Определение № 76 от 09.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600148 по описа за 2026 година Производството е по чл.345 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 от НПК. Делото пред настоящата инстанция е образувано по частна жалба на процесуалния представител-защитник на подсъдимата И. Р., срещу определение от 22.01.2026г. на ВРС по НОХД № 4495/25г. 29 състав, в частта относно произнасянето на съда в разпоредително заседание за допуснати отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимата.

Съдът е счел, че такива не са допуснати и е приел, че са налице предпоставки за разглеждане на делото по общия ред.

В частната жалба се твърдят три отстраними нарушения, две от които при изготвяне на обвинителния акт и едно от ДП:

1.Да разбере в какво е обвинена, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е изяснил конкретните действия, изпълващи състава на изпълнителните деяния по чл. 216 и чл. 330 ал.1 от НК;

2. Налично противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт , тъй като в в заключителната част се твърди, че подсъдимата е запалила имущество, а в обстоятелствената част са изброени три възможни способа и посочено “неустановен горящ предмет“.

3. Невъзможност да участва в досъдебното производство, изразяващо се във факта, че е била задържана за 24 по ЗМВР, а след този момент са били извършвани следствени действия по разследването, без да има възможност да участва в тях.

Частната жалба е подадена в срока по чл.342 ал.1 от НПК, поради което е 1 процесуално допустима, по същество е неоснователна.

За да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, съдът взе предвид следното от фактическа страна:

Делото се разглежда пред ВРС и е в стадия на разпоредително заседание, като по отношение на подс. Р. са повдигнати две обвинения – за престъпления по чл. 330 ал.1 и по чл. 216 ал.1 от НК. В разпоредителното заседание са направени искания от защитата на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са последица от недостатъци в обвинителния акт, както и такива от ДП. В разпоредително заседание съдът счел, че няма нарушения сред изброените в чл. 249 ал.4 от НПК и отказал да прекрати съдебното производство на това основание. Определението на съда в частта на този отказ се обжалва пред настоящия съд.

Задължението на съда в разпоредително заседание е да направи преценка, най-общо казано за правилното, изчерпателно и законосъобразно проведено досъдебно производство, което да е осигурило м максимална степен правата на подсъдим/подсъдими и пострадали. При обратна констатация следва да се прекрати досъдебното производство и върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални и отстраними нарушения. При наличие на такива, които са отстраними в съдебната фаза, не следва да води до прекратяване на производството пред него.

В светлината на тези бележки за същността на преценката по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, основният въпрос, който трябва да се обмисли е - посочени ли са всички факти, обуславящи съставомерността на деянията и участието на подсъдимата в тях и дали изложението на фактите води до неясноти в обвинението до степен, че да накърни правата на подсъдимата– второто без съмнение също част от преценката по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

За да се твърди съставомерност на едно деяние, следва да се изложат онези фактически обстоятелства, които релевират обективните и субективните признаци на състава на престъплението. Именно те са значимите за обвинението при излагането на фактическата обстановка, или т.нар. в ТР № 2/02г. на НО на ВКС „рамка на обвинението“ и „разгръщане на обвинителната теза“. Те следва да са описани по начин, по който подсъдимият да може да се защитава по тези факти, защото точно те диференцират повдигнатото срещу него обвинение и формулирането му в заключителната част на обвинителния 2 акт със съответните текстове от Особената част на НК. Това е и процесуалната функция на обвинителния акт- да съдържа обосновка в нужния и достатъчен обем, да се изложи пълно, ясно и безпротиворечиво обвинителната теза, да съдържа всички признаци на състава на престъплението. Те следва да отговарят на всички изисквания, при съблюдаване на основното право на обвиняемия, за да може той да се защити адекватно, ефективно. Без съмнение това означава да знае върху какви факти се основава обвинението. Но не всеки един детайл от изложената фактическа обстановка следва да се оспорва на този етап от производството. Изложени в ОА факти, ако липсват или са различни от установеното обективно по делото следва да са значими за който и да е от признаците на престъплението /обект, субект, обективна и субективна страна/, иначе те няма да рефлектират върху правото на защита на подсъдимия. Осъществявайки контролните си правомощия, настоящият състав констатира, че атакуваният обвинителен акт е мотивиран и в съответствие с изискванията на закона, съдържа необходимите реквизити, посочени в закона: престъпленията, за което е обвинена подсъдимата по чл.

330 и чл. 216 от НК – съдържат време и място на извършване, както и начин на извършване, а там , където липсва по-голяма конкретика, и неустановено при разследването, коректно е посочено „по неустановен начин“. Достатъчно ясно прокурорът е описал в какво се изразяват действията на подсъдимата, а конкретните детайли се установяват в хода на съдебното следствие. Обратното би означавало да се обезсмисли ролята на съдебното следствие и на събирането и проверката на доказателства от решаващия съдебен съставустно и непосредствено, без възможност за отклонение в който и да е от изложените факти, възприети по един или друг начин от прокурора. На преценка подлежи годността на обвинителния акт от гледна точка на възможността на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, а в конкретния случай те са изпълнени и не пораждат съмнение за обстоятелствата, визирани в чл. 102 от НПК.

Изтъкнатото в частната жалба оплакване за нарушени права на досъдебната фаза също са неоснователни. Изтъкват се доводи от защитника на подсъдимата с практика на ЕСПЧ и дела на СЕС относно нарушения на Директива 2012/13 и Директива 2013/48 на ЕС, като те се заключават в твърдението, че подсъдимата е била задържана за 24 часа по ЗМВР, следователно по отношение на нея е налице фигурата “заподозряно лице“ и в 3 това си качество е трябвало да бъде запознавана с действия по разследването, в които тя обективно не е могла да участва. Както тези съображения, така и в подкрепа на тях- практика на ВКС и АС София са релевантни на тези две Директиви, но те не се отнасят до този случай по начин, който да се тълкува като отстранимо нарушение на процесуални права. На първо място се твърди едно обстоятелство, което не е установено по делото- че подсъдимата Р. е била задържана по ЗМВР именно поради разследването по настоящето дело, възможно е да е и поради друга причина. Този неизяснен факт е пречка да се приеме, че тя е имала друго процесуално качество, считано от 08.03.3024г. до датата на привличането й като обвиняема, освен това на свидетел. Също така, не се посочват конкретни действия, които се иска да се преповторят от фазата на досъдебното производство, а те, при преглед на ДП, се вижда че са разпити на свидетели, нейния собствен разпит като свидетел/ който не може да се преповтори и назначаване на експертизи, в чието изготвяне обвиняемия принципно няма участие. Разпитът на същите свидетели е безпредметно да се преповтаря в друга фаза от производството, доколкото за съда предстои непосредствено и устно да събере тези доказателства, а експертите – да се изслушат, като страните участват пълноценно в процедурата по чл. 282 от НПК.

С оглед изложеното дотук настоящата инстанция счита, че обжалваното определение на районния съд е законосъобразно и следва да се потвърди, като делото бъде върнато на същия състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл.345 вр. чл.341 ал.2 от НПК, вр. чл.249 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 22.01.2026г. на ВРС по НОХД № 4495/25г.

29 състав на Варненския районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5