Решение № 1006 от 22.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502128 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 3718/ 13.05.2024 г. ( по регистратурата на ОС- Враца ) на ищеца П. С. П. чрез представителя по пълномощие – адвокат Ц. В. от САК срещу решение № 35 от 15.04.2024 г. на ОС – Враца по т.д.№ 134 / 2021 г. в частта, с която е отхвърлен искът му по член 432,ал.1 от КЗ за вземане от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размера на горницата над 10 000 лева до 26 000 лева.

Във въззивната жалба се оспорва изводът в решението , че ищецът има принос за причиняване на вредите и степента му е 50 % , възразява се срещу размера на присъденото обезщетение като несъобразен с обуславящите вредите обстоятелства, нивата на застрахователните лимити и съдебната практика .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна ЗД „ Бул инс“ АД, град София отговоря чрез пълномощника – адвокат А. И. , че въззивната жалба е неоснователна .

1

Възззивният съд разглежда частна жалба с вх.№ 5455/12.07.2024 г. (по регистратурата на ОС- Враца ) на ищеца срещу определение от 18.06.2024 г. по член 248,ал.3 от ГПК , с което е изменено решението в частта относно възложените му разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност. В нея се поддържа, че е присъдено прекомерно адвокатско възнаграждение с оглед проведената от ответника защита чрез бланкетни становища и без явяване в о.с.з.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание и в писмените защити становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и неправилно в една част и правилно в останалата част.

Първоинстанционният ОС – Враца е сезиран с искове по член 432 , ал. 1 от КЗ и член 86 от ЗЗД от П. С. П. срещу застрахователно дружество „ БУЛ ИНС “ АД, град София за сумата в размер на 26 000 лева и законната лихва върху нея ( в предмета на въззивното производство е искът за главница за разликата над 10 000 лева до 26 000 лева и искът за набраната върху нея законна лихва, считано от 7.07.2021 г.). Твърденията на ищеца са за травматични увреждания : мозъчно сътресение, фрактури на 3-то,4-то,5-то и 6-то ляво ребро по средна аксиларна линия, фрактура на 5-то дясно ребро по средна аксиларна линия; разкъсно – контузна рана в областта на главата ; множество охлузвания по повърхността на двете бедра и подбедрици ; охлузвания в областта на гърдите и горната част на корема и оток на меките тъкани в областта на лява гривнена става и длан , получени при пътнотранспортно произшествие, което на 31.08.2020 г. по път III -1306 в посока на движение от град Враца към село Горно Пещене противоправно и виновно предизвикал застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *** ; наложено хоспитализиране на ищеца за лечение и активно наблюдение в периода 31.08.2020 г. до 8.09.2020 г.; причинено трайно ограничение на движенията на снагата за период по – дълъг от 30 дни ; претърпени болки и неудобства, свързани с ползване на помощ от близките си за удовлетворяване на елементарни, ежедневни хигиенни и битови потребности, спазване на предписания режим за ограничаване на движенията 2

; наличие на остатъчни последици и негативно отражение на произшествието върху психичното му здраве, изразено в стрес, безсъние, страх от движение по пътищата ; продължаване на болките в травмираните области и към подаване на исковата молба на 17.09.2021 г.; отправяне на 7.04.2021 г. на застрахователна претенция и липса на произнасяне от застрахователя.

Ответникът - „ БУЛ ИНС “ АД, град София - оспорил срочно исковете, въвел възражения за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед травмата и установените в ППВС № 4/1968 г. критерии и за съпричиняване на вредите от ищеца като водач на МПС.

С оглед предприетото частично обжалване на решението формирана е със станалата неотменима ( относно уважаването на иска за застрахователно обезщетение до размера от 10 000 лева ) част сила на пресъдено нещо по фактите относно деликтното поведение на застрахования при ответника водач като причина за получаването от ищеца на всички твърдени от него телесни увреждания : разкъсно – контузна рана в областта на главата, мозъчно сътресение ; контузия на гръден кош с фрактури на 3-то,4-то,5-то и 6-то ляво ребро по средна аксиларна линия, фрактура на 5-то дясно ребро по средна аксиларна линия; множество охлузвания по повърхността на двете бедра и подбедрици , охлузвания в областта на гърдите и горната част на корема и оток на меките тъкани в областта на лявата гривнена става и длан, търпенето на болки и страдания , както и в рамките на не повече от 4 месеца, колкото е пълният възстановителен период - на негативни изживявания (умора, отпадналост, страх от движение по пътищата ) . За да уважи частично прекия иск, първоинстанционният съд е приел, че обезщетение в размер от 20 000 лева репарира произлезлите за ищеца неимуществени вреди, но той е допринесъл за тях, тъй като е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан и степента на неговия принос е 50 % . Пренесена пред въззивния съд е частта от спора относно възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД и справедливия по смисъла на член 52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществените вреди.

