Определение № 557 от 15.06.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. гр. Добрич, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500315 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е „молба“ с характер на частна жалба от адв.Д. Г. от АК-гр.Ловеч с личен номер *** и адрес гр.T.,ул.*** срещу определение №85/16.02.2026 г. по гр.д.№199/2025 г. на Балчишкия районен съд,с което е оставена без уважение молба на адвоката по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение №169/13.10.2025 г. по цитираното дело на БРС в частта на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита.С доводи за определен твърде занижен размер на адвокатското възнаграждение,който е несъответен на положения от адвоката труд,правната и фактическа сложност на спора,броя и вида на исковете,вида и броя на извършените процесуални действия,както и с доводи за формално начисляване на ДДС върху възнаграждението,който на практика оставал в тежест на пълномощника,се настоява за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и за уважаване на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК.

Насрещните страни „Кредисимо“ ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Витоша“ №146 /сграда А/,ет.4 и „Ай тръст“ ЕООД,ЕИК 203508899,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Витоша“ №146А,ет.4 не са подали писмен отговор на частната жалба и не изразяват становище по допустимостта и основателността на същата.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

1

При данни,че частният жалбоподател е получил съобщение за обжалваното определение на 04.03.2026 г.,подадената от същия на 16.03.2026 г. чрез ССЕВ частна жалба вх.№1596/16.03.2026 г. по описа на БРС е депозирана в рамките на указания от районния съд двуседмичен срок за обжалване,изтекъл за страната на 18.03.2026 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /пълномощник на страна по делото,оказал безплатна адвокатска защита/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Предмет на гр.д.№199/2025 г. на БРС са:

-иск на П. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Б.,ул.*** срещу „Кредисимо“ ЕАД-гр.София за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит №***/29.05.2024 г. поради неточно посочен в него ГПР;

-иск на П. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Б.,ул.*** срещу „Ай Тръст“ ЕООД-гр.София за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г. поради противоречие на добрите нрави.

С решение №169/13.10.2025 г. по гр.д.№199/2025 г. на БРС горните два иска са уважени,като двамата ответници са осъдени на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата поотделно да заплатят на пълномощника на ищцата адв.Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв с вкл.ДДС,определено от съда на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата поради уговорена безплатна правна помощ на близко на адвоката лице.Решението по същество на спора не е обжалвано и е влязло в сила.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК пълномощникът на ищцата адв.Д. Г. е подал молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с искане да се присъди в негова полза по-голям размер на адвокатско възнаграждение,доколкото определеното било твърде занижено и несъответно на размерите по Наредба №1/09.07.2004 г.,като върху възнаграждението да се начисли и ДДС.С обжалваното определение №85/16.02.2026 г. районният съд е оставил молбата без уважение по съображения,че определеното от него адвокатско възнаграждение съответства на положения от адвоката труд и на размерите по цитираната Наредба.

Молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за 2 разноските е депозирана от активно легитимирано лице в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.При оспорване от упълномощен адвокат размера на присъдено му на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение наличието на списък по чл.80 от ГПК на разноските,сторени от представляваната от адвоката страна,не е условие за допустимост на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК,защото посоченото възнаграждение не се уговаря и изплаща предварително от представляваната страна на пълномощника й,а се присъжда и определя по размер служебно от съда,т.е. не е разход,който би могъл да фигурира в списък на вече сторени от страна съдебно-деловодни разноски.Предвид горното атакуваното определение е допустимо като постановено по допустима молба.Същото е обаче неправилно и следва да бъде отменено поради следните съображения:

Макар и между двата договора /договора за кредит и договора за поръчителство/ да съществува взаимовръзка,се касае за облигационни правоотношения по тях между различни правни субекти-между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит и между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД по договора за поръчителство.Исковите претенции за нищожност на всеки от двата договора са насочени срещу различни ответници,като липсва и идентичност на основанията на исковете.Нищожността на всеки от договорите е претендирана на база обстоятелства,съобразени с неговата специфика и правни последици.Така съдът е дължал и е извършил разглеждане на всеки от исковете,имащи различен предмет.В този смисъл исковете не могат да се възприемат като предявени в защита само на един общ интерес на ищцата.С тях се защитават различни интереси-претендира се прогласяване на нищожност на две отделни различни облигационни правоотношения срещу различни пасивно легитимирани правни субекти-ответници.При това положение правилно първоинстанционният съд е определил и присъдил две отделни адвокатски възнаграждения в полза на упълномощения от ищцата адвокат,платими от всеки от двамата ответници.

