Решение № 118 от 27.04.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Карлово, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320**1472 по описа за 2022 година

Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация чл.55, ал.1, пред.3-то от ЗЗД, вр. чл.87, ал.2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД предявени от М. Н. Б., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „З.“ №** против А.

А. Д., ЕГН: ********** от село Ц., община М., обл. П., ул. „А. З.“ №*.

Ищецът, представляван от адв. Н. Б. твърди, през месец февруари 2022 г. с ответника постигнали договорка последният да му изработи със свои материали и да монтира, следното: кухня (кухненско обзавеждане) с МДФ врати и корпус от ПДЧ с приблизителни размер от около 6.5 м., с механизми за плавно затваряне; 1 бр. гардероб с размери около 1 м. на 2.50 м. и 6 бр. интериорни врати, които да монтира на адрес: град К., ул. „Г. И.“ №**.

Твърди, че на 16.02.2022 г. ответникът дошъл в К., взел размери и казал на ищеца, че всичко ще му струва 5 500 (пет хиляди петстотин) лева и че ще ги изработи за срок от един месец. На същата дата ищецът му заплатил в брой 1500 (хиляда и петстотин) лева. След седмица ответникът дошъл в К. и монтирал касите на вратите, без лайсните, като ищецът му заплатил още 1500 (хиляда и петстотин) лева. Няколко месеца след това – през месец юни, след 1 многократни телефонни обаждания от страна на ищеца, ответникът поставил рамки за част от шкафовете на кухненското обзавеждане, без да довърши цялостната работа по вратите и останалото поръчано от ищеца. Поръчаният гардероб по договора изобщо не бил започван от ответника.

През месец юли 2022 г. с ответника подписали и писмен договор за изработка, като същият се ангажирал да изпълни задълженията по договора в срок до 31.07.2022 г., като в противен случай се задължил да заплати на ищеца неустойка в размер на 5 500 (пет хиляди и петстотин лева).

До изтичане и на този срок ответникът, отново не изработил поръчаното от ищеца. Непрекъснато му казвал, че ще дойде другият вторник, понеделник, петък. Ищецът пуснал жалба и в прокуратурата, но му било отговорено, че се касае за гражданскоправни отношения и следва да потърси правата си в съда. Независимо от обстоятелството, че неколкократно давал допълнителен срок за изпълнение, ответникът не изпълнил задължението си и до настоящия момент.

Ищецът твърди, че работата възложена по договор за изработка от 19.07.2022 г. не му е предавана и не я е приемал. Счита, че при договора за изработка, рискът е изцяло за сметка на изпълнителя и предоставената от него сума авансово следва да му бъде върната. В качеството си на изправна страна по договора заявява, че счита сключения между него и ответника договор за изработка от 19.07.2022 г. за развален, поради неизпълнение в срок от страна на последния.

Поради това счита, че ответникът следва да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща капаро по договора, като платено на отпаднало основание (Решение 46/01.03.2022г., постановено по гр.д.2466/2021г. на ВСК IV г.о, ГК, Решение 186/ 15.07.2014г., постановено по гр.д.6836/2013г., III г.о., ГК).

Счита, че съгласно чл.4 от сключеният между страните договор, за неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът му дължи неустойка в размер на 5500 лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати:

- сумата от 3000 лева, представляваща дадено от ищеца на ответника капаро по сключен между тях договор за изработка от 19.07.2022 г., като 2 получена на отпаднало основание, който договор е развален от ищеца, поради виновното неизпълнение на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –16.11.2022 г. до окончателното плащане.

- сумата 5 500 лева, представляваща неустойка за неизпълнено в срок задължение по сключен между страните договор за изработка от 19.07.2022г .

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Б., като заявява, че поддържа иска.

Ответникът също се явява лично, като не отрича изложените в исковата молба твърдения и заявява, че ще изпълни ангажиментите си, поети към ищеца.

По молба на страните делото е отложено за друга дата, с оглед желанието им да постигнат спогодба. В следващото открито съдебно заседание ответникът не се явява, а ищцовата страна заявява, че спогодба не е постигната, тъй като ответникът не е изпълнил обещаното.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения в заверен препис Договор за изработка от 19.07.2022 г. е видно, че ищецът е възложил на ответника да му изработи със свои материали и да монтира на адрес: град К., ул. „Г. И.“ №**, следното: кухня (кухненско обзавеждане) с МДФ врати и корпус от ПДЧ с приблизителни размер от около 6.5 м., с механизми за плавно затваряне; 1 бр. гардероб с размери около 1 м. на 2.50 м. и 6 бр. интериорни врати.