Според заключението по съдебно-медицинската експертиза от 28.12.2023 г. счупването на ребрата е без разместване, не е довело до усложнения от страна на белия дроб, но е довело до затруднение в дихателната функция и трайно затруднение на движенията на снагата за 3 повече от един месец; мозъчното сътресение е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок за възстановяване до един месец ; 38- годишният тогава ищец е лекуван консервативно в болница за 8 дни. По причина на множеството счупени ребра в двете половини ищецът е търпял в първите 20-30 дни интензивни болки, намаляващи по интензитет до изтичането на 3-4 месеца, колкото е възстановителният период за гръдната травма. Възстановителният срок за останалите травми е около две седмици.

Според заключението по съдебно- медицинската експертиза от 9.02.2024 г. той е завършен успешно , без остатъчни последици, освен едно ръбцово изменение от раната на челото и белези/пигментации от охлузванията по подбедриците. Съответни на констатациите на вещите лица са свидетелствата на А. А. (партньор на ищеца), че в рамките на около месец ищецът бил на легло, изцяло зависим от грижите й за задоволяване на елементарни хигиенни и битови нужди, изпитвал болки, не можел да спи , успял да се върне на работа след 6-7 месеца, но останал страхът от шофиране.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Съвкупността от тези обуславящи вредите обстоятелства, ведно с обществено – икономическите условия в страната към увреждането – в средата на 2020 г. дават основание на САС да приеме, че определеното обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лева отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и репарира в цялост претърпените физически болки, неудобства и негативни емоционални изживявания .

По възражението за съпричиняване : с неоспореното заключение на КАТСМЕ е установено, че ударът между насрещно движещите се леки автомобили със скорост от 71км/ч и 82,3 км/ч е настъпил в лентата за 4 движение на ищеца - водач на „ Форд“ и е бил в областта на предните им челни части. С оглед механизма на ПТП, произведения инициален челен удар, възникналата от него инерционна сила, действаща върху тялото на водача – ищец – с направление отзад напред, липсата на следи по гръдния кош от въздействие на колана върху гръдната стена вещите лица са заключили, че той е бил без поставен предпазен колан, като травмите са получени от удара на торса на тялото във волана и на главата в предното панорамно стъкло. При изслушването в о.с.з. на 28.02.2024 г. експертите са посочили, че при поставен предпазен колан вероятността за мозъчно сътресение е по – малка, но с оглед на сумарната скорост на автомобилите и силата на челния удар травмите по гръдния кош биха били в по – лека степен. Обезопасяването с колан не влияе върху охлузванията на крайниците. Правилно ОС- Враца е приел, че като не е бил с поставен колан, ищецът е допринесъл за настъпването за вредите.

Съпоставката между деликтното поведение на застрахования водач – внезапно навлизане в лентата за насрещно движение и непоставянето от ищеца на предпазен колан не дават основание за извод, какъвто е извел първоинстанционният съд, че в причинния процес те имат равноценно участие . Приносът на ищеца е по – малък и се равнява на 40 %.

При това положение дължимото застрахователно обезщетение, намалено с приноса,се равнява на 12 000 лева. Това налага частична отмяна на обжалваното решение и присъждане на горницата от 2 000 лева и частично потвърждаване на отхвърлянето на иска за горницата над 12 000 лева до 26 000 лева .

Обжалваното определение по член 248,ал.3 от ГПК , с което по молба на ответника е изменено решението относно разноските с присъждане на част ( от платеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 680 лева ) по съразмерност от 1 403,08 лева, е правилно . Действително ОС – Враца не е разгледал своевременно направеното възражение за прекомерност на същото , но като съобразява , че минималният размер по член 7,ал.2,т.4 от Наредбата ( в ред. от Дв,бр. 68 от 2020 г. ) е 1 310 лева без ДДС или 1 572 лева с ДДС и че защитата е осъществена без явяване в о.с.з., но с изготвяне на отговор и две писмени становища от 16.01.2024 г. и 23.02.2024 г. с аргументирани възражения срещу иска и подробно становище по същество, въззивният съд намира, че заплатеното възнаграждение от 1 680 лева съответства на 5 фактическата и правната сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Във въззивното производство въззивникът – ищец е представляван от адвокат Ц. В. безплатно . С оглед защитавания интерес – 16 000 лева , изчисленото според член 7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждение се равнява на 1 840 лева или 2 208 лева с ДДС и от него се дължи част по съразмерност в размер на 276 лева.

Въззиваемото дружество е доказало разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 280 лева с ДДС или 1 900 лева без ДДС . По възражението за прекомерност , направено от насрещната страна като условно - за намаляване до размера на посочената Наредба, въззивният съд приема, че пренесеният пред тази инстанция спор е с ниска сложност и това обосновава намаляването му до минималния размер - 1 840 лева без ДДС или 2 208 лева с ДДС и присъждането на част по съразмерност от 1 932 лева. С оглед променения изход от спора застрахователят дължи държавна такса по член 78,ал.6 от ГПК в размер на 50 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 35 от 15.04.2024 г. на ОС – Враца по т.д.№ 134 / 2021 г., в частта, с която е отхвърлен искът по член 432,ал.1 от КЗ на П. С. П. срещу застрахователно дружество „ БУЛ ИНС “ АД, град София за горницата над 10 000 лева до 12 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :