Решение № 200 от 26.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220102573 по описа за 2024 година

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано е по искова молба подадена от И. А. К., ЕГН:**********, с настоящ адрес: с. **к, чрез адв. А. Д., член на САК, личен № **, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С** срещу: **7, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от Цветан Петков Кръстев, в която се твърди, че на 02.09.2022 г. между ищцата и "**" ООД, / универсален праводател на „**“ АД/, e бил сключен договор за кредит „Бяла Карта“и Приложение № 1 към договор за кредит „ Бяла Карта“ с КИД № ** от 02.09.2022 г. „Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла Карта“ и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Твърди се, че Кредитополучателят, изрично заявявал, че е запознат предварително от Кредитодателя с всички условия по Договора. Сочи се, че съгласно чл.2 ал.1 от Договора, Кредитодателя се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 2 100,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а Кредитополучателя се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. Твърди се още, че съгласно информацията от профила на ищцата в приложението на „Бяла карта“ лимитът на револвиращия кредит е бил увеличен до 2 400,00 лева с допълнително споразумение между ищцата и ответното дружество.Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, заедно с подписването на същия, Кредитодателя предоставял на Кредитополучателя следния платежен инструмент - платежна карта с № ** . Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 4 от Договора валидността на Картата е до края на месеца, който е отбелязан върху нея. Сочи се още, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, кредитополучателя може по всяко време да усвоява суми 1 от главницата до максималният размер на кредитния лимит, като съгласно ал.2 от с.ч., през целия срок на валидност на този договор, Кредитополучателя се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро /второ/ число на текущия месец. Сочи се още, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора „Текущото задължение“ на Кредитополучателя към всяко последно число на месеца се определя като сбор от следните суми: Усвоената и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец;Усвоената и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец;

Начислена и непогасена договорна лихва върху сумите по т.1 и т.2. в настоящата алинея на основата на посочения в този договор годишен лихвен процент,Неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такИ. са начислени през текущия месец.

Твърди се още, че съгласно чл. 3, ал. 4 от Договора „Общото задължение“ на Кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай, че такИ. са начислени, и дължим застрахователна премия, съгласно Раздел XI от настоящия договор. Твърди се и, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя кредит при следните условия:

Срок на кредита: неопределен срок; Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 43,2%; върху усвоения размер на кредита, Кредитополучателя дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%. Лихвата се изчислява във всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Общата сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е сборът от следните суми: 1. Усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. Такси за ползване на Картата, дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата.Годишен процент на разходите на заема: 45,9%.

Изложено е твърдение, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора предмет на този Договор, е револвиращ с максимален размер, посочен в чл.2, ал.1 който е равен на максималния кредитен лимит на Картата, както и, че съгласно чл.7 ал.1 от Договора Кредитополучателят може да усвои изцяло посочения в чл.2, ал.1 максимален размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на Договора. Освен това се сочи, че съгласно ал. 2 на с.ч. усвоен размер на кредита е сумата от всички транзакции, извършени с Картата към всеки един момент от действието на този Договор, а съгласно ал. 3 Кредитополучателя се задължава да заплаща на Кредитодателя текущото си задължение, съгласно условията на този договор. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора, Кредитополучателя се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл.4, ал.2 по горе да предостави на Кредитодателя едно от следните обезпечения:Банкова гаранция с бенефициер- Кредитодателя, за сумата 3201,03, със срок на валидност- 2 години от датата на сключване на Договора или едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на подробно изброените в договора условия. Твърди се също така, че съгласно чл.20 от Договора, в случай че Кредитополучателя не предостави обезпечението в 2 посочения срок по чл.15 от настоящия договор, последният дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение. Твърди се, че към исковата молба са приложени извлечения от официалния сайт на ответното дружество, от които ставало ясно колко е изтеглила по револвиращия кредит ищцата, колко е върнала и колко още има да връща. Твърди се, че към датата на подаване на а исковата молба (18.06.2024 г.), ищцата била изтеглила 3,070.38 лева и била върнала 4,185 лева, като ответното дружество искало от ищцата да заплати още 3718,06 лева. Твърди се, че в приложените към исковата молба извлечения някои от извършените от ищцата транзакции са отбелязани два пъти и втората транзакция не следва да се взема предвид, защото такава не е била извършвана.

От правна страна, по отношение на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД се твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит. Твърди се, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно било приложимият нормативен акт да е Закона за потребителския кредит. Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Посочено е също така, че съгласно чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Ищецът сочи, че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Освен това се посочва, че съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Твърди се, че Договор за кредит „Бяла Карта“ от 02.09.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: 1. Клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което самия ГПР е неправилен и заблуждаващ. В съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК е било необходимо в ГПР да бъдат описани 3 всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Твърди се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нещо повече, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 20 ал.1 от Договора "неустойка", то тя била с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

2.Твърди се, че клаузата на чл. 15, ал.1 от Договора възлагала в тежест на ищцата задължение, което и в двете възможности за обезпечение (поръчителството и банковата гаранция) поставят изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати. Твърди се, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Според ищеца, налице е и пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Твърди се, че невключването на подобна клауза (клаузата за неустойка) в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР в договора за кредит. Също така, се сочи, че подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означавало, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Ето защо, се сочи, че само на тези основания договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Цитира се съдебната практика. Твърди се, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както, според ищеца, било и в настоящия случай. Твърди се още, че не било посочено кои точно разходи формират ГПР. Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Сочи се, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. 3.Твърди се, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.