В чл.3 от договора е отразено, че възложителят следва да изплати на изпълнителя възнаграждение от 5500 лева, от които 3000 лева е платил като капаро преди подписване на договора, а останалите 2500 лева ще заплати след приемане и получаване на изработеното в договореното между страните качество и вид

В чл.4 страните са се договорили ответникът да изпълни задълженията си в срок до 31.07.2022 г., като в противен случай дължи на 3 ищеца неустойка в размер на 5 500 лева.

Приложено е в препис Постановление от **.**.2022 г. на РП П., ТО К. за отказ да се образува досъдебно производство. Наблюдаващият прокурор е стигнал до извод, че в случая се касае за гражданскоправни отношения и липсват данни за извършено престъпление от общ характер.

От показанията на свидетеля Н. Ц. Д. се установява, че познава страните по делото. С ищеца се познавали от 30 години и били приятели. М.

Б. си закупил къща в гр. К. и свидетелят му помагал в разчистването. Тъй като в къщата трябвало да се монтират врати, гардероб и кухненско обзавеждане, свидетелят препоръчал на ищеца да потърси ответника, който преди време монтирал врати в неговия дом и си свършил добре работата. А.

Д. започнал работа в началото на годината. Свидетелят ходил няколко пъти, като за последно видял, че били поставени каси на четири врати, монтирани две интериорни врати, но нерегулирани, както и корпус на кухненското обзавеждане, без вратите и механизмите. Две от интериорните врати не били сложени изобщо, не бил поставен и гардеробът. Ищецът се оплаквал и недоволствал пред свидетеля и го молел да се обади на ответника и да говори с него. Той обаче не вдигал телефона. От ищеца свидетелят знаел, че ответникът все му обещавал, но така и не си свършил работата, за която му трябвало да му се платят 5500 лева. Дадено било капаро, но свидетелят не знаел в какъв размер.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По така предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 87 ЗЗД ищецът следваше да докаже сключването на твърдения договор за изработка от 19.07.2022 г., че е изправна страна по същия и да установи, че е дал необходимото съдействие на ответника да изпълни задължението си. В тежест на ищеца бе още да докаже, че е заплатил на ответника сумата от 3000 лева, с която последният неоснователно се е обогатил.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД задължава всеки, който е получил нещо на отпаднало правно основание, да върне онова, с което неоснователно се е обогатил. Характерно за фактическия състав на този 4 институт е, че към момента на даването, респ. на получаването на имуществената облага, е съществувало правно основание за това, което впоследствие е отпаднало.

В ППВС № 1/28.05.1979г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав по чл.55, ал.1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др.

Този фактически състав при развалянето на договори намира приложение, когато то има ретроактивно действие. Развалянето на договора има такова действие, само когато по него е уговорено еднократно, а не продължително или периодично престиране – чл.88, ал.1 ЗЗД. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК (решение № 138 от 07.**.2009 г. по т.д. № 375/2009 г., ІІ т.о., решение № 178 от 12.11.20** г. по т.д.№ 60/20** г., решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 621/20** г., ІІ г.о., решение № 64 от 03.06.2011 г. по т.д.№ 558/20** г., решение № 139 от 25.01.2012 г. по т.д.№ 678/20** г., ІІ т.о, решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 116/2011 г., ІІ т.о.) е прието, че само при надлежно упражнено право за разваляне на договора би могло да се иска реституция на даденото по него.

Развалянето на договора по правило е крайното средство и като последица има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение – чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, какъвто настоящият договор за изработка не е. Общите правила за разваляне на двустранните договори са приложими, доколкото в особената част на ЗЗД липсва уредба за различните договори. Едностранно разваляне на двустранен договор от изправната страна е допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила, като в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е обусловена от представяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение с предупреждението, че след изтичането му, ще се счита, че договорът е развален. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. В случая, ищецът е изпълнил задължението си по договора, свеждащо се 5 до заплащане на авансово дължимото възнаграждение. Този факт се установява несъмнено, както от клаузата на чл.3 от Договора , така и от показанията на св. Д., който също потвърждава плащането на капаро, макар и да не го сочи по размер. Съгласно константната съдебна практика (напр.

Решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г., IV г.о. на ВКС), с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Настоящият случай е именно такъв. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил договореното, като при личното си явяване в с. з. е поел ангажимент да стори това. От свидетелските показания се установи, че в крайна сметка ответникът не е изпълнил обещаното, поради което са налице предпоставките на чл. 87 ЗЗД, даващи право ищецът да се освободи от облигационната връзка и да иска връщане на даденото по нея. Затова и съдът прави заключение, че правото на разваляне е надлежно упражнено и е породило съответните последици. С упражняване на потестативното право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила към момента на сключване на договора всички породени от него права и задължения, включително за страната извършила престация по него, възниква правото за нейното връщане.

По изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща авансово платената цена (капаро) по процесния договор за изработка от 19.07.2022 г., дължима на отпаднало основание – развалянето на договора поради неизпълнение. Върху присъдената сума се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2022 г., до окончателното плащане.