Определение № 623 от 14.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. София, 14.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002105200 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №7401/01.08.2023г. на М. С. Г., ЕГН [ЕГН], и Д. И.

Г., ЕГН [ЕГН], чрез адв.Е. Р. срещу Решение №243/16.06.2023г. по в.гр.д. №290/2023 г. по описа на ОС – Плевен, с което е отменено първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на ответника, че те са собственици на избено помещение с площ от 5,40 кв.м., намиращо се в жилищна сграда на адрес: [населено място], [улица], бл.4/51, вх.А, при фактически съседи: на север -коридор; на запад - маза; на юг абонатна станция; на изток - външен зид, и предявеният иск е отхвърлен. Молят въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че институтът на придобивната давност е неприложим, тъй като, макар и по делото да е установено по безспорен начин, че са владели добросъвестно и необезпокоявано от никого повече от 30 години въпросното мазе, ако им се признае собствеността върху него, то ответникът щял да остане без прилежащата към неговия самостоятелен обект — ап.№8 — маза. Твърдят, че спорното избено помещение не е принадлежност към ап.№8 на ответника, той си има друго такова, като тук е без значение дали то е ползвано през годините от следващите собственици. Считат за необоснован извода, че ответникът се легитимира като собственик въз основа на нотариалния акт, в който мазата била описана като прилежаща към ап.№8, тъй като от заключението на вещото лице и показанията на свидетелите се установява, че на запад спорното мазе граничи с мазето, прилежащо към ап.№12, и че реално мазе, описано в нот.акт, с който е придобито мазето към ап.№9, по съседи не съществува. Считат, че собственикът на ап.8 няма да остане без прилежаща към самостоятелния му жилищен обект 1 маза, тъй като придобитата от ищците по давност не е негова и никога не е била прилежаща към ап.8. Твърдят, че прилежащата към ап.8 е мазата, в която е била въведена първата собственичка и за която няма спор по делото, че не е заета от никого и няма пречка собственикът на ап.8 да реализира правата си върху нея. На следващо място излагат, че делото е било разгледано от окръжения съд в нарушение на състезателното начало и принципа на равенство на страните, тъй като не са обсъдени голяма част от свидетелските показания и наведените от адвоката относими към предмета на спора доводи. По изложените съображения молят да бъде отменено Решение №243/16.06.2023г. по в.гр.д.

№290/2023 г. на Окръжен съд [населено място] като неправилно, да бъде потвърдено като правилно Решение №53/20.03.2023 г. по гр.д. №637/2022 г. на РС-Левски, както и да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за производството пред всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите посочват, че е налице очевидна неправилност, тъй като съдът е възприел погрешно съдържанието на документ. При решаване на спора, съдът се е позовал на представените от двете страни нотариални актове, като е приел, че в НА на ищците не е описано процесното избено помещение, респ., че те не са негови собственици по силата на нотариалния акт, с който са придобили апартамента си /което формално погледнато е вярно, тъй като, както се установява и от заключението на вещото лице, избено помещение №9, както е описано като принадлежност към ап.№9 с посочените в НА съседи, не съществува/. Процесната маза обаче не е придобита и от ответника, тъй като в неговия НА, на прилежащата му маза №8, като съседна на последната в посока запад е посочена маза №9, т.е. доколкото описаната в НА акта маза е с друга граница, то тя не е процесната. Предвид което се твърди, че очевидно въззивният състав е възприел погрешно съдържанието на посочения документ - НА, приложен от ответника - и въз основа на него е направил извод, който е довел до неправилност на решението. На следващо място се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по два въпроса в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл?

В кои случаи е допустимо придобиване по давност на избени помещения? По отношение на първия въпрос, касаторите твърдят, че в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение №92 от 23.09.2022 г. по гр.д. №586/2022г., ГК, I г.о., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 134 от 30.12,2013 г. по т. д. № 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., при решаването на въпросите чия е спорната маза, респ. може ли да бъде придобита от ищците, които са я владели непрекъснато и в продължение на повече от 10 години, и собственост ли е процесната маза на ответника, въззивният съд е обсъдил погрешно единствено нотариалния акт на ответника, с който последният се опитва да обоснове собствеността на спорната маза като принадлежност към неговия ап.№8. Считат, че ако съдът беше обсъдил всички относими доказателства, щеше да направи единствено правилния извод, че очевидно има допуснати технически грешки както в НА на ищците, така и на ответника, затова и всеки от тях си има прилежаща маза, която съответства на 2 мазата, в която са били въведени първоначалните собственици на ап.9 и ап.8, и която по реални съседи не съответства по описание на избените помещения в двата нотариални акта, а това пък щеше до доведе до извод, че няма пречка ищците да се позоват на придобивна давност за спорното избено помещение, след като са налице законовите предпоставки за признаването на такава и след като оспорващият собствеността им на практика няма права върху тази маза, а има друга, реално съществуваща, незаета от друг собственик, която е прилежащата към собствения му апартамент №8. Във връзка с втория въпрос, касаторите се позовават на съдебната практика на ВКС, възприета в решение №92 от 23.09.2022 г. по гр.д.

