Решение № 939 от 28.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20221100900990 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар ЙОАНА ПЕТРОВА, разгледа търг. дело № 990 по описа за 2022 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника „Ф.С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София за откриване на производство по несъстоятелност.

Молителят излага твърдения, че извършвал търговска дейност в търговски център, но в резултат на пандемията Ковид - 19 дейността била фактически преустановена и активирането се оказало невъзможно, като търговецът бил носител на задължения към наемодателя и на публични такива, които не бил в състояние да погаси. Затова претендира да бъде открито производство по несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност, 1 а при условията на евентуалност – свръхзадълженост.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 10000 лева, внесен изцяло и с вписан предмет на търговска дейност: търговия.

В депозираната молба по чл. 625 ТЗ „Ф.С.” ЕООД изрично признава, че към 25.05.2022 г. в правната му сфера са налице задължения в общ размер от 127057,94 лева, от които публичноправни задължения възлизащи на сумата 19792,80 лева, задължения към работници и служители в размер на 12259,41 лева, към доставчици – 29882,14 лева и задължения за заплащане на неустойка по договор за наем в размер на 65123,59 лева, като дружеството разполагало с активи на обща стойност 41710,64 лева, недостатъчни за удовлетворяване на кредиторите.

Не се твърди и не се установява „Ф.С.” ЕООД да е носител на вещни права върху недвижими имоти. Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че дружеството не е регистрирано като собственик на такива.

В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, поради невнасяне на депозит, затова анализът на финансово-икономическото състояние на молителя съдът извършва на база представения с молбата счетоводен баланс към 25.05.2022 г., както и обявените по партидата на дружеството в търговския регистър баланси и отчети за приходите и разходите за периода 2018 г. – 2020 г., които обаче съдържат обобщена информация.

Дружеството разполага с активи, от които дългосрочни на стойност 60000 лева към 31.12.2018 г., с нарастнал към 31.12.2019 г. размер до 126000 лева, и последваща тенденция към спад, за да достигнат стойност от 4000 лева към 25.05.2022 г., които дълготрайни активи представляват машини, оборудване и апаратура. Текущите активи също бележат тенденция към намаляване, тъй като от 98000 лева към 31.12.2018 г. достигат до 38000 лева към 25.05.2022 г., от които вземанията съставляват 26000 лева, но няма данни за тяхната събираемост.

Пасивите на дружеството се формират основно от краткосрочни задължения, които към 25.05.2022 г. са в размер на 127000 лева, като най-висока стойност имат към 31.12.2019 г. – 189000 лева. Необходимо е да се отбележи, че размерът на задълженията към 31.12.2020 г. намалява до 159000 лева, поради което следва да се приеме, че дружеството с реализираните нетни приходи от продажби е погасило част от тях.

При тези счетоводни данни, че показателят за обща ликвидност още към 31.12.2018 г. е бил несъответен на препоръчителната стойност от 1, тъй като стойността му е 0,7424 (98000 лева/132000 лева), тази тенденция се запазва и бележи влошаване: 0,4444 към 31.12.2019 г., 0,3711 към 31.12.2020 г. и 0,0299 към 25.05.2022 г.. Въпреки неблагоприятната стойност на коефициента за обща ликвидност до 31.12.2019 г. търговецът реализира положителен финансов резултат – печалба, като тенденцията се обръща към 31.12.2020 г., когато вече финансовият резултат е загуба от 46000 лева.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „Ф.С.” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по 2 същество молбата е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на евентуалност.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.

Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, основната част от задължения включени в съкратените отчети за приходите и разходите са такива за суровини, материали и външни услуги, към персонала и за данъци, които задължения по принцип са краткосрочни, но е възможно тези, произтичащи от търговски сделки да са с дългосрочен характер.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) 3 активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Този коефициент е неблагоприятен още към 31.12.2018 г., но до 31.12.2019 г. дружеството реализира значителни нетни приходи от продажби, с постъпленията от които погасява задълженията си, тъй като размерът им намалява. Затова съдът приема, че търговецът е изпаднал в състояние на невъзможност да погасява задълженията си към 31.12.2020 г., когато освен ниската стойност на показателя за обща ликвидност е реализирана и значителна загуба от 46000 лева, при намаляване на приходите до 1/3 от тези, реализирани през 2019 г..

Неблагоприятната финансово-икономическа картина, установена за отчетната 2020 г. се запазва и към датата на приключване на устните състезания, при цялостна тенденция за влошаване, тъй като краткосрочните задължения са публично-правни, към персонала и доставчици, включително забавеното им плащане генерира акцесорни задължения за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. При това положение е налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си 4 задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото производство.

Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „Ф.С.” ЕООД е спряло плащанията на задължения към посочените в молбата кредитори, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.