние не са достатъчни , за да се обоснове извод за наличие на причинна връзка между повдигнатото обвинение, задържането на ищцата и заболяванията й. Времевото съвпадение на заболяването на ищцата и задържането й под стража не са достатъчно доказателства за наличие на причинна връзка. Освен това не се установява по делото , че смъртта на съпруга на ищцата е вследствие на воденото наказателно произцводство, както и че решението на част от нейните деца да уредят своя живот извън България 5 също е мотивирано от воденото наказателно производство.