Решение № 95 от 10.04.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр.Велинград, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210101298 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Предявен е от С. П. В., с ЕГН: ********** и И. К. В., с ЕГН:

**********, и двамата с поС.ен адрес: гр. Велинград, ул. ******, против В. П.

В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, ул. „*****“ № 10, иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18.1214/06.06.2018г. на изп.

Директор на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. ***** №52, с площ от 886 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор няма, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ведно с целия СОС с идентификатор

***, по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл.

Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18.1214/06.06.2018г., на изп. Директор на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. ***** №52, ет.1, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначението на самостоятелния обект е: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ на обекта 82 кв.м, при съседи на обекта: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта:

***, стар идентификатор: няма, ведно с целия СОС с идентификатор ***, по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18.1214/06.06.2018г. на изп.

Директор на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. ***** №52, ет.2, 1 самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначението на самостоятелния обект е: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ на обекта 80 кв.м, при съседи на обекта: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, ведно с цялата сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД- 18.1214/06.06.201 8г. на изп.

Директор на АГКК с адрес на сградата гр. Велинград, ул. ***** №52, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 22 кв. м, разположена в ПИ с идентификатор ***, по КККР на гр. Велинград, ведно с цялата сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18.1214/06.06.2018г. на изп.

Директор на АГКК с адрес на сградата гр. Велинград, ул. ***** №52, с предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 17 кв. м, сградата е разположена в ПИ *** по КККР на гр. Велинград.

В исковата молба ищците излагат, че през 1984г. П.А. В. (баща на ищеца и ответника) купува от М.Н.П. ПИ *** по КККР на гр. Велинград, с нот. акт за покупко- продажба срещу задължение за гледане №4, том II, дело 479/1984г. на PC Велинград, заедно с намиращата се тогава в него едноетажна къща със ЗП 45 кв.м.. Твърдят, че намерението на П.А. В. е било в парцела и къщата да заживее неговия син С. П. В. със семейството си, а в имот ***, където той живеел да продължат да живеят заедно със съпругата му и другият им син В. П. В.. Така след закупуването на новия имот и къщата от 45 кв.м. П.А. В. направил пристройка към нея, за да стане пофункционална за живеене и къщата станала със ЗП от 82 кв.м.. Твърдят, че през 1990 г. заживеели в гр. Пловдив на квартира, а П.А. В. ги повикал и им казал, че им подарява имот с идентификатор ***, по КККР на гр.

Велинград и къщата в него, за да живеят там и им предал владението върху имота, но това дарение не било обективирано в нотариална форма, а останало устно. Сочат, че се нанесли в имота и започнали да живеят там и да владеят имота и сградата явно непрекъснато и необезпокоявано от никого. Твърдят, че в периода 1990-2000г. те построили сгради с идентификатор и *** и *** по КККР на гр. Велинград, а през 2013 г. единият от синовете им с тяхно съгласие надстроил един жилищен етаж над къщата, за да заживее в него със своята съпруга и дъщеря си. Сочат, че няколко години след това сина им починал, а снаха им и внучката им се преместили в друго жилище, а те останали да живеят там заедно с другия им син, който починал на 27.11.2023 г.. Твърдят, че собствеността им произтича на основание давностно владение в продължение на повече от десет години считано от 1990г. до днес. Излагат, че към момента към закупения имот от П.А. В. през 1984г. са присъединени 125 кв.м. от имот на наследниците на Асен Михайлов Пърков и 269 кв.м. от имот на Община Велингад, поради тази причина 2 поземления имот е увеличил площта си от 500 кв.м. на 886 кв.м..Твърдят, че преди няколко месеца В. П. В. започнал да им оспорва собствеността, като заявил, че той е собственик на половината от имота и сградите в него на основание наследство от баща му П.А. В. и поискал от тях да му освободят половината от мястото и сградите в него. Предвид изложеното молят искът им да бъде уважен. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесната къщата е построена от него след като се върнал от работа в СССР. Сочи, че данъците се плащали от общия им наследодател и от него самия от 2019г. до сега. Оспорва твърдението, че ищците са придобили имота по давностно владение, т.к. баща им П.А. В., починал на 05.07.2019 г., откогато не са изминали 10 години.

Поддържа, че през тези години ищецът държал имота от името на баща им.

Твърди, че въпреки, че не живее в процесния имот, често го посещавал. Сочи още, че в момента има възбрана върху имота от съдебен изпълнител Д.С. по и.д. № 739/2022 г. и и.д. № 886/2023 г.. Предявява насрещен иск с правно основание чл. 34 ЗС. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В тежест на ищците е да докажат, правото си на собственост върху процесния недвижим имот, придобито на посочените в исковата молба основания, а именно, че са упражнявали в продължение необходимия законоустановен срок непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го своят, считано от 1990 г.. Ответникът следва да докаже пълно и главно фактите, от които произтичат възраженията му.

