Разпореждане № 833 от 11.05.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 833 гр. Перник, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20261700500259 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7684/07.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 3194/2022 г. по описа на Софийски районен съд , съдът е осъдил Софийски градски съд, със седалище *****, да заплати на Е. Д. М., ЕГН *****, с адрес: ******, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са резултат от нарушеното му право на разглеждане и решаване на заведеното от него гр.д. № 5253/2016 г. по описа на СГС, І-18 състав, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.01.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 20 000.00 лв. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Е. Д. М., с която е направено искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде определен по-висок размер на обезщетение. На следващо място се твърди, че липсва яснота кое право на жалбоподателя е нарушено и на какво основание. Допълва, че с решението СРС е присъдено обезщетение единствено за закононарушения на СГС, но не му е присъдено такова за нарушаване на правото на ЕС. Излага съображения и сочи конкретни разпоредби, съгласно които са нарушени правата на жалбоподателя.

Претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на 20000 лева, както и лихва за периода от 2016 г. до 24.01.2025 г. Обжалва решението и в частта, с която е осъден да заплати на СГС сума в размер на 112,50 лева, представляваща направени от ответника разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срок не е постъпил отговор от насрещната страна - Софийски градски съд.

В указания от закона срок е постъпила въззивна жалба и от Софийски градски съд, представляван от председателя А. Т., чрез пълномощника С. Р.. С жалбата се 1 атакува постановеното от Районен съд решение в частта, с която СГС е осъден да заплати на ищеца Е. М. сума в размер на 5000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушено право на разглеждане и решаване на дело № 5253/2016 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане. Излагат се съображения, че решението в тази му част е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира за неправилен извода на решаващия съд, че са нарушени правата на ищеца по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС.

Излага повторно хронологията досежно движението на делото и процесуалните действия на ответния съд, като отбелязва, че същите са подробно изложени и в писмения отговор. На следващо място се правят твърдения, че не е преценен правилно и критерият за фактическа и правна сложност на делото пред първата инстанция и излага съображения в подкрепа на направеното твърдение. Счита, че при формиране на извода си за допусната забава съдът не е взел предвид наличието на обективни фактори, които не могат да обосноват отговорност на ответника СГС, какъвто е обявяването на извънредното положение в страна с решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. В продължение сочи, че висящността на делото обхваща и периоди на задължителна съдебна ваканция по чл. 329 от ЗСВ. Като аргумент, че делото е протекло в разумни срокове, се сочи и обстоятелството, че СГС е изключително натоварен съд, поради което е различна преценката относно разумността на срока по дела висящи пред СГС и по дела висящи пред други съдилища с различна натовареност. Поддържа се твърдението, че е неправилен извода на първата инстанция за нарушено право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и допълва, че същия почива на неправилна преценка на доказателствения материал по делото.

Намира, че първата инстанция в нарушение на чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 52 от ЗЗД и чл. 154, ал. 1 от ГПК, е приела, че ищецът е търпял конкретни неимуществени вреди. Сочи практика на ЕСПЧ по силата на която, за да има възможност съдът да присъди обезщетение за морални болки и страдания, които не са доказани по несъмнен начин, следва от доказателствата по делото да може да се направи извод, че страната е претърпяла такива вреди. Отбелязва, че предвид внушителни брой съдебни производство, в които в процестния период участва ищецът, е трудно да се приеме, че същият е търпял каквито и да било вреди от продължителността на процесното граждански дело. Правят се твърдения, че първоинстанционният съд не е изследвал и какво е критерият „риск“ за страната. Поддържа, че приетите за търпени обичайни неимуществени вреди са неправилно презумирани от първата инстанция. Счита, че допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения са довели и до присъждане на прекомерно висок на обезщетение, несъответстващо на принципа, установен с чл.

52 от ЗЗД. Твърди, че при определяне размера на обезщетението СРС не се е съобразил с приетите по делото доказателства, установяващи, че по описа на Софийски окръжен съд е образувано гр.д. № 629/2021 г, като ищец по същото е Е. М., а ответник СГС, като се претендира обезвреда за идентични по вид и характер болки и страдания. По изложени съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че е налице забава, твърди, че не са налице и основания за присъждане на обезщетение, включително и на законна лихва върху присъдения размер от 5000 лева. Моли за отмяна на атакуваното решение в осъдителната част и постановяване на ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност се прави искане за ревизиране размера на присъденото обезщетение, като бъде присъден справедлив такъв съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Прави се 2 искане за присъждане на сторените по делото разноски. В случай, че по делото пред въззивната инстанция бъдат претендирани резноски от насрещната страна, не по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., то прави възражение за прекомерност на същия. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., с който се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след като първоинстанционният съд е извършил пълна, обективна и всестранна проверка на всички относими към делото доказателства. Счита, че забавянето на делото от страна на ответника е неоспорим факт, като това забавяне категорично е причинило на ищеца установените в хода на производството неимуществени вреди. В подкрепа на изложените доводи се цитира съдебна практика. Моли се за постановяване на решение, с което постановеното от първата инстанция решение да бъде потвърдено изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

С определение № 27609 от 19.10.2022 г., Софийски районен съд е изменил постановеното по делото решение № 7684/07.07.2022 г. в частта за разноските, като е намалил дължимата от ответника Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска, определена с решението в размер на 200.00 лв. и е постановил Софийски градски съд, със седалище: ****, да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд, сумата от 2.50 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

С определението съдът е оставил без уважение молбата на Софийски градски съд, със седалище: *****, с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 7684/07.07.2022 г. по отношение на присъдените в негова полза разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от Софийски градски съд, представляван от председателя А. Т., чрез пълномощника Силвия Рулинска, с която се оспорва определението на съда в частта, с която СГС е осъден да заплати държавна такса в размер на 2.50 лева в полза на бюджета на СРС и 5 лева държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист, както и в частта, с която е оставена без уважение молба на СГС на осн. чл. 248 от ГПК. Излагат се аргументи въз основа на които се твърди, че СГС не дължи нито държавна такса съобразно уважената част от иска, нито държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. За неправилно се сочи и определението на първоинстанцинния съд, с което е оставена без уважение молбата на СГС по реда на чл. 248 от ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното определение в атакуваните му части.

Постъпил е отговор на частната жалба от Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., с който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че определението на първата инстанция е правилно и законосъобразно. По отношение на претендираното възнаграждение за юрисконсулт сочи, че същото е претендирано в максимален размер но доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, юрисконсулското възнаграждение следва да е в минимален размер. Излага съображения въз основа на които намира за правилно определението на СРС и в частта, с което СГС е осъден да 3 заплати държавна такса в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, образувано по частната жалба на ответната страна.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С жалбите и отговорите към тях не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.

267 ГПК.

Доколкото в жалбите и отговорите към тях не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за 28.05.2026 г. от 11.30 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, както и Окръжна прокуратура – Перник, като контролираща страна.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.

С ъ д ъ т НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: