Решение № 145 от 23.10.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Бургас, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Х. Диамандиева

Даниела Д. Михова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500190 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на А. Я. С., Я. Х. С. и Т. Х. С., всички от гр. С. В., против Решение № 1306 от 13.12.2022 г. по гр.д.103/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която са оставени без уважение предявените от тях искове за осъждане на „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение от смъртта на техния съпруг и баща Х. Я. С., над уважения размер от по 148 000 лв за всяка – главница, до предявения размер от по 200 000 лв, ведно със законната лихва върху законна лихва върху присъдените обезщетения считано от 03.06.2021 г., евентуално – от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която законна лихва върху определените на въззивниците имуществени вреди, е присъдена от 18.09.2021 г., а не от 03.06.2021 г., евентуално – от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане.

Навеждат се оплаквания, че обезщетението не съответства на действителните вреди, тъй като е занижено и не е съобразено с въведения лимит на застрахователната отговорност. Твърди се, че в резултат на процесуални нарушения от страна на съда оставяне без уважение на искането на ищците за разпит на свидетели за установяване на личността на пострадалия и за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, която да установи отражението на смъртта на техния баща и съпруг върху всяка от ищците. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид личността на пострадалия, обстоятелството, че е бил в активна трудова възраст и отлично здравословно състояние.

Твърди се, че липсва задълбочен анализ на всички доказателства по делото - не е изследвана близостта между ищците и пострадалия, тежкото им страдание и отражението на загубата върху всяка от тях. Не е спазен принципа на справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е взета предвид обществената значимост на произшествието и лимита на застрахователната отговорност. Сочи се, че обезщетението не отчита в достатъчна степен негативните последици в психическото и здравословното състояние на ищците и 1 обстоятелството, че мъката им ще трае цял живот. Твърди се, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено със съдебната практика по сходни казуси.

На второ място се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20% поради непоставянето на предпазен колан. Сочи се, че този извод противоречи на констатациите на съдебномедицинската експертиза и на изразеното от вещото лице Г. и вещото лице д-р С. становище, че не може да се твърди с категоричност, че предпазният колан би предотвратил леталния изход. С оглед становищата на двете вещи лица, както и с оглед показанията на св.

Г. се твърди, че възражението на ответната страна за съпричиняване е неоснователно и недоказано.

Навеждат се оплаквания и за неправилно определена начална дата на дължимата лихва за забава - 18.09.2021 г., вместо от датата на уведомяване на застрахователя 12.07.2021 г. или от датата на настъпване на ПТП съгласно практиката на ВКС.

Претендира се отмяна на решението на ОС Бургас в обжалваната от ищците част и постановяване вместо това на решение, с което исковете за неимуществени вреди се уважават изцяло, а законната лихва се присъжда от посочения от въззивниците момент.

Заявените във въззивната жалба на основание чл.266, ал.3 ГПК доказателствени искания, не са уважени.

Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответното дружество, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата по делото, съобразно принципа за справедливост и при отчитане на относимите обективни обстоятелства, в съответствие с практиката на съдилищата. Твърди се, че обстоятелството (доказано по делото), че пострадалият е пътувал без предпазен колан, безспорно е допринесло за настъпването на смъртта на ищеца.

Претендира се потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Не са ангажирани нови доказателства.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивниците А. Я. С., Я. Х. С. и Т. Х. С. против ЗК „Лев инс“ АД, за осъждане на ответника да заплати на всяка от трите ищци обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв, изразяващи се в болки и страдания вследствие на смъртта на Х. С. – съпруг на ищцата А. С. и баща на останалите две ищци; на ищцата А. С. - обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 785 лв - разходи за погребение; на ищцата Я. С. - сумата от 5 400 лв обезщетение за имуществени вреди - лишаване от издръжка за времето, когато продължава образованието си във висше учебно заведение преди да е навършила ** годишна възраст; на ищцата Т. С. - сумата от 10 800 лв обезщетение за имуществени вреди лишаване от издръжка за времето, когато продължава образованието си във висше учебно заведение преди да е навършила ** годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че на 27.05.2021 г. на АМ „Тракия“ при управление на МПС микробус марка „Хюндай“, модел „Н1“, с ДК № А 88 94 НР, собственост на „Брилянтин - Слънчев 2 бряг“ ООД, водачът Д. Н. С. изгубил контрол над управляваното МПС, нарушил правилата за движение и се ударил в еластичната преграда (мантинела) в ляво, отскочил и се преобърнал в дясно извън платното за движение, като по непредпазливост причинил смъртта на пътуващия в микробуса Х. Я. С. – съпруг на първата ищца и баща на другите две ищци.