С Определение №25/09.01.2025 г., е обявено, че между страните следните права и обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване: с договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт за покупко- продажба срещу задължение за гледане № 4, том II, дело 479/1984г., на PC Велинград, общият наследодател на страните е придобил правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр.

Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД18.1214/06.06.2018г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на имота гр.

Велинград, ул. ***** №52, заедно с намиращата се в него едноетажна къща със ЗП от 45 кв.м., което се доказва и от представените писмени доказателства.

От представеното Удостоверение за наследници изх. № 1918/19.07.2024 г. на Община Велинград, се установява, че ищецът С. П. В. и ответникът В. П.

В. са единствени законови наследници на П.А. В., починал на 04.07.2019 г..

От разпита на свидетеля В.И.И. се установи, че е съсед на процесния имот, като по отношение на него от думите на наследодателя на страните знае, че процесната къщата ще бъде на големия син С.. От показанията му става 3 ясно, че ищците живеят в процесните имоти от 30-40 г, а наследодателят им живеел в неговата къща, в кв.Чепино, ул.*****, заедно с другия си синответникът. Твърди, че не е виждал в имота ответникът В., нито знае същия да е заявявал свои права по отношение собствеността върху имотите.

От разпита на свидетелката Д.А. В., съпруга на ответника, се установява, че ползвали процесните имоти, през 1990 г.- 1991 г. в продължение на около две години. От показанията й става ясно още, че след този период е ходила там само на гости на племенника си, като не е било възможно да посещават имота, тъй като ищецът ги гонел, както мъжа й, така и свекър й и свекърва й. От разпита й става ясно, че съпругът й е ходил в имота, но бил гонен от ищеца, който заключвал входа към имотите, не го е допускал да влезе и звънял на тел. 112. Свидетелката не знае да е имало някакви уговорки между ищецът, ответникът и баща им по отношение собствеността върху процесните имоти. От разпита й се установява, че тя няма ключ за тях, а за мъжа си не знае дали има. От показанията й се установява още, че докато беше жив наследодателят на страните ходел в този имот, грижел се за ищците, дърва им купувал, сметки им плащал, даже им правил път отстрани за да може кола да се вкарва.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.

81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС. С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, респективно в настоящия случай по отношение наследодателят на ищците и ответницата е неприложима. В тези случаи сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху определена наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници и за да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о., Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.

Принципно всеки от съсобствениците има право да ползва общата вещ по аргумент от разпоредбата на чл. 31, ал.1 ЗС и затова се приема, че когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената 4 вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.

Заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване на владението.

При съобразяване сърбаните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ив. и В., съдът намира за безспорно установено, че ищеца владее процесните имоти от 1991 г. насам. Установи се, че упражняването на фактическа власт по отношение на имота е било явно и непрекъснато, както и че е било безспорно манифестирано пред собственика.

От показанията на свидетеля Ив. стана ясно, че общия наследодател на страните е завил пред него, че процесния имот следва да остане за ищеца, поради което не може да има съмнение, че последният не е предал владението върху него на ищеца с намерение последния да упражнява фактическа власт върху него като го държи за другиго. От друга страна от показанията на свидетелката В. се установи категорично, че ищеца, считано от 1991 г. е установили владение върху процесните имоти, като явно е отблъсквал владението от страна на ответника и наследодателя им, като не се събраха доказателства някой да се е противопоставил в този период и до предявяване на настоящия иск- 18.10.2024г. на установената от него фактическа власт върху процесните имоти, като само той е разполагал и разполага и към настоящия момент с ключ от тях, не е допускал никой друг да ги ползва и напротив противопоставял се е на това. Отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството, че макар и да не са имали учредено в тяхна полза право да надстрояват, пристрояват или застрояват процесната сграда и поземлен имот, считано от 1991 г. те са извършвали именно такива действия по отношение на чужди вещи, а именно сграда и поземлен имот, за което няма спор между страните, които действия съдът счита, че безспорно представляват манифестиране на намерение за своенето им. При това положение следва да се приеме, че считано от 1991 г. до настоящия момент, е изминал необходимия период от време за придобиване процесните имоти по давност. Доколкото между страните не е спорно, че в този период ищецът С. П. В. е бил в този период в законно сключен брак с И. К. В. и предвид обсъдената по- горе доказателствената съвкупност съдът счита, че в настоящия случай от страна на ищците бяха доказани пълно и главно всички факти, обуславящи посоченото в исковата молба придобивно основание.