Решение № 118 от 07.06.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Свиленград, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100196 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Е. С. М., действаща като майка и законен представител на малолетното дете С.Д.И., с която е предявен срещу бащата на детето - ответника Д. И. И. иск с правно основание чл.150 от СК.

Твърди се в исковата молба, че Е. С. М. и Д. И. И. са родители на детето С.Д.И., родена на ******г. С влязло в сила Решение № ******г., постановено по гр. дело № ******г. по описа на Районен съд – Свиленград, упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката, а бащата бил осъден да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 190,00 лв., считано от ******г. Така определената издръжка понастоящем била под минимума, предвиден в чл.142, ал.2 СК. Отделно от това, от момента на определената издръжка изтекъл период от време, през който икономическата обстановка в страната се била променила съществено, а нуждите на детето се били увеличили. Освен обичайно присъщите за възрастта му нужди, то имало и допълнителни нужди, свързани с лечение на очно заболяване и неврологичен проблем с все още неустановена окончателна диагноза.

Майката била затруднена с издръжката на детето и поради това, че вече имала по-малко дете – В., родено на ******г. Бащата не дължал издръжка на други лица, а и възможностите му да дава издръжка се били увеличили.

С оглед изложеното, от съда се иска да измени размера на съдебно определената за детето издръжка, дължима от бащата - ответник по делото, като я увеличи от 190,00 лв. на 350,00 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й заплащане.

1

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил размера на търсената издръжка. Посочил е, че е във възможност да дава издръжка за детето в размер на 250 месечно.

Нямал възможност да дава издръжка в по-висок от този размер, тъй като претърпял операция, от която продължавал да се възстановява, а и имал кредит от банка, по който плащал месечни вноски в размер на 661,03 лв.

Съдът, след като прецени становищата на страните, и съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане е видно, че Е. С. М. и Д. И. И. са родители детето С.Д.И., родена на ******г.

С Решение № ****** г. по гр. д. № ****** г. по описа на РС Свиленград, влязло в законна сила на ****** г., родителските права над детето са предоставени на майката, с местоживеене на детето при майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето, и бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на 190,00 лв., считано от ******г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел на ищцовата страна – М.Г.В., баба на детето по майчина линия, потвърждават описаното в исковата молба. Свидетелят Вълкова добавя, че здравословното състояние на детето създавало изключително много притеснения на майката и на нейните родители, които пряко участвали в отглеждането му. Детето трябвало да бъде водено през месец – два на очни прегледи в гр. Варна, като едно такова водене коствало минимум около 300 – 400 лв. Освен това, налагало се да постоянно купуване на нови очила, тъй като детето често чупило старите, а и се сменяли диоптрите. Отделно от това, детето имало и друг здравословен проблем, който все още не бил изяснен. Детето често повръщало и му се замайвала главата, поради което майката и родителите й го водили на различни лекари, но въпреки това на му била поставена окончателна диагноза. Бащата - ответник не участвал в разходите, свързани със здравословното състояние на детето, нито помагал по друг начин в отглеждането му, освен че заплащал дължимата издръжка. Ответникът не спазвал и режима на лични контакти с детето, като го вземал по-рядко от определеното, като никога досега не го бил взимал за един месец през лятото, както било съдебно решено. От друга страна, майката и родителите й всяка година водили детето на почивка. Съдът кредитира показанията на свидетеля Вълкова, като взе предвид, че те почиват на непосредствени възприятия на условията, в които живее детето и неговите актуални нужди. Същите се допълват и от представената от ищцовата страна медицинска документация и доказателства за извършени плащания на медицински услуги.

Представените от ищцовата страна множество писмени доказателства относно здравословното състояние на детето и предприетите мерки за неговото лечение потвърждават описаното в исковата молба.

По делото е разпитан и свидетел на ответната страна – С.Д.И., баба на 2 детето по бащина линия. Макар, че свидетелят И.а посочва, че бащата полага грижи за дъщеря си, като й купува всичко, каквото поиска, не отрича, че той не е водил детето нито на лекар, нито на почивка. Причината да не участва в лечението на детето била, че майката не му била казвала и не му била искала помощ. Причината да не води детето на почивка била, че „той лично не е ходил на море“, защото „нямал възможност с този кредит“, с който си построил нова къща. Къщата си била негова, той си живеел самостоятелно в нея, макар че по документи била записана на родителите му.

