Решение № 360 от 03.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Благоевград, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Р. ВЕЛКОВА

КРУМ ИЛ. ДИНЕВ при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Р. ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500321 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. С. К. и И. С. К., против Решение № 5000004/06.01.2025 г. по гр. д. № 1080/2020 г. по описа на Районен съд - Разлог.

С обжалваното решение е отхвърлен иска на Д. С. К. и И. С. К., с адрес: г р . **, за намаляване на дарствено разпореждане по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Банско, Благоевградска област, одобрени със Заповед № РД18-81 от 10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадени заповеди за изменение в кадастралната карти и кадастралните регистри на гр. Банско, с номер по предходен план 277 /две, седем, седем/, квартал: 149 /сто четиридесет и девети/ , парцел : I - първи, с адрес па поземления имот: гр. Банско, п.к. 2770, ул. „Патриарх Евтимий“ № 11, с площ: 362 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), при съседи:

***; ***, ***, ***, ведно с построената в имота жилищна сграда, а именно: СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Банско, Благоевградска област, одобрени със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадени заповеди за изменение в кадастралната карти и кадастралните регистри на гр. Банско, с номер по предходен план:няма, с адрес на сградата: гр. Банско, п.к. 2770, ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 84,00 кв.м., брой етажи: 2 (два), предназначение: Жилищна сграда 1 еднофамилна, до размера на запазените за всеки от ищците по 1/36 идеални части от описания по-горе поземлен имот и по 1/36 идеални части от двуетажна жилищна сграда, разположен върху имота, материализирано в нотариален акт № *** г. по описа на М.К. Разложки районен съдия.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Д. С. К. и И. С. К., против Решение № 5000004/06.01.2025 г. по гр. д. № 1080/2020 г. по описа на Районен съд - Разлог, с доводи за неговата незаконосъобразност.

Жалбоподателите сочат, че при постановяване на решението си районният съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за образуване масата на наследството, както и не е изчислил правилно стойността на същата, поради това изводите му, че няма накърняване на запазената част, както и че разполагаемата надхвърля стойността на спорното дарение, са неправилни и изцяло необосновани. Твърдят, че в масата по чл. 31 от ЗН влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, с изключение на тези права които се погасяват със смъртта му и че за да се извърши преценката дали е налице накърняване на запазената част, след като бъде съставена /като имущества и стойност/ масата по чл. 31 ЗН, съдът е длъжен да приспадне задълженията на наследодателя/ в т.ч. и увеличението на наследството по чл.12, ал. 2 от ЗН/, за да получи чистата стойност на наследството, като след това към получената маса следва да се прибави стойността на даренията за да се разреши основният спор на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН- дали дарението, чиято отмяна се иска следва да се намали или не и в какъв обем, за да се получи т.н. свободно имущество от наследството.

Сочат още, че правилно съдът е приел, че в масата на наследството следва да се включат следните имоти:1/16 ид.ч. от земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Банско на обща стойност 7 105 лв.; 1/6 ид.ч. от земеделски имоти, находящи се в землището на с. Марчево на обща стойност 4 819 лв., останали в наследството на К.К.; 1/4 от УПИ I и от къщата в него на стойност 26 434 лв., представляващи предмет на атакуваното дарение. Сочат, че размерът на разполагаемата част е много по-малък от стойността на дареното имущество на стойност 26 434 лв., което води до извод за разпореждане в полза на ответника по иска с имущество, което е на стойност над разполагаемата част, което води до накърняване частта им.

Твърдят, че запазена им част им е на стойност 13 253 лв. при горните изчисления, а в масата остава имущество на стойност 11 924 лв. /нивите в землищата на Банско и Марчево/, което е по-малко от запазената им част от наследството. Твърдят още, че съдът е следвало да обсъди наличието на реално вписани сделки с имоти, които са сходни на спорните, и на база на това обстоятелство да извърши преценка каква е реалната, а не хипотетична цена на спорните имоти. Молят да бъде отменено постановеното решение и да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от О. Г. К., с който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Въззиваемият сочи, че решението е постановено в съответствие със закона, като съдът е определил стойността на наследствената маса според изискванията на чл. 31 от ЗН. Твърди, че в същата са включени всички имоти, за които е установено в хода на съдебното дирене, че наследодателката им е притежавала собственост, и стойността на притежавания дял в тези имоти, съгласно оценката, дадена от вещото лице. Твърди, че по делото не е установено към момента на смъртта си К.К. да е имала задължения, поради което и такива не са извадени от наследствената маса. Сочи, че към наследствената маса съдът е добавил стойността на даренията, направени от нея, разграничил е и посочил, че и с двете дарствени разпореждания, дарители са били двамата им родители, поради което и делът, с който се е разпоредила К . К . е половИ.та от дарственото разпореждане, като съдът е разделил посочените от вещото лице стойности на две и по този начин е получена 2 стойността на дела, с който се е разпоредила безвъзмездно.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба от Д. С. К. и И. С. К. против О. Г. К. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са наследници на Г.С.