№586/2022г., ГК, I г.о., решение №81 от 04.04.2014г. по гр. д. № 5556 от 2013г. на ВКС, решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр. д. № 4834 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 87 от 26.05.2017 г. по гр. д. № 3595 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 1266 от 07.07.1995 г. по гр. д. № 1439 от 1994 г. на ВС, ГК, IV г. о. и др.), според която макар да не е самостоятелна вещ, а само принадлежност към главната вещ, избено помещение може да бъде придобивано на основание давностно владение отделно от главната вещ /жилището, магазина или друг самостоятелен обект/, към която принадлежи по изключение, в следната хипотеза: когато избеното помещение не е единственото складово помещение към самостоятелен обект в сграда - етажна собственост, за който обект по закон задължително се предвижда наличие на складово помещение и позоваващият се на придобивна давност владелец на избеното помещение също е етажен собственик в сградата. В противоречие с горното, въззивният съд необосновано е приел, че спорната маза е единствена принадлежност към апартамента на ответника, респ. не може да бъде придобита по давност от ищците. Твърди се, че поради непризнаването на давностното владение ищците в качеството си на собствениците на самостоятелен обект в жилищната сграда, са останали без прилежащо избено помещение, каквото им се следва като единствено такова (закупили са с НА и са заплатили стойността на апартамента ведно с прилежаща маза).

Ответникът по касационната жалба – Б. Л., представляван от адв. Л., чрез депозирания писмен отговор, оспорва същата. Излага, че въззивното решение не е очевидно неправилно, а по формулираните от касатора въпроси решаващият състав се е произнесъл в синхрон с практиката на ВКС. Твърди, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите на практика са изложили повторно доводите си за неправилност на съдебния акт, а не са обосновали въведените основания за допускане на касационен контрол. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от касаторите практика, като решаващите мотиви на въззивната инстанция са напълно съобразени с изяснената фактическа обстановка и трайно установената практика на касационната инстанция. По изложените съображения моли да не бъде допускано касационно обжалване, а в случай, че бъде допуснато- жалбата да бъде оставена без уважение, като на ответника се присъдят съдебно-деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази 3 следното:

Първоинстанционното производство е образувано по положителен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК, предявен от М. С. Г. и Д. И. Г.-етажни собственици срещу Б. Г. Л.- друг етажен собственик, който с титул за собственост – нотариален акт за покупко-продажба, се легитимира като собственик на апартамент в ЕС, към който спорното избено помещение е принадлежност. Ищците твърдят, че са придобили процесното избено помещение по давност, тъй като са го владели в изискуемия от закона срок като свое с намерение да го придобият. Излагат, че са собственици на апартамент №9, намиращ се в [населено място], [улица], бл. №4, вх.А, ет.3, построена върху държавна земя със застроена площ по документа за собственост -84,66 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №9 с полезна площ 5,15 кв.м. въз основа на Договор от 11.09.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Още от 1986 г., т.е. преди да станат официално собственици на апартамента са живели в него като от дълги години ползват за склад избено помещение, което индивидуализират чрез неговите съседи, както следва: на север – коридор; на запад – маза, прилежаща към ап. 12; на юг – абонатна станция; на изток – външен зид. Твърдят, че през 1987г. когато сградата официално била пусната в експлоатация, непосредствено след сключването на договора за покупкопродажба, били въведени и официално във владение на закупените апартамент и маза от отговорника за жилищната политика в строителното предприятие ЕСМ Б., която ги завела до апартамента и мазата към него и им предоставила вторите ключове за тях, тъй като първите им били предоставени още при настаняването- преди сключване на договора.

Самите избени помещения в сградата не били номерирани, като ищците твърдят, че в жилищната сграда не съществува мазе със съседите, описани в документа им за собственост, което те смятат за допусната грешка. Владяното от тях избено помещение съответства по площ на посоченото в договора им за покупко-продажба, но други документи за индивидуализирането му не са открили в [община] и Държавен архив- П.. Твърдят, че през 2021г. ответникът закупил съседния апартамент №8 и започнал да предявява претенции към тях за ползваната от тях маза, която той считал, че е маза № 8 и принадлежи към закупеното от него жилище. Те категорично са отказали да му я предадат, тъй като считат въпросната маза за тяхна собственост, като се има предвид, че в сградата има незаети мази и ответникът спокойно може да бъде настанен в друга, съответна на параметрите на мазата му по документи. Според ищците вероятно прилежащата към ап.8 маза неправилно е била описана в нотариалния акт на праводателя на ответника с граници и съседи, които съответстват на границите и съседите на ползваната от тях маза и това описание механично се е пренасяло във всеки следващ нотариален акт. Твърдят, че повече от 30 години ползват мазата, като са я владели през целия период добросъвестно и необезпокоявано със съзнанието, че са нейни собственици. Считат, че облигационните отношения на ответника с неговите „праводатели“ нямат действие по отношение на тях като действителни собственици на мазата, тъй като те са я придобили по давност. По изложените съображения молят предявеният срещу ответника положителен установителен иск за собственост да бъде уважен като основателен.