Съобразно приета по делото служебна бележка, представена с отговора, ответникът получава 1572,00 лв. месечно в периода 03/2023 г. -10/2023 г., като за същия период е здравно и пенсионно осигурен. Приложени са към отговора и доказателства за здравословното състояние на ответника, както и договор за потребителски кредит, сключен между него и банка „ОББ“ АД.

Видно от договора за кредит и приложения погасителен пран, на ответника е предоставен банков кредит в размер на 60 000,00 лв. за срок от 120 месеца, при месечна вноска 612,53 лв.

Относно доходите на бащата, по делото е представена и негова декларация, в която същият е декларирал, че получаваното от него брутно трудово възнаграждение е в размер на 1700 лв. месечно и че няма други доходи. Не е декларирал недвижими имущество.

Относно материалните възможности на майката е представено удостоверение, видно от който нейното средно-месечното трудово възнаграждение в периода 07/2024 г. - 02/2024 г.е в размер на минималната работна заплата към съответния момент.

Съгласно постъпилия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр. Свиленград, към момента на изготвянето му (******г.) основни грижи за отглеждане и възпитание на детето полага майката, в семейна среда, подпомагана от съпруга си С.М. и бабата и дядото по майчина линия. Видно от доклада, за детето са осигурени необходимите му в комунално-битово и хигиенно отношение условия за живот в дома на майката, задоволяват се нуждите и потребностите му, осигурена му е сигурна и стабилна семейна среда. Посочено е, че когато детето и при бащата, той полага грижи за него и задоволява потребностите му. Посочено е, че бащата живее в новопостроена къща на два етажа, негова собственост, в която има много добри жилищни условия.

След определяне на предходната издръжка на детето, на ******г. майката е родила от настоящия си съпруг второ дете – по-малка дъщеря В., видно от представеното удостоверение за раждане. Видно от социалния доклад, майката, заедно с настоящия си съпруг и двете деца Станимира и В. живеят в едно домакинство.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване пълнолетие на детето възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и 3 дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Съгласно чл. 142, ал.2 от СК, минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“. Съгласно актуалната нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, изисква да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е определена в размер на 190,00 лв. преди повече от 4 години. За изминалия период от време е налице съществена промяна в нуждите на детето. При предходното определяне на издръжката детето е било във възраст, в която то не е имало толкова потребности, както понастоящем. В момента обаче нуждите на детето са значително завишени, предвид възрастта и здравето му. Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта и здравето му, следва да бъдат отделяни и повече средства за нормалното му интелектуално развитие. Освен това, има промяна на икономическата обстановка в страната, при която е обективно трудно дете на тази възраст и в неговото здравословно състояние да бъде издържано с определените тогава средства. Цените на всички стоки от тогава до този момент многократно са се повишили. Отделно от това, определеният по-рано размер на издръжката вече е под минималния за страната такъв (чл.142, ал.2 от СК) и само на това основание следва да бъде увеличен.

Същевременно, поддържането на сравнително доброто здравословно състояние на детето, страдащо от заболяване на очите и от друго вродено заболяване, все още недиагностицирано, изисква изключително високи разходи. Трябва да се има предвид, че майката не само осъществява фактическото отглеждане на детето, но и изцяло е поела разходите по поддържане на здравословното му състояние. Съдът толерира всички грижи, които майката, сама и с помощта на своите роднини, полага за детето, както и търсенето на нови терапии за лечение на детето.

От друга страна, няма данни ответникът да страда от заболяване или да има друга причина, поради която да не може да работи и да реализира доходи, както и да се включи адекватно в поддържането на здравословното състояние на детето. Представената от ответника медицинска документация 4 действително установява, че е преминал през оперативно лечение, но заболяването му не е такова, че да го прави нетрудоспособен и същият да не може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи.

Прави впечатление, че непосредствено след проведеното му оперативно лечение, което по негови думи е намалило доходите му, ответникът, в края на 2023г. е сключил договор за кредит, за да си построи нова къща – по думите на майка му – свидетел по делото (фактът за новопостроената къща, собственост на ответника, е отразен и в социалния доклад). Обстоятелството, че ответникът сам се е поставил в затруднено финансово положение, обременявайки се с кредит с висока месечна вноска, не може да служи като основание да се приеме, че той няма възможност да дава по-висока издръжка на малолетното си дете, което очевидно се нуждае от такава.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на минимум 600,00 лв. - за храна, дрехи, обувки, ток, вода, медицински разходи и почивка, подходящи за дете на неговата възраст, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 350,00 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 250,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/635d3478-bc90-468c-a313-b4789bb8c2e7