Определение № 1030 от 03.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500234 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Н. Н. чрез адв. В. от САК срещу определение № 62 от 30.01.2026 год. по гр.д. № 296/2026 год. по описа на РС-Сливница, с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по предявените от него срещу „Велц“ ЕООД, с. Трудовец положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за осъждане на ответника да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в електронната система, като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ се впише чл. 326, ал. 1 от КТ. Съдът е приел, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ е обусловен от уважаването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – признаване на уволнението за незаконно, какъвто иск в случая не е предявен. Жалбоподателят моли съда да отмени определението, тъй като същото е постановено в противоречие със закона и не кореспондира с твърденията на ищеца в исковата молба, обуславящи правния му интерес от предявените искове.

Производството по гр.д. № 296/2026 год. по описа на РС-Сливница е започнало по подадена искова молба от Т. Н. Н. чрез адв. В. от САК срещу „Велц“ ЕООД, с. Трудовец, с която са предявени иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за осъждане на ответника да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца електронната система в НАП, като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ се впише чл. 326, ал. 1 от КТ. Сочи, че ответникът е бил работодател на ищеца, който е заемал длъжността „технически сътрудник“ на безсрочно трудово правоотношение, като ответникът предприел действия по прекратяване на трудовия договор на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 от КТ с издаването на заповед № 14/11.03.2024 год., но реално същата не произвела действие и уволнението не било извършено, тъй като заповедта не била връчена на ищеца. Междувременно ищецът подал уведомление на 11.03.2024 год. за прекратяване на 1 трудовия договор, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ с предизвестие, като трудовият договор бил прекратен именно на това основание, считано от 11.04.2024 год., което не е отразено в единния електронен трудов запис и във водените от ответника документи. Това обуславя и правния му интерес от предявените искове.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Налице е постоянна и непротиворечива съдебна практика, която приема, че е допустим иск за установяване, че трудовото правоотношение е прекратено на основание, различно от посоченото в заповедта, ако са изпълнени предпоставките на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, т.е. когато работникът не оспорва прекратяването, а само вписаното основание. Само в случай на конкуренция между насрещни волеизявления, работникът следва да предяви и двата иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, за да защити напълно правата си. По делото обаче ищецът не твърди наличието на две насрещни волеизявления, тъй като сочи, че заповедта за дисциплинарно уволнение изобщо не му е била връчена към момента на изтичане на срока за предизвестие по предприетото от него прекратяване на трудовото правоотношение с уведомлението от 11.03.2024 год., нито в последващ момент, т.е. изобщо не е осъществен фактическия състав на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В този случай ищецът няма правен интерес от предявяването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като липсва годен обект (съществуващо правоотношение), върху който заповедта за уволнение да упражни своето конститутивно действие. Според решение № 110/23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, IV г.о. и др., когато трудовото правоотношение е прекратено на основание, различно от посоченото в заповедта за уволнение, и чийто фактически състав се е осъществил преди връчването на заповедта, това би довело до неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Настъпилото по-рано прекратяване (чрез предизвестие) погасява правоотношението и изключва възможността на работодателя повторно да го прекрати чрез дисциплинарно уволнение. Тъй като заповедта за уволнение фактически не е произвела действие, то не е налице "незаконно уволнение", което да бъде отменено. Ето защо е безпредметно и предявяването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването му. С такъв иск работникът разполага, когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване с твърдения, че не то е действително осъщественото. В настоящия случай се твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ (с писмено предизвестие от работника) с изтичане на срока на предизвестието на 11.04.2024 г., както и че работодателят неправилно е квалифицирал прекратяването и е издал заповед на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ (дисциплинарно уволнение), която е вписана в трудовата книжка и/или в регистрите на НАП. Тъй като твърденията на ищеца са, че действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е волеизявлението му, инкорпорирано в предизвестие за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, а не дисциплинарното уволнение, искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ се явява допустим.

С оглед това настоящият съдебен състав намира, че за ищеца е налице правен интерес от съединяването на така предявените искове.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 62 от 30.01.2026 год. по гр.д. № 296/2026 год. по описа на РС-Сливница и ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове от Т. Н. Н. чрез адв. В. от САК срещу „Велц“ ЕООД, с.

Трудовец, по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за осъждане на ответника да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, вписано в единния електронен трудов запис и в други документи, като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ се впише чл. 326, ал. 1 от КТ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3