Определение № 8550 от 03.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8550 гр. София, 03.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100106273 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с молба от Т. Й. С. срещу С. Б. Б., с която се иска да се признае за установено, че ½ ид. част от мезонет, находящ се в подпокривното пространство в осем етажна жилищна сграда, със застроена площ от 390 кв. м. и разгърната застроена площ от 1870 кв. м., с адрес гр. София, ж. к. ******* ул. *******, с идентификатор № ***, със застроена площ от 368.23 кв. м., състоящ се от три нива, заедно с мазе от 3 кв. м., заедно с 14.77 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, възложена на ответника с постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2022 г. по изп. д. № 20209230400206, не е собственост на С. Б. Б..

За правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и за неговата допустимост, е постановено ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №8/2012 г. Със същото е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на присъдено нещо има правопредпазващо действие. Като краен резултат отрицателният установителен иск дава поограничена защита от тази на положителния установителен иск за собственост.

Състоянието на висящ процес между страните за собственост върху процесния имот би съставлявало абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за второ тъждествено дело, ако искът е предявен отново между същите страни относно същия спор по арг. от чл.

126, ал. 1 ГПК. Целта на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е да избегне наличието на паралелни производство и обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, поради което същата би следвало да намери приложение при всички производства, по които се постановява краен съдебен акт, който може да формира сила на пресъдено нещо.

Ревандикационният иск, съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда - искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, по същество положителен иск за собственост; и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Оттук и наличието на по-рано заведен иск по чл. 108 ЗС между същите страни за същия имот се явява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на по-късно заведено производство от съшия ищец срещу същия ответник със същия предмет. Дори при отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, то ще се установи със сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на процесния 1 имот, поради което и за него липсва интерес от ОУИ за същия имот /доколкото е установено със СПН, че не притежава самостоятелно право върху процесния недвижим имот/, поради което и подобен ОУИ би бил недопустим, освен ако ищецът не се позовава на новонастъпили обстоятелства или мотивира интерес по друг начин /извън притежаването на собственически права върху имота/, какъвто не е настоящия случай.

От служебна справка в ЕИСС се установява, че между Т. Й. С. /ищец/ и С. Б. Б.

/ответник/ е висящо производство по чл. 108 ЗС относно процесната ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** – гр. д. № 5677/2023 г. по описа на СГС. Между страните е налице по-рано заведен висящ спор по ревандикационен иск за собственост за същия имот и именно решението по това дело ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Предметът на настоящото по-късно образувано дело е идентичен с този на предявения от него ревандикационен иск. Още повече, видно и от приложеното служебно изготвено копие от исковата молба по гр. д. № 5677/2023 г. по описа на СГС, то доводите и по това производство са насочени срещу пороци при провеждането на публичната продан на процесния имот по изп. д. № 20209230400206, завършила с постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2022 г., каквито са и доводите в настоящата искова молба. Като и двете производства са заведени след влизане в сила на постановлението за възлагане на 20.10.2022 г.

Съгласно чл. 126, ал.1 от ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая ищцата е предявила в първо осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС /включващ и установителен за правото на собственост на ищцата/. С предявения осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС ищцата ще получи по-пълна /по-интензивна/ защита на правото й на собственост върху ½ ид. ч. от процесния имот, при което за нея липсва правен интерес от едновременното предявяване /в същото или отделно производство/ и на отрицателния установителен иск за собственост относно същата тази ½ ид. част - виж и решение №30/02.04.2019 г. по гр. д. № 1188/2018 г. на II г. о. на ВКС.

В производството по иска по чл. 108 ЗС качеството на собственици на процесния имот, произтича от незаконосъобразността и недействителността на проведената публична продан и постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2022 г., а по настоящия ОУИ ищцата мотивира интерес със същото защитимо свое право на собственост върху процесния имот, накърнено от постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2022 г. по изп. д. № 20209230400206 на ЧСИ Г.Н.. Следователно производството е недопустимо на основание чл. 126 ГПК.

На следващо място, от служебна справка в ЕИСС се установява и, че ищцата е предявила и частна жалба срещу постановлението за възлагане, по която е образувано гр. № 4136/2022 г. по описа на СГС. По делото е постановено решение от 20.10.2022 г., с което оставена без уважение частна жалба с вх. с вх. № 276367 от 22.03.2022 г., на длъжника Т. Й.

С. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2022 г. по и. д. № 20209230400206 на ЧСИ Г.Н., с № 923, на КЧСИ.

С т. 3 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства. Дори, когато се релевира в друго производство обаче важат правилата на чл. 496, ал. 3 ГПК. От твърденията в исковата молба се установява както, че ищцата не е трето лице по смисъла на чл. 496, ал. 2 ГПК, така и се представят доказателства за датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – 20.10.2022 г. /виж отбелязването от ЧСИ на последната страница на постановлението/, която дата на влизане в 2 сила се установява и от приложеното служебно решение по гр. № 4136/2022 г. по описа на СГС. За ищцата важат правилата на чл. 496, ал. 3 ГПК – действителността на постановлението за възлагане може да се оспорва само при нарушаване на чл. 490 ГПК или при невнасяне на цената. В исковата молба ищцата излага, че изпълнителното производство е образувано поради издаден срещу нея изпълнителен лист по гр. д. № 21050/2020 г. на СРС, но обосновава интерес от ОУИ от незаконосъобразността и недействителността на постановлението за възлагане. Макар и да се излагат твърдения в исковата молба за множество пороци в постановлението за възлагане, то липсват каквито и да са твърдения за участие в процедурата на лица, които не могат да наддават или за невнасяне на цената по проданта. Доколкото постановлението за възлагане е влязло в сила, то е недопустимо постановлението и публичната продан да се оспорва на основания извън посочените в чл.

496, ал. 3 ГПК. Всички останали доводи вече са били веднъж предмет на гр. № 4136/2022 г. по описа на СГС, по което жалбата на ищцата е оставена без уважение. Постановлението е влязло в сила и правото й да оспорва проданта на посочените в ИМ обстоятелства е преклудирано. От твърденията в исковата молба, в която ищцата се позовава на пороци, които не могат да се разглеждат след влизане в сила на постановлението за възлагане, не се обосновава правен интерес за предявяване на ОУИ. Твърденията на ищцата изначално обуславят липсата на самостоятелно защитимо право. В тази връзка недопустимо е и упражняването на чужди права извън изрично уредените в закона хипотези, поради което и ищцата няма как да упражнява права на Етажната собственост. Дори доводите за наличие на общи части да са верни, то за ищцата липсва правен интерес от предявения иск, доколкото доказването на тези доводи по никакъв начин не би се отразило в нейната правна сфера, при положение че постановление за възлагане е влязло в сила след проведено производство по чл. 435 ГПК и при липса на твърдения за нарушения по чл. 496, ал. 3 ГПК.

Ето защо настоящото производство като недопустимо следва да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 62626/31.05.2024 г. подадена от Т. Й. С. срещу С. Б.

Б., с която се иска да се признае за установено, че ½ ид. част от мезонет, с адрес гр. София, ж. к. ******* ул. *******, с идентификатор № ***, състоящ се от три нива, заедно с мазе от 3 кв. м., заедно с 14.77 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, възложена на ответника с постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2022 г. по изп. д. № 20209230400206 на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 КЧСИ, не е собственост на С. Б. Б. и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 6273/2024 г. по описа на СГС, I-12 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на Т. Й. С. пред Софийски апелативен съд.

Произнасяне по искането по чл. 389 ГПК съдът дължи при висящо производство, поради което към момента няма необходимост от произнасяне по искането.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3