Решение № 117 от 20.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. С.

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500104 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 267 от 29.11.2023г.,поправено със съдебно решение № 5 от 09.01.2024г.,постановени по гр.д.№ 327/2021г.по описа на ОС-Сливен съдът е ОСЪДИЛ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг : Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. С. с ЕГН ********** в лично качество и на В. С. С. с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Ц. И. С. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., ул. “А. ч.“ № *** сумата от по 150 000 / сто и петдесет хиляди/ лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания вследствие внезапната смърт на техния съпруг и баща С. Т. С. при ПТП настъпило на **.**.**** г., ведно със законната лихва считано от 11.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението и е ОТХВЪРЛИЛ главните искови претенции до пълните претендирани размери на частичните искове от по 220 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Със същото съдебно решение СлОС е ОСЪДИЛ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг : Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С. с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Ц. И. С. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.

С., ул. “А. ч.“ № *** сумата от размер на 2188.75 лева, представляваща 1 месечна издръжка от 212.50 лева за периода от 10.09.2020г. до 19.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2021г. до окончателното изплащане и е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със същото съдебно решение СлОС е ОСЪДИЛ

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг : Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАЩА на В. С. С. с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Ц. И. С. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.

С., ул. “А. ч.“ № ***, месечна издръжка в размер на 212.50 лева, считано от 10.09.2020г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други законови основания за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва,считано от падежа на всяко задължение – 10 число на текущия месец до окончателното изплащане и е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищците Ц. и В. С.и са сезирали БАпС с въззивна жалба срещу съдебното решение в частта,с която исковете им за неимуществени вреди са ОТХВЪРЛЕНИ над размера от по 150 000 лева до претендираните 200 000 лева,частични искове при пълен размер от 220 000 лв.,т.е. за още по 50 000 лева за всеки от ищците. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на решението,като се сочи,че то е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по отношение размера на присъденото обезщетение за причинените и неимуществени вреди. Общият размер на обезщетенията за неимуществени вреди от по 150 000 лв. считат,че е занижен,с оглед обществените критерии за справедливост и постоянната съдебна практика,а претендираният размер отговаря на тези критерии. Изложени са подробни доводи в подкрепа на това становище от правна и фактическа страна.Отправеното до БАпС искане е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на исковете за обезщетение за неимуществени вреди до претендирания размер от по 200 000 лв.,частични претенции с пълен размер от по 220 000 лв. - т.е. за присъждане на допълнително обезщетение от още 50 000лв.Не са заявени доказателствени искания,претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,които съдът да определи съобразно чл.38 ал.2 ЗАдв.

Препис от въззивната жалба,подадена от Ц. и В. С. е връчен на ответника ЗАД“ДаллБогг:живот и здраве“АД,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. В отговора е изразено становище за неоснователността на въззивната жалба,като са изтъкнати правни и фактически аргументи в негова подкрепа. Въззиваемият застраховател счита,че ищците не са доказали да са претърпяли неимуществени вреди поголеми от обичайните,което да оправдава завишение на обезщетението с още по 50 000 лв. Моли въззивната жалба на ищците С. да бъде отхвърлена като 2 неоснователна,няма доказателствени искания,претендира разноски.

Ответникът ЗАД“Далл Богг:живот и здраве“АД е подал въззивна жалба срещу решението на СлОС,с която го е оспорил като неправилно и незаконосъобразно в следните части:

-в частта, с която са уважени предявените искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди на Ц. С. и В. С. за сумата над 130 000 лева до пълните присъдени с решението суми на ищците от по 150 000 лева;

- в частта,с която е присъдена законна лихва върху главниците за обезщетения за неимуществени вреди по 130 000 лв.на всеки ищец;

-в частта,с която е присъдена издръжка в полза на В. С. от 2 188.75 лв.за периода от 10.09.2020г.до 19.07.2021г.и в частта за присъдените разноски,в това число и адвокатско възнаграждение.

Въззивното дружество счита,че присъдените обезщетения на ищците в размер над 130 000 лв.до 150 000 лв.не съответства на обема,интензитета и продължителността на претърпените вреди,не е съобразен стандартът на живот в страната и изобщо икономическите условия,не са установени и настъпили извънредни вреди/над обичайните по характер морални страдания/ , поради което решението следва да бъде отменено ,а обезщетенията – намалени до размера от по 130 000 лв. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището,че присъденият размер на обезщетенията над 130 000лв. е завишен и не съответства на критериите за справедливост. По отношение на законната лихва се сочи,че неправилно съдът е присъдил такава от 11.12.2020г.,тъй като застрахователят не е изпаднал в забава и не е следвало да се присъжда законна лихва.Заявява,че не може да извърши и доброволно плащане на обезщетенията в неоспорения им размер от по 130 000 лв.,тъй като ищците не са посочили банкови сметки,такива не са му представили и по извънсъдебната претенция.Позовава се на чл.95 ЗЗД,като твърди,че съдът е следвало да приложи тази разпоредба,тъй като ищците са осуетили възможността застрахователят да извърши доброволно частично плащане. Молят въззивната жалба да се уважи,няма доказателствени искания.Претендира разноски.

С подадения писмен отговор ищците Ц. и В. С. са изразили становище за неоснователността на въззивната жалба на ответниказастраховател.Изложени са доводи в подкрепа на оспорването на становището на застрахователя,че присъдените им обезщетения са занижени.Направено е възражение и по твърденията на въззивникаответник,че съдът неправилно е присъдил законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя,тъй като ищците не са представили и банковите си сметки. Посочват, че тези твърдения противоречат на обективни обстоятелства по делото, а именно- на 19.01.2024г.по делото е постъпила молба от застрахователя,с която същият уведомява съда и представя платежни документи,удостоверяващи плащане на суми от по 130 000 лв.обезщетения за неимуществени вреди. Молят въззивната жалба на 3 ответника да бъде отхвърлена.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БАС намери следното:

Ищците са предявили пред СлОС срещу ответника-застраховател искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания,претърпени от тях в резултат на смъртта на С. Т. С.,настъпила вследствие на претърпяно ПТП на **.**.**** г.

Безспорно е установено по делото, че на 10.09.2020г.на главен път II-66 при км.34+700 в землището на гр.Нова Загора е настъпило ПТП между л.автомобил „Форд Фиеста“ с ДК№ СТ 8997 КА,управляван от С. А. Р. и л.авт. “Тойота Ярис“ с ДК № СН 3100 КА,управляван от С. Т. С. ПТП е настъпило по вина на водача на л.авт.“Форд Фиеста“- С. А. Р., който в разрез с нормите на ЗДвП е предприел маневра изпреварване,като е навлязъл в лентата за движение на насрещно и правомерно движещия се л.авт.“Тойота Ярис“. Настъпил е удар между автомобилите,в резултат на който двата автомобила са напуснали пътното платно,преобърнали са се и са се възпламенили,като са изгорели напълно и С. Т. С. е загинал на място.

Между страните няма спор,че за процесния л.автомобил „Форд Фиеста“ с ДК№ СТ 8997 КА е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, представени са и писмени доказателства,поради което и съобразно чл.153 ГПК,въззивният съд също приема,че за горепосочения лек автомобил е бил сключен валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ с ответното застрахователно дружество.

С оглед факта,че страните не спорят по присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 130 000 лева, в които части решението не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила,съдът приема,че със сила на присъдено нещо е установено основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя по иска с правно основание чл.432 КЗ за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди,намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП,причинено по вина на водач,управлявал застрахован при въззиваемото дружество по задължителна застраховка

„ГО“ на автомобилистите лек автомобил.Застрахователят е представил и доказателства за заплатени на ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 130 000 лв.,както и за заплатена законна лихва върху главниците от 21.12.2022г.до 20.12.2023г.в размер на 14 821.22 лв.

Във въззивното производство страните спорят по размера на обезщетенията за неимуществени вреди,като според застрахователя размерите са неоснователно завишени от съда,а според ищците присъдените 4 им обезщетения в размер на по 150 000 лв. са занижени.

В съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД е утвърдено становище,че понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. От една страна,при определяне размера на обезщетението е необходимо съдът да обсъди указаните с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии, каквито са: характерът на увреждането, начинът и ситуацията на извършването му, а в хипотезата на причинена смърт - възрастта на увредения и отношенията между него и ищецът,търсещ обезщетение за неимуществени вреди. Освен общите критерии, съдът следва да отчете и специфичните за конкретния случай обстоятелства,както и да съобрази социалноикономическите условия в страната към момента на увреждането.

Въззивният съд намира,че СлОС се е произнесъл по размера на обезщетението при съобразяване на указаните в ППВС № 4/68 г. и в практиката на ВКС общи критерии и едновременно с това на всички специфични за конкретното дело обстоятелства.

Неоснователни са оплакванията на въззивника-застраховател,че обезщетенията в размер от по 150 000 лв.са завишени,тъй като при определяне размера им съдът не е взел предвид стандарта на живот в страната и икономическите условия. Неоснователни са и оплакванията на ищците,според които присъдените им обезщетения в размер на по 150 000 лв. са в занижен размер.

Според въззивната инстанция определеният размер на обезщетенията от по 150 000 лв. изцяло съответства на общите и специфични критерии за справедливост,включително е адекватен на социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането- 10.09.2020г.С помощта Калкулатор на инфлацията | Национален статистически институт (nsi.bg) въззивният съд установи,че към м.септември 2020г.инфлацията е била 2% спрямо м.януари 2019г.,а в рамките на периода м.януари 2020г.- м.септември 2020г.инфлацията е била „-2 %“. Минималната работна заплата за страната през 2020г.е била 610 лева. От събраните по делото доказателства- писмени и свидетелски показания се установява,че внезапната и нелепа смърт на С. С. е причинила на съпругата и непълнолетния му син интензивни душевни болки и страдания. От показанията на свидетелите се установява безпротиворечиво,че те са били задружно и сплотено семейство. С. завършил Художествената академия,бил човек на изкуството, рисувал,правел скулптури от дърво,камък и метал. За да обезпечи по-добри доходи за семейството си се занимавал и с ремонти на коли,заварки и др. Насърчавал сина си В. да се занимава с рисуване и скулптура,обучавал го.В. тежко понесъл загубата на баща си,затворил се в себе си,ограничил социалните си контакти,намалил успеха си в училище. Ц. С. също понесла тежко загубата на съпруга си,който освен,че осигурявал семейството материално,бил отдаден съпруг и 5 баща,посветен на семейството си. След смъртта на С. Ц. спряла да се храни от мъка и отслабнала много,затворила се в себе си ,тъгувала и страдала.Според показанията на св. Х., сестра и Ц. след смъртта на съпруга и била на успокоителни, дори инжекции и биели. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази им част,тъй като по делото не са ангажирани медицински документи,установяващи състоянието на ищцата и предписването на успокоителни и инжекции от лекар.При отчитане на всички общи критерии и специфични обстоятелства,въззивният съд споделя извода на СлОС,че справедливото обезщетение на понесените от ищците неимуществени вреди е в размер на по 150 000 лв.