Решение № 2768 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2768 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100511841 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. Х. и М. Т. чрез адвокат С. срещу Решение № 11080 от 10.06.2021г., постановено по гр. д. № 44137/2020г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу „Т.С.“ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 124 от ГПК с предмет недължимост на ½ част от сумите по изпълнителен лист по гр.д. 1082/2013г. на СРС, а именно 7425,82 главница-цена на ТЕ за периода м.07.2009-м.04.2012г.; 1193,89 лева лихва за периода 31.08.2009г. – 09.01.2013г.

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи иска като се претендират и разноски за двете инстанции.

Изтъкват се съображения за неправилност на решението. Посочва, че по изпълнителното дело (образувано въз основа на изпълнителния лист и впоследствие прекратено) не са извършвани годни да прекъснат давността действия, като исканията на взискателя за извършване на опис на движими вещи не били такива годни да прекъсват давност, като се позовава на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че само ако е извършен опис е прекъсната давност, а опис не бил извършван и дори насрочван.

Посочва и че молбите не са придружени с платени такси по тарифата.

1

Счита и че с предявения иск не би могъл да прекъсне собствената си давност и тя е изтекла в хода на делото, като се позовава на съдебна практика, относима според него към случая. Иска отмяна на решението и уважаване на иска. Няма постъпил отговорна жалбата.

СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

Искът е неправилно квалифициран от СРС като такъв по чл. 439 ГПК. Искът по чл. 439 ГПК е иск за оспорване на изпълнението, а в случая изпълнителното производство е прекратено преди предявяване на иска. Вярната квалификация е следователно по чл. 124 от ГПК. Решението обаче не е недопустимо доколкото СРС е разгледал и се е произнесъл по относимите за случая факти за прекъсването и изтичането на давността след влизане в сила на заповедта за изпълнение на 19.11.2013 с постановяване на неприсъственото решение посочено по горе.

От фактическа страна няма спор между страните и се установява от копието на изпълнителното дело, че ищците са наследници по закон на К.Й. Х.. Няма спор и че срещу последната е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила на 19.11.2013г, когато е постановено неприсъствено решение по гр.д.

18714/2013г. на СРС 47 с-в, с което са установени със СПН вземанията по заповедта.

На 08.08.2014г е издаден изпънителен лист.

На 13.10.2014г. е образувано изпълнително дело 1513/2014г. на ЧСИ Миладин Миладинов N. 786 на КЧСИ.

На 05.12.2014г. е депозирана молба от наследодателката на ищците до ЧСИ, с която се признава задължението и се иска разсрочване. С признанието давността се прекъсва, като в случая тя не е текла до 26.06.2015г. на основание Постановление 3/1980г. на Пленума на ВС. След тази дата започва нова петгодишна давност, съгласно ТР 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, която би изтекла на 26.06.2020г.

На 12.02.2016г. ответника взискател е поискал с молба извършване на справки за трудови доходи и налагане на запор и насрочване на опис на движими вещи.

На 29.09.2016г. е депозирана идентична по съдържание молба.

На 26.09.2018г. е депозирана нова молба от ответника взискател за извършване на справки за трудови доходи и налагане на запор и насрочване на опис на движими вещи.

На 28.10.2018г. е починала наследодателката на ищците-длъжник изпълнението. На тази дата по силата на закона изпълнителното дело е спряно. по

На 16.01.2020г. ЧСИ е изискал удостоверение за наследници. На 21.02.2020г. е конституирал ищците като длъжници.

2

На 10.08.2020г. и на 17.08.2020г. им е връчил ПДИ.

На 12.08.2020г. е постановено прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция.

На 14.09.2020г. е депозирана исковата молба за установяване на недължимост на вземането с позоваване на изтекла тригодишна погасителна давност и искане да се установи спрямо всяка от ищците, че всяка от тях не дължи половината от сумите по изпълнителния лист.

Спорно е по делото дали и кога са извършвани действия прекъсващи давността, както и дали давността спира да тече при предявен отрицателен установителен иск за вземането.

По приложимия давностен срок настоящият състав на СГС намира поддържаната от ищците въззивници теза за тригодишна давност за несъстоятелна.

Както ищците, така и СРС (който макар да е посочил, че вземането по заповедта е установено със влязло в сила решение е приел тригодишна давност) са пропуснали факта, че след подадено срещу заповедта възражение по чл. 414 е образуван исков процес, завършил с неприсъствено решение в полза на ответника-заявител. Това се установява от заверения препис от протокол от съдебното заседание на което е постановено неприсъственото решение-приложен към заповедното дело, прието по настоящото дело.

Позоваването на изтекла в хода на настоящото дело давност е несъстоятелно. С подаваните от взискателя молби посочени по-горе (последната от 26.09.2018г.) давността се прекъсва, а с неговото прекратяване ефекта на тези молби не отпада.

Вярно е, че молбите са били нередовни, но съдебният изпълнител не е дал указания до взискателя. В т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК е разяснено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е 3 настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Изрично в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.,; Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК . В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие (в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ), е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква "надлежно указание на органа" и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл. 129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици.

В обобщение давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. В конкретния случай с трите посочени по-горе молби на взискателя са поискани действия (запори и опис), но не са дадени указания за отстраняване на нередовност и делото впоследствие е прекратено.

Това обаче не се отразява на настъпилото прекъсване на давността-последното от 26.09.2018г. Петгодишния давностен срок не е изтекъл към деня на устните състезания пред въззивен съд и е безпредметно обсъждането на въпроса дали тече давност в хода на делото по отрицателен установителен иск.

Предвид горното решението, с което исковете на ищците са отхвърлени като неоснователни е правилно и ще следва да се потвърди.

При този изход на въззивното производство право на разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11080 от 10.06.2021г., постановено по гр. д. № 4

44137/2020г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в,

ОСЪЖДА Д. К. Х. с ЕГН ********** и М. К. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Т.С.“ЕАД с ЕИК **** общо 100,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5