К., б.ж. на гр. Банско, почИ.л на *** г., и на неговата ** К.Г.К.- б.ж. на гр.

Банско, почИ.ла на ** г. Ответникът О. Г. К. също е техен наследник. Същите са имали три сИ. - Р. Г. К., О. Г. К. и С. Г. К. - б.ж. на гр. **, почИ.л *** г. С. К. е ** на ищците и ** на ответника. С. Г. К. след смъртта си е оставил за свои наследници един ** и една ** - ищците по настоящия иск.

Наведени са фактически твърдения, че още приживе общите на страните наследодатели са се разпоредил с недвижим имот, като са дарили на О. Г. К. 1 /2 - една втора идеална част от дворното място представляващо парцел I- първи, в квартал 149, ведно с 1 /2 идеална част от къщата построена върху имота. Договорът за дарение е материализиран в нотариален акт № *** годИ. по описа на М.К. -Разложки районен съдия. Ю

През 1994 год. С. К. и неговият ** Р. К. са продали на ** си О. К. 1/8 идеална част от същия имот, като продажбата е обективирана в Нотариален акт № *** год. на К.М. - Разложки Районен съдия.

През същата годИ. ** им К.Г.К. - б.ж. на гр. ** е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на сИ. си О. К. - 5/16 идеални части от дворното място представляващо парцел I - първи, в квартал 149, ведно с къщата построена върху имота, за което е съставен Нотариален акт № *** год.

3 на К.М. - Разложки Районен съдия.

Ищците твърдят, че са законни наследници на К.Г.К. - б.ж. на гр. ***, почИ.ла на ** г. и на Г.С. К., б.ж. на гр. ***, почИ.л на *** г., с право на запазена част съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за наследството. В този смисъл запазената част от наследството на К.Г.К. за всеки един от ищците възлиза, както следва: 1/36 идеална част от парцел I- първи, в квартал 149 по плана на гр. Банско, с площ от 360 /триста и шестдесет / кв.м. , при съседи: К.П., А.Б. и от две страни улици, и 1/36 идеална част от двуетажната жилищна сграда.

Искането е за намаляване дарението на недвижим имот с идентификатор ***, материализирано в нотариален акт № *** г. по описа на М.К. – Разложки районен съдия. В допълнение, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска изменение на нотариалния акт чрез намаляването на същия до размера на запазените части на ищците от общо 1/18 идеални части, или по 1/36 идеални части за всеки от тях, от поземления имот и от построената в него двуетажна жилищна сграда.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът О. Г. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Същият е направил възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като ищците не са приели наследството останало от К.К. по опис. На следващо място е направено възражение, че описаната в исковата молба сграда към момента на предявяване на исковата молба е разрушена и не съществува във вида, в който е била преди дарственото разпореждане.

По същество предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен.

Оспорва се твърдението, че след извършване на описаните по-горе сделки К.К. и Г.С. К. са се разпоредили с цялата притежавана от тях собственост. Описани са имоти, възстановени с решения на ОСЗ, които следва да бъдат взети предвид при оценката на наследствената маса

Отделно от горното се сочи, че приживе общият на страните наследодател е дарил на прекия на ищците наследодател недвижим имот, като това дарение извършено през 1975 г. следва също да бъде включено при попълване на наследствената маса.

Ответникът твърди, че с дарственото разпореждане на 1/2 идеална част от дворно място, представляващо парцел I-първи в квартал 149 по плана на град Банско, ведно с 1/2 идеална част от построената в него къща, направено от К.К. и Г.С. К. в негова полза през 1988 годИ., не се нарушават запазените части на ищците от наследството, оставено от К.К..

Сочи, че предвид неоснователността на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, неоснователен се явява и искът по чл. 537, ал. 2 от ГПК за изменение на Нотариален акт № *** годИ. на М.К. - Разложки районен съдия.

С първоинстанционния съдебен акт съдът е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.

Предмет на въззивна проверка е цялото първоинстанционно решение, 4 атакувано с подадената от първоначалните ищци въззивна жалба.

При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита оплакването за неправилно приложение на материалния закон за неоснователно.