Решение № 42 от 12.06.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Царево, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Москова при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело № 20232180100081 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.

А. А. с ЕГН ********** от гр.Ц.**** чрез адв.Д.М. със съдебен адрес: гр.П.***против „Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Славянска“ №29 етаж 7 с представител Н. П. П., с която се иска от съда да обяви за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 271.38 лева, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД вр. чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл.19 ал.4 вр.чл.24 ал.1 от ЗПК.

Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем кредирект № 678612/ 18.05.2022г., по силата на който дружеството и предоставило в заем сумата в размер на 400 лева при уговорени ГПР -47.67 % и годишен лихвен процент- 40.05%, а тя се е задължила да върне на ответното дружество заемната сума ведно с договорената лихва в размер общо на 460.62 лева на 6 месечни вноски. Тъй като не изпълнила задължението си по чл.6.1 от договора и не осигурила в срок от 3 дни от подписване на договора нито едно от обезпеченията на договора, съгласно чл.6.2 от Договора за паричен заем кредирект № 678612/18.05.2022г. дължала неустойка в размер на 271.38 лева, разсрочена на 10 месечни вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем е в размер на 4440 лева.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6.2 от Договор за 1 паричен заем кредирект № 678612/ 18.05.2022г, спрямо която трябва да заплати неустойка в размер на 271.38 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Твърди, че процесната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като с така договорената неустойка се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й като кредитополучател с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че клаузата на чл.6.2 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 271.38 лева, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, е почти в размер на 3/4 от сумата на отпуснатия кредит, като по този начин изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди, че така уговорената е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка в размер на 271.38 лева, която е необосновано висока. Счита, че уговорената неустойка в този й размер излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на ответника, тъй като по съществото си представлява добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, като по този начин се заобикаля чл. 33, ал.

1 от ЗПК. На следващо място, твърди, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 271.38 лева, е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена, а е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Моли съдът да обяви за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 271.38 лева, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД вр. чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл.19 ал.4 вр.чл.24 ал.1 от ЗПК. Претендира присъждането на разноски. Ангажира писмени доказателства.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД чрез ю.к.Л.В. е депозирал в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, с който признава за основателен предявения от ищцата установителен иск за недействителност на клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г.С оглед направеното признание на иска и като счита, че с поведението си не е дал повод за завеждането на иска, възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищцата, като моли да се приложи нормата на чл.78 ал.2 от ГПК, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претедираното адвокатско възнаграждение.

В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Депозирала е чрез адв.М. писмено становище, с което заявява, че поддържа 2

ИМ и представените с нея писмени доказателства, моли делото да се разгледа в нейно отсъствие и съдът да уважи като основателни и доказани исковите й претенции. Претендира присъждането на разноски и представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з., за ответното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна връзка, въз основа на Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило в заем на И.

А. А. сумата от 400.00 лв. при ГПР -47.67 % и годишен лихвен процент40.05%, а Кредитополучателят И. А. А. приела да възстанови заетата сума ведно с договорната лихва в размер общо на 460.62 лева на 6 месечни вноски, първите две от които в размер от по 13.35 лева, а останалите четири вноски в размер от по 108.48 лева, в срок 18.11.2022г.

В чл.6.1 Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г. е предвидено задължение ищцата да представи обезпечения на така сключения договор, които безспорно не са предоставени от ищцата. В тази връзка в клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г. е уговорено, че кредитополучателя следва да заплати на кредитодателя неустойка в размер на 271.38 лева, платими на 6 месечни вноски, първите две от които в размер от по 108.48 лева, а останалите четири вноски в размер от по 13.35 лева, на падежите на съответната месечна погасителна вноска, като общия размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по Договора е в размер на 122.00 лева, а общия размер на задължението е 732.00 лева /л.5/ Падежът на задълженията по процесния договор е настъпил на дата 18.11.2022г., т.е. преди завеждането на делото.

Други относими към предмета на спора доказателства по делото не са ангажирани.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 271.38 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключена при неспазване нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, а в условията на евентуалност – като неравноправна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.

В хода на производството ответникът „Сити Кеш“ ООД изрично признава иска за нищожност на клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г., но доколкото ищцата не е направила 3 искане за постановяване на решение при признание на иска, то не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 237 ГПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответното дружество „Сити Кеш“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищцата е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Видно от Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г., в клаузата на чл.6.1 е уговорено задължение за потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора видове и начини, като в клаузата на чл.6.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на 271.38 лева.

Ищцата е посочила чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - противоречие с добрите нрави като основание за нищожност на клаузата на чл.6.2 за заплащане на неустойка.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението / в този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,II т. о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.6.1/, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 271.38 лева – съгласно клаузата на чл.6.2.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното 4 задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Още повече размерът на неустойката / 271.38 лева/ представлява близо 70% от размера на отпуснатия кредит / 400.00 лева / и е несъразмерно висока с вредите, които кредиторът би търпял от непредставянето на обезпечение. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем кредирект № 678612 от 18.05.2022г. за заплащане на неустойка в размер на 271.38 лева нарушава добрите нрави и принципа за справедливост, поради което е нищожна, съгласно чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищцата основание, съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.