Решение № 593 от 25.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Плевен, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430104376 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ***, предявява против Х. К. Г., ЕГН **********, искове за признаване за установена на основание чл.415 ал.1 от ГПК, дължимостта на следните суми: 443,49 лв., представляваща обща стойност, формирана от неплатени месечни абонаменти такси в размер на 144,75 лв. за периода от 18.05.2022 г. 17.07.2022 г., 24,54 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на 274,20 лв., ведно със законната лихва върху всяка главница, формираща общото вземане, считано от датата на подаване на заявлението 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3280/08.10.2024г. по ч.гр.д. 5732/2024г. на ПлРС.

Твърди се, че ответникът е абонат на ищеца ***, със сключени договори, както следва: ***, ***, ***. Сочи се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения по тези договори, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в 1 периода м. юни 2022г. - м. септември 2022г., а именно: ***,***, ****** Посочено е, че задълженията са както следва:

1. По ***, изм. с ***, с който се предоставя ***, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 418.95 лв.. от които:144,75 лв. незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 18/05/2022 - 17/07/2022г. и неустойка в размер на 274.20 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

2. По ***, с който е предоставено ползването на ***, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 24.54 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 18/05/2022 - 17/07/2022г. в общ размер на 8.18 лв. с вкл. ДДС, и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 18/08/2022 - 05/09/2023г. в общ размер на 16.36 лв. с вкл. ДДС.

Ищецът твърди, че уговорката за неустойка е посочена във всеки от договорите и не надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, че изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Сочи, че е инициирал заповедното производство и издадената ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя правния му интерес от предявяване на установителния иск. Моли съда за признае за установена дължимостта на сумата, претендира разноски. В съдебно заседание е прието уточнение на ищеца, че за дата на прекратяване на достъпа до електронната съобщителна мрежа следва да се счита датата 08.08.2022 г., че е изпратена последна покана за доброволно плащане от 18.08.2022 г., и че счита, че ефекта на разваляне на договора е настъпил на 29.08.2022 г. Уточнено е, че в договора за лизинг, ответникът е декларирал обстоятелството, че лизинговите вещи са му били предадени годни за употреба, изрядно функциониращи и съответстващи напълно на договорените фактически характеристики, придружени с цялата необходима документация. Посочено е, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ, не е довело до никакви допълнителни задължения на лизингополучателя по договора за лизинг, както и че към датата на подаване на исковата молба, срокът на договора за лизинг е изтекъл и падежа на всички уговорени лизингови вноски е настъпил.

2

Ответникът, чрез назначен от съда *** счита, че искът е нередовен, доколкото не са посочени отделните суми по фактурите, които са претендират.

Оспорва исковете по основание и размер, счита, че сумите са недължими, поради нищожност на ***, изм. с *** поради липса на доказателства за предоставяне и съгласие на потребителя с ОУ на ищеца, че фактурите не са доказателства за дължимостта на сумите, посочени в тях, че претенцията за неустойка е в резултат на неравноправна клауза, че не е настъпила предсрочна изискуемост или прекратяване на договора. Твърди, че в договора не е уредена уговорка за неустойка в полза на потребителя, поради което същият не е индивидуално договорен. Оспорва основателността на иска и поради непосочване на отделните претенции за неустойка. Твърди, че клаузата за неустойка увеличава без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката. Твърди, че неустойка не се дължи и поради обстоятелството, че ищецът не е дал на длъжника подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.Твърди, че не се установява факта на едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги, което от своя страна да е предпоставка за едностранно прекратяване и на договора за лизинг. По делото не се установява от страна на доставчика да е изпратено уведомление до лизингополучателя, с което същият да е уведомен за прекратяване на договора. Твърди, че няма доказателства за отправено от ищеца едностранно писмено волеизлявление до ответника, като по арг. ал. 2. на чл. 11 от ОУ, следва да бъде даден 10 дневен срок за изпълнение, след което за лизингодателя възниква правото да развали договора по съдебен ред.

Възразява относно присъждането на разноски на ищеца, при евентуалност – възразява за прекомерност на ***. Моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Със Заповед № 3280/08.10.2024г. по ч.гр.д. 5732/2024г. на ПлРС, съдът е разпоредил ответникът Х. К. Г. да заплати на кредитора ***, сумата от 443,49 лв., представляваща обща стойност, формирана от неплатени месечни абонаменти такси в размер на 144,75 лв. за периода от 18.05.2022 г. 17.07.2022 г., 24,54 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно 3 прекратяване на договорен абонамент в размер на 274,20 лв., ведно със законната лихва върху всяка главница, формираща общото вземане, считано от датата на подаване на заявлението - 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 480лв. за ***. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съдът е указал на заявителя – *** да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

