Разпореждане № 2349 от 30.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2349 гр. Кюстендил, 30.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520101234 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с Е И К 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ №1, сгр. 15, вх. A, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми (съгласно уточняваща молба от 27.03.2026 г.): 753,53 евро – главница по договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.01.2020 г., сключен с „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, с ЕИК 131397565, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД чрез договор за цесия от 14.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 24.03.2026 г. до окончателното изплащане; 527,47 евро – законна лихва за забава за периода от 09.01.2021 г. до 24.03.2026 г.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не са посочени компонентите на годишния процент на разходите (ГПР). Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е 1

Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Във връзка с твърденията на заявителя в уточняващата му молба от 27.03.2026 г., следва да се отбележи, че изискванията на закона са ГПР да е посочен в договора, а не в друг документ (в случая стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителя), за който дори не е ясно дали е предоставено на длъжника.

Предвид всичко изложено, потребителят дължи само главницата по договора за кредит – 753,53 евро (1500 лв.). От тази сума следва да се приспаднат направените от потребителя плащания, които съобразно уточняваща молба на заявителя са в размер на 13,40 евро (26,22 лв.). Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Ето в случая дължими остават 740,13 евро (заедно със законната лихва от заявлението до окончателното изплащане). Заявлението следва да се отхвърли за всички други суми.

На заявителя следва да се присъдят и разноски съразмерно с уважената част от заявлението, а именно 70,89 евро за адвокатско възнаграждение и 12,58 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4415/24.03.2026 г., подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ №1, сгр. 15, вх. A, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми (съгласно уточняваща молба от 27.03.2026 г.): 13,40 евро – главница по договор за 2 предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.01.2020 г., сключен с „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, с ЕИК 131397565, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД чрез договор за цесия от 14.04.2025 г.; 527,47 евро – законна лихва за забава за периода от 09.01.2021 г. до 24.03.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед по чл. 410 ГПК в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ №1, сгр. 15, вх. A, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми (съгласно уточняваща молба от 27.03.2026 г.): 740,13 евро – главница по договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.01.2020 г., сключен с „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, с ЕИК 131397565, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД чрез договор за цесия от 14.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 24.03.2026 г. до окончателното изплащане; 70,89 евро – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение;

12,58 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3