Ищците твърдят, че смъртта на техния съпруг и баща се отразява тежко върху всички тях. Съпругата А. С. е разчитала изключително на покойния си съпруг в живота, както при справяне с ежедневието, така и за морална и емоционална подкрепа. Семейството е било сплотено, двете дъщери на пострадалия Я. и Т. са отгледани с много грижи и любов от своя баща и са били силно привързани към него, разчитали са на получаваните от него подкрепа и съвети. Твърди се, че двете ищци Я. и Т. са ******* в ** „**********“, като са издържани от родителите си. Изложени са твърдения, че след смъртта на своя баща и съпруг, ищците са се затворили в себе си, изпадайки в дълбока депресия..

Претендираните от ищците обезщетения за имуществени вреди представляват: заплатена сума от ищцата А. С. за разходи за погребение на съпруга й в общ размер на 1785 лв; обезщетение за лишаването на ищцата Я. С. от издръжката, която е получавала от своя баща в размер на общо 5400 лв за времето преди да навърши ** годишна възраст; обезщетение за лишаването на ищцата Т. С. от издръжка до навършване на ** годишна възраст в размер на общо 10 800 лв.

Ищците твърдят, че предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/22/12002442844 със срок на покритието 26.08.2020 г.

- 25.08.2021 г. при ответното дружество за МПС, с което е настъпил пътния индидент, причина за смъртта на техния близък, на основание чл.432 от КЗ като увредени лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Сочат, че съгласно чл.380, на 14.07.2021 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, била е образувана щета № 0000-1000-01-21-7457, с уведомление изх.№ 7213/11.08.2021 г. на основание чл.106 ал.3 от КЗ, застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи, вкл. краен акт на наказателен съд или прокуратурата за приключване на воденото досъдебно производство. С оглед невъзможността за ищците да предоставят такива, ответното дружество не е заявило дали ще изплати обезщетения, поради което съгласно чл.498, ал.3 от КЗ, исковата претенция е допустима.

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ответникът е оспорил като неоснователни предявените искове с писмен отговор в законовия срок. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, предизвикал ПТП, както и настъпването на процесното ПТП. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на Х. С., който е пътувал без поставен предпазен колан, с което е допринесъл в значителна степен за получените телесни повреди и последвалата смърт. Оспорени са вината на водача на застрахованото МПС за 3 причиненото ПТП; твърденията, че между ищците и пострадалия са съществували описаните отношения на близост и разбирателство, обич и доверие; размерът на претендираните обезщетения е оспорен като несправедлив и необоснован. Оспорен е и началният момент за претендиране на лихви по съображения, че до момента ищците не са предоставили свои банкови сметки, поради което съгласно чл.380 ал.3 от КЗ е налице забава на кредитора по отношение плащането, съотв.застрахователят не дължи лихви по чл.409 от КЗ.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично исковете за неимуществени вреди – до размера от по 148 000 лв за всяка от ищците. Съдът е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на всяка от ищците е в размер на по 185 000 лв, по поради наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, определено от съда на 20%, обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали с 20%. Обезщетенията за имуществени вреди са присъдени, както следва: 1 785 лв – на ищцата А. С., 4 200 лв – на ищцата Я. С. и 8 000 лв – на ищцата Т. С. Законна лихва върху обезщетенията е присъдена от 18.09.2021 г. В останалата част – над уважените до предявените размери, исковете са отхвърлени (искът за лихва за забава – с допълнително постановено по реда на чл.247 ГПК решение № 432 от 17.03.2023 г.).

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищците, и само в частта на отхвърляне на исковете за неимуществени вреди и на акцесорните искове за законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тези си части, а в останала (осъдителна) част, както и частта на отхвърляне на исковете на Я. С. и на Т. С. за имуществени вреди, решението е влязло в сила. Независимо от липсата на подадена въззивна жалба против решение № 432 от 17.03.2023 г. в частта му, с която съдът по реда на чл.247 ГПК е постановил отхвърлителен диспозитив и относно претендираната законна лихва за периода от 03.06.2021 г.-17.09.2021 г., доколкото още във въззивната жалба против Решение № 1306 от 13.12.2022 г. ищците са изложили оплаквания против началния момент, от който съдът е присъдил законна лихва върху дължимите им обезщетения, съдът намира, че решението е обжалвано и в тази му част.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, в обжалваната част – подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ увреденият от ПТП, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ .

Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63557a4b-7501-47a6-9bfe-1bb8fa0e3c14