Видно от представените от ищеца доказателства, вкл. в кориците на ч.гр.д.№ 5732/2024г. на ПлРС, между страните е сключен ***, за ползване на предпочетен ***, със срок 24 месеца – до 27.08.2021г. На 18.12.2020г. е сключено Допълнително споразумение между страните за същия предпочетен мобилен номер, при месечен абонамент 44.99 лв. Между страните е сключен и *** за ***, при следните условия: обща лизингова цена 119.07лв. с ДДС, срок 23 месеца, с право за придобиване на собствеността при подписване на договор за изкупуване на собствеността и доплащане на сумата от 4.09лв., а лизинговата цена е първоначална вноска от 25.00лв. при сключване на договора и 23 месечни лизингови вноски от 4.09лв., при фактурирането им към задълженията в качеството на ответника като абонат на мобилни услуги. Съгл. чл. 10ал. 2 от ОУ на договорите за лизинг, развалянето се извършва с едностранно писмено изявление без да е необходимо лизингодателя да дава допълнителен срок за изпълнение при неизпълнение на задължение на страна по договора. Съгл. чл. 12 ал. 2 от ОУ, месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги между страните, както и в случай на забавяне на дължими плащания. Представено е и Допълнително споразумение за същия номер от 05.10.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги при месечен абонамент 52.99 лв. за срок от 05.10.2021г. до 05.10.2023г. З всички подписани между страните договори е представено подписана от ответника декларациясъгласие за получаване на ОУ на ищеца, информация по приложимите закони и обработката на лични данни. Ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, видно от приложените справки за общо потребление на гърба на всяка от приложените по делото фактури *** и *** за отчетен период от 18.05.2022г. до 17.07.2022г. Незаплащането на сумите по всяка от фактурите 4 от страна на ответника е видно от отбелязването във всяка следваща такава. В издадената фактура № **********/*** със срок за плащане 03.10.2022г., е включена и начислена неустойка предсрочно прекратяване на договора за услуги и вноската за лизинг. Ответникът не твърди или доказва плащане по тези фактури, което сочи, че е било налице неизпълнение от негова страна на договорните му задължения. По отношение на Договора за мобилни услуги по делото е налице уведомление до ответника от 18.08.2022г., в което е посочен размерът на дължимите неизплатени до този момент суми и предупреждение за прекратяване на договора и начисляване на неустойка при липса на плащане в 10 дн.срок.

В двата договора, страните са уговорили, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, както и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него, съответстваща на оставащия срок от договора. В заповедното производство са представени ОУ на ищеца за взаимоотношения с потребителите, от които е видно, че в т. 71 вр. т. 27, е уговорено задължението на потребителя да заплаща определените цени в сроковете, които са индивидуално уговорени – посочени във фактурата, но не –по-късно от 18 дни след датата на издаването й, както и отговорността на потребителя съгл. чл. 75 – при неспазване на което и да е задължение, вкл. и неплащането, ищецът има правото на ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С представените и неоспорени от страните Договор за мобилни услуги и допълнителни споразумения и Договор за лизинг, се доказа наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по договор за услуги и договор за лизинг, а представените фактури сочат потребление на услугите от предпочетения номер от ответника. Във всеки един от договорите е налице декларация, подписана от потребителя, че същият е получил ОУ на ищеца, а липсват данни той да не се е съгласил с тези ОУ. В договора за лизинг – в чл. 4, е посочено, че при подписване на договора мобилното устройство се предава във вид, годен за употреба на потребителя, т.е. в самия договор е инкорпориран приемо-предавателен протокол, който сочи изправността на 5 ищеца. С представените фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа както своето изпълнение по договорите, така и неизпълнението на ответника за заплащане на задълженията му – във всяка от фактурите е било отбелязвано неплащането на предходната такава. Фактурите не са оспорени от ответника по предвидената в чл. 31 от ОУ процедура – в 6 месечен срок от тяхното издаване пред оператора, поради което съдът приема, че записаното в тях като информация за размерите на абонаментни такси, използвани услуги, вноски за лизинг, реално не е оспорено и е прието като размер от ответника. Проследявайки поредността на незаплатените фактури, съдът констатира продължително неизпълнение на задължения, отразявани във всяка следваща фактура, което е основание по чл. 75 от ОУ ищецът да прекрати договорите и да начисли уговорената неустойка както по отношение на договорите за услуги, така и по договорите за лизинг, въпреки, че в случая последната не се претендира, а претенцията е само за незаплатените лизингови вноски и предсрочно изискуемите такива. Техният размер не е прекомерен, независимо от оспорването на представителя на ответника, доказа се по делото настъпилата предсрочна изискуемост на сумите и прекратяването на договора поради неизпълнение, уведомяването за това от страна на ищеца и даването на срок за изпълнение. Съдът намира, че в случая уговорката за неустойка на договора за услуга не е нищожна и неравноправна клауза, същата е съществувала във всеки от последователно подписваните между страните договори и ответникът е бил запознат с всички последици от неизпълнение на задълженията, които е поел при сключване на договорите.