Решение № 13903 от 12.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13903 гр. София, 12.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110101602 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от з „л” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „с” № 67А, представлявано от м и п, чрез юрк. л, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Д. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„л 2“, бл.205, вх.6, ет.7, ап.27, че същия дължи на ищеца сумата от 10412,57 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка

„Гражданска отговорност“, застрахователна полица

№

BG/22/117001558555/31.05.2017, със срок на валидност от 31.05.2017г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 12.08.2017 г., около 20.30 часа, в гр. София на кръстовището на ул. „Добринова скала“ и бул. „Царица Йоана“ , е реализирано ПТП с участието на МПС „Опел Тигра“, с рег.№ СА9532МН, управлявано от ответника и товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с per. №СА 2779ХА, застрахован при ищеца, което от своя страна удря лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен ГТС“, с per. № СВ 0999 ВА. За събитието е съставен протокол за Протокол за ПТП № 1660123/12.08.2017г., в който е посочен за виновен ответника, който не притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Ищецът съобщава, че л.а. „Опел Тигра“, с рег.№ СА9532МН, е застрахован при него по застраховка ГО с покритие на полицата в периода на ПТП-то. Във връзка с това на основание чл. 411 КЗ, ЗАД „Армеец“ АД е предявило регресна претенция пред ищеца за възстановяване на изплатените суми по застраховка „Каско“ на пострадалия при ПТП л.а.

„Форд Транзит“, с per. № СА2779ХА, в размер на 10392.57 лева. По случая е образувана щета № 0000-5111-18-5-01736, като ищеца е възстановил на ЗАД „Армеец“ АД претендираната сума.

1

В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове.

Ответника, редовно призован, се явява лично, като заявява, че оспорва иска.

Признава, че има л.а. „Опел Тигра“, но твърди, че не е участвал в ПТП, тъй като бил в затвора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 11897/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 10412,57 лева (десет хиляди четиристотин и дванадесет лева и 57 стотинки), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG/22/117001558555/31.05.2017, със срок на валидност от 31.05.2017г. до 31.05.2018 г., ведно със законна лихва от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането. С възражение от 01.11.2022 г. ответника е оспорил вземането без мотив.

От представената като писмено доказателство застрахователна полица

№BG/22/11700155855/31.05.2017г., е видно, че между ищцовото дружество и Ани Д.ова Б.а, е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От представените като писмено доказателство протокол за ПТП №

1669122/12.08.2017г., съставени от служител на от сектор „Пътна полиция“ при СДВР е видно, че на 12.08.2017 г., в 20.45 ч., МПС „Опел Тигра“, с рег.№ СА9532МН, собственост на Ани Б.а и управлявано от ответника, се движи по ул. „П. Дертлиев“ от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоана“ и на кръстовището с последната, поради преминаване на червен сигнал на кръстовището реализира леко ПТП с движещите се по бул. „Ц. Йоана“ МПС „Форд Транзит“, с per. №СА 2779ХА, който от удара се измества и удря попътно движещия се МПС „Порше Кайен ГТС“, с per. № СВ 0999 ВА, след което водача (ответника) напуска мястото на ПТП. В протокола е отбелязано, че същия е неправоспособен водач.

По делото е приета в цялост административно-наказателна преписка №17-4332020581/13.10.2017г. издадена срещу ответника, от която е видно, че му е съставено НП №№17-4332-020581/13.10.2017г. за това, че управлява МПС в срока на изтърпяване наказания лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред. НП е влязло в сила на 19.12.2019г.

Във връзка с настъпилите щети по л.а. „Форд Транзит“, с per. №СА 2779ХА, собственика му е подал до „Армеец“ АД уведомление-декларация за щета от 12.08.17г. по застраховка „Каско на МПС“, за което е образувана преписка по щета №10017030125055.

От страна на застрахователното дружество са съставени експертиза по щета, ведно със сравнителна експертиза, 2 листа снимков материал, доклад по щета №10017030125055/1, 3 бр. опис на претенция, доклад по щета №0000-5111-18-5-01736/1, С преводно нареждане от 09.03.2018г. на собственика на автомобила е изплатена сумата от 10305,57 лв. по щета №10017030125055. Представено е Споразумение за разсрочено плащане от 11.09.2018г. между ищеца и „Армеец“ АД, включващо и сумата от 10392,57 лв. по щета №10017030125055, включваща 75 лв. такса репатриране и 15 лв. ликв. разноски.

Съгласно писмо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Затвора- гр.

София, ответника не се е намирал на територията на затвора гр. София.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е 2 провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415 ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 КЗ. Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има регресно право да получи платеното обезщетение, ведно с платените лихви и разноски, от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление за съответната категория моторно превозно средство или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство. За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден договор за задължително застраховане "Гражданска отговорност" между него и собственика на увреждащото МПС, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, плащане на застрахователно обезщетение, вредите, пряката причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди, размерът на вредите, които предпоставки бяха установени в процеса, съгласно изложението по-горе.

От представения по делото протокол за ПТП се установяват мястото, времето и механизмът на реализиране на процесното произшествие. Успешно се установява и поведението на виновния водач, чиято маневра, в нарушение на ЗДвП, е причинила инцидента. Констатираните увреждания от контролните органи при посещението на местопроизшествието, описани в протокола за ПТП, съответстват на описаните от застрахователя на увредения автомобил при огледа му . В този смисъл са неоснователни възраженията на ответника, че автомобилът не е могъл да нанесе вреди в такъв размер.

Недоказан остана и факта, че по време на ПТП ответника се е намирал в затвора, доколкото по делото са събрани доказателства в обратна насока.

По делото е изяснена изцяло обстановката около настъпване на процесното ПТП.

Видно от писмените доказателства, ответникът е причинил процесния инцидент, предприемайки забранена маневра "преминаване на червен светофар". Районният съд счита, че събраните по делото доказателства са достатъчни за установяването на механизма на произшествието, като детайли, включително и чрез ангажирането на административнонаказателна му отговорност, като по делото се установява при условията на пълно и главно доказване вредоносното поведение на ответника и обстоятелството, че същият е бил неправоспособен водач.

От представените по делото писмени доказателства успешно се установяват и калкулацията, която застрахователят е извършил, трудът и материалите, които е взел предвид, че следва да бъдат вложени, за възстановяване на вредите.

Ищецът по регреса следва да докаже и че виновният водач е управлявал автомобила, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или на когото временно е отнето свидетелството. Видно от отбелязването от актосъставителя в протокола за ПТП, към момента на съставянето му ответникът е бил неправоспособен водач.

Представеният по делото протокол за настъпилото ПТП доказва, че материализираното в него изявление е станало и че това изявление изхожда от лицето, подписало протокола следователно документът се ползва с формална доказателствена сила. Протоколът, като свидетелствуващ документ, материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. Протоколът отразява лично възприетите и удостоверени от съставителя факти относно настъпване на ПТП, самоличността на водачите и индивидуализацията на МПС-тата. Според практиката на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т. о, ТК). Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. От друга страна това обстоятелство е потвърдено и влязлото в сила НП №№17-4332-020581/13.10.2017г.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява доказана по основание и размер, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

3

С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 11897/2022 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 516,50 лв., от които сумата от 416,50 лв. за внесена държавна такса, а сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „л 2“, бл.205, вх.6, ет.7, ап.27, че дължи на з „л” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „с” № 67А, сумата от 10412,57 лева (десет хиляди четиристотин и дванадесет лева и 57 стотинки), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG/22/117001558555/31.05.2017, със срок на валидност от 31.05.2017г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, за които суми е издадена Заповед