Решение № 2086 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2086 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.А като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20261110201969 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. К., ЕГН ********** депозирана от адв.

Б. И. срещу електронен фиш серия К № 11705164 от 25.09.2025 г., издадено от СДВР , с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 1821 , ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Д. П. К. е наложено административно наказние - глоба в размер на 100 /сто/лева (51.13 евро), за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, тъй като се счита, че издадения ел. фиш не отговаря на изискванията предвидени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Твърди се, че не са спазени и изскванията на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, тъй като за превишение на скоростта до 100 км. ч е слудвало да бъде приспаднат 3 км. толеранс, а не 3% както е посочено в НП. Отдело от това се сочи, че не е посочено точоно и ясно мястото на нарушението. Подържа се, че не ставало ясно и къде е позиционирано техническото средство извършило заснемането. В този смисъл се иска от съда да отмени атакувания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния представител на жалбоподателя с която се сочи, невъзможност на адв. И. да се яви като се 1 изразява и становеще по същество. Подържа се депозираната жалба по изложените съображения. В допълнение се сочи, че от приложената снимка, на която автомобила бил сниман отзад не можело да се установи дали автомобила е в движение и посоката му на движение, както и къде е било позиционирано техническото средство. Отделоно от това се сочи, че скоростта на движение на снимаката е посочена с отрицателна стойност, а именно -76 км\ч., което било по малко то 50 км\ч. Прендират се и разноски.

Въззиваемата страна - СДВР, също не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт С.М. /процесуален представител на СДВР/, в които е взето становище за издаване на обжалвания ЕФ при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед на това се моли за потвърждаването му. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, е направено принципно възражение за прекомерност, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото обжалваният ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 15.01.2026 г. /съгласно отразеното в писмото на СДВР, че такива данни са отразени в информационната система на МВРАИС- АНД/, а жалбата е била подадена в МВР ОПП СДВР на 26.01.2026г.

Софийски районен съд по имейл, подписана с електронен подпис от адв. З..

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.09. 2029 г., моторно превозно средство – лек автомобил „ ,,***''“, с ДК № ,,***'' , около 10:32 ч. се е движело в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“ до пицария „Виктория“ с посока на движение от бул. „Г.М. Димитров“ към ул. „Никола Габровски“ в двете посоки. АТТС е било насочени към бул.

„Г.М. Димитров“. Автомобилът преминал при ограничение от 50 км./ч. със скорост от 73 км./ч. при отчетен толеранс от 3%, като е превишил разрешената скорост с 23 км./ч.

Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство тип 2

„СПУСК“ № 120cc9b, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. В последствие на Д. П. К., като собственик и водач на превозното средство е издаден електронен фиш, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Наложено му е административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото посмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка, писмо от БИМ, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите.

Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“ Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на 3 нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство

Електронният фиш издаден от съответните компетентни органи. При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административно наказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Същият отговаря на императивно изброените изисквания на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП.

Съставеният Електронен фиш вменява на Д. П. К. извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП. В разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е посочена и съответнта скорст, която водачите не трябва да превишават при движение в населено място и извън него, при управление на превозно средство от съответната категория. Изготвените с технически средства снимки видеозаписи, разпечатки са веществено докадателство и да могат да се ползват като такова именно в административното производство. Следва да се отчете, че доказателствата по делото /писмо, протокол и извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства/ несъмнено се установява използването техническо средство да е видео-радарна система за наблюдение и рагистрация на пътни нарушения, която е преминала съответната техническа проверка и системата за видоеконтрол отговаря на изискавнията. След това системата е преминала последваща проверка, като периодичността на проверката е една година. Така безспорно се установява именно управлявания жалбоподателя лек автомобил/ доколкото приетата като писмено доказателство справка за регистрация на собствениците на моторно превозно средство и декларация сочи това/ да се е движел на посоченото в електронния фиш място със съответната скорост отразена в разпечатката от техническото средство. Същата е доказателство, изготвено по предвидения за това ред и съобразно ЗДвП може да установява изследвания факт - конкретна скорост на движение в засечен пътен участък, автомобил движещ се със съответната скорост и ограничението въведено на пътния участък и времето.

От доказателствения материал безспорно се установява извършването на твърдяното административно нарушение, което обуславя реализиране на административно-наказателната отговронст на жалбоподателя. При 4 индивидуализирането на същата следва да се вземе предвид разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза, нейните съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното нарушение. Санкцията е предвидена в чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП. Наложеното административно наказание е съобразено с разпоредбата на закона, адекватно и пропорционално на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано. В този смисъл издадения електронен фиш се явява законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

По отношение на релевираните възражения в жалбата:

Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.

В конкретния случай е представен и протокол за използването на АТСС , както и снимка на разположението на уреда. Видно от представената снимка, към момента на заснемането, в обсега на центриране на камерата на техническото средство е именно регистрационният номер на лек автомобил марка/модел „ ,,***''“, с ДК № ,,***'', с оглед на което не възникват каквито и да е съмнения, че именно неговата скорост е засечена от техническото средство, доколкото снимката съдържа всички необходими реквизити.

Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява, че е спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.6 12 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТТС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в представения протокол за използване на АТТС са описани всички обстоятелства, при които е извършен контролът. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата, че не ставало ясно къде е било позиционирано АТСС. Освен снимковия в ел. фиш също е посочено, че АТСС сочи към бул. „Г.М. Димитров“.

На следващо място следва да се отбележи, че Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на 5 нарушителя. Посочено е ограничението, което е предвидено за съответния пътен участък от населеното място, а именно 50 км./ч., което ограничение независимо, че съответства на общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в конкретния случай доколкото е извършено в населено място, съвпада с ограничението общото за населено място по чл.21, ал.2 ЗДвП – 50 км./ч., като не е необхоД. да бъде допълнително отбелязано с знак.

Несонвателни са и доводите, че не бил приспаднат толеранс от 3 км/ч.

Разликата в засечената скорост от 76 км/ч, посочена на снимковия материал и посочената в ел. фиш наказуема скорост от 73 км/ч /съответно превишение с 23 км/ч на максимално допустимите 50 км/ч. за населено място/, се дължи на така наречения "толеранс", който представлява възможната грешка при засичането на скоростта. Този толеранс, съгласно Протокола от проверка на АТТС е точно 3км./ч. от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3км./ч., когато същата е под 100 км./ч., както е в настоящия случай. Точно заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя.

Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта, която в случая се равнява на 3км./ч. от засечената скорост е приспадната в негова полза. Голословни се явяват и твърденията, че се касаело за отричателна стойност от – 76 км./ч, тъй като препинателния знак е тире, а не минус, както сочи жалбоподателя.