С договора за правна защита и съдействие от 24.03.2025 г. /на лист 33 от делото на БРС/ ищцата П. Г. и пълномощникът й по делото адв.Д. Г. са уговорили безплатна защита по делото на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от ЗА.В този случай при уважаване на предявените искове адвокатът на ищцата има право на адвокатско възнаграждение по исковете срещу всеки от двамата ответници,които са с различен предмет на доказване и защитават различни интереси на ищцата,което възнаграждение се определя от съда по реда на чл.38 ал.2 от ЗА,като се осъжда другата страна,загубила делото,да го заплати на адвоката.

Първият иск е с цена 3 249,12 лв,а вторият с цена 2 642,95 лв.По 3 правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. по първия иск се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 624,91 лв без ДДС /319,51 евро/,а по втория 564,29 лв без ДДС /288,52 евро/.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС съдът не е обвързан от приетата от съсловна организация-Висшия адвокатски съвет Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.Посочените в нея размери са препоръчителни и могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги,като от значение следва да са:видът на спора,интересът,видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая делото в първата инстанция е с кратка продължителност на разглеждане от шест месеца,считано от датата на образуването (08.04.2025 г.) до датата на постановяване на съдебния акт по същество на спора (13.10.2025 г.).Защитата на ищцата от процесуалния й представител адв.Д. Г. е осъществена чрез подадена по електронен път искова молба и молба по хода на делото без явяването му в единственото проведено по делото открито съдебно заседание,в което е даден ход на устните състезания.По делото не е имало процесуални усложнения,не е проведено продължително съдебно дирене,не са събрани голям обем доказателства.Делото не се отличава с голяма правна и фактическа сложност,а и предвид тясната специализация на адвоката по такъв род дела и воденето на множество дела със сходен предмет се предполага,че същият не е положил особени усилия и извънреден труд за изготвяне на исковата молба с доводи и обстоятелства идентични с тези по множество други спорове с участието на същия адвокат като пълномощник.Все пак следва да се има предвид,че защитата е предприета уместно с оглед позитивния за ищцата резултат по спора.

При претегляне на горните обстоятелства съдът намира,че по всеки от двата иска следва да се определи възнаграждение за адвоката в размер на по 400 лв /204,52 евро/ без ДДС.Адв.Д. Г. е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност,видно от справката на лист 83 от делото на БРС.Съгласно пар.2а от Наредба №1/09.07.2004 г. за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност,а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.С решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на СЕС е дадено тълкуване на член 2 параграф 1 буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 4

2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в смисъл,че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба,когато тази доставка е извършена безплатно,но законодателството на съответната държава членка предвижда,че,ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски,тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.Следователно към горепосочения размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв /204,52 евро/ на иск следва да се включи и 20% ДДС,при което на адвоката да се присъди възнаграждение в общ размер от по 480 лв /245,42 евро/ за защитата по всеки иск.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно и следващо да бъде отменено,като спорът за разноските между страните се разреши съобразно изложеното.

Настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване,доколкото атакуването на определение по чл.248 ал.3 от ГПК следва реда за обжалване на решението,за чието изменение в частта за разноските се настоява,а решението по същество на спора в случая не би подлежало на касационно обжалване с оглед цената на исковете под 5 000 лв по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №85/16.02.2026 г. по гр.д.№199/2025 г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК решение №169/13.10.2025 г. по гр.д.№199/2025 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 е осъдено да заплати на адв.Д. Г. от АК-Ловеч адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв с вкл.ДДС и „Ай тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 е осъдено да заплати на адв.Д. Г. от АК-Ловеч адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв с вкл.ДДС, като вместо горното ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Витоша“ №146 /сграда А/,ет.4 да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв.Д. Г. от АК-гр.Ловеч с личен номер *** и адрес гр.T.,ул.*** адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за оказана на ищцата П. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Б.,ул.*** безплатна адвокатска защита в размер на 480 лв 5

/четиристотин и осемдесет лева/,равняващи се на 245,42 евро,с включен ДДС.