Решение № 555 от 25.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110204147 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Л.

М. Б.- ликвидатор на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „РАКОВЕЦ-94”-/ в ликвидация/против НП № 725378-F 7202/01 от 12.09.2023 год. на Директора на "Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП Варна, с което на ЗК е било наложено адм. наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушаване нормата на чл. 92, ал.1 вр. ал. 2 от същия закон.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила,твърди се, че кооперацията не е развивала дейност, поради което е налице изключението на чл.92 ал.4 от ЗКПО и в този смисъл не е осъществен състав на административно нарушение.Твърди се, че единственото лице в кооперацията, която е в процес на ликвидация и е с прекратена дейност, е бил тогавашният председател, който предвид предстоящото си пенсиониране е подавал декларации обр.1 и обр.6,, оспорва се изводът на АНО за три лица, които в процесния период са били в ТПО със ЗК, коментира се и подадено възражение срещу съставения АУАН, за които се твърди, че не са били обсъдени от АНО, визира се като нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да се приеме, че нарушението е маловажно В съдебно заседание възз.ЗК се представлява от ликвидатора- Л. Б., който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново излага аргументи в подкрепа на становището, че кооперацията не е развивала дейност през процесния период и респективно не е има задължение да подава ГДД, че през 2022г. не е имало лица, които да са в ТПО к кооперацията, и че единственото лице в кооперацията е бил нейният председател, който е управленски кадър, че е било установено, че не е било подадено уведомление за прекратяването на трудовия договор с едно лице още през 2003г. и се иска НП да бъде отменено.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по 1 същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.Твърди, че поне едно лице-св.Д., в процесния период е била в ТПО със ЗК и че обстоятелството, че трудовият договор е бил прекратен още през 2003г. е станал достояние на органите на НАП едва на 06.12.2022г. и едно обстоятелство стана известно на органите на НАП едва, когато е вписано в официалните регистри. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2023 год. св. В. Т., инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна при която приела за установено, че данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данъкЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „РАКОВЕЦ-94”-, не е изпълнило задължението да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2022 год. в ТД на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП гр. Варна в законоустановения срок по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО до 30.06.2023 год.. Св.Т. приела за установено, че през 2022 год. в дружеството е имало назначени три лица по действащи трудови договори, както и че са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 за едно лице, като не установила, дали това лице е председател на ЗК.

За това нарушение на 09.08.2023 год. св. Т. съставила срещу ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „РАКОВЕЦ-94”-, Актът бил съставен в присъствието и надлежно връчен на Л. М. Б.- ликвидатор на ЗК, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН ликвидаторът, подал писмени възражения срещу АУАН, в които по същество изразил становище за липса на извършено нарушение с основен аргумент, че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ЗСч през 2022 год. и не е следвало да подава декларация по силата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО.

Възражението не било възприето и въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН на 12.09.2023 год. Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП Варна издал атакуваното НП, в което приел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, приел, че ЗК е нарушила разпоредбите на чл. 92, ал.1 вр. ал. 2 от ЗКПО и на основание чл. 261, ал. 1 от същия закон наложил на ЗК адм. наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.

В съдебно заседание бе проведен разпит на свидетелите М. Д. и С. Т., от показанията на които се установи по безспорен начин че единственото лице, което през 2022г. е било ангажирано по някакъв начин със ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „РАКОВЕЦ-94” е било св.Т.- председател на кооперацията, а ТПО между кооперацията и св.Д. е било прекратено на 24.09.2003г., след което тя е престирала работна сила за други работодатели/представени са копия от трудовата книжка на св.Д..Установи се от показанията на св.Т., че през 2022г. кооперацията не е развивала дейност и че не е имало други лица, които да са в ТПО с кооперацията.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Т., Д. и Д., които съдът напълно кредитира, като непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото., приложените към АНП писмени доказателства – АУАН, справки, покана,справка от ТР, справка от НАП за заемана от св.Т. длъжност, копие на трудова книжка и от останалите приобщени по делото писмени доказателства.

Съдът предвид становищата на страните и императивно вмененото му с нормата на чл. 314 от НПК, приложима по силата на чл. 84 от ЗАНН, задължение за цялостна проверка 2 на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. Правила и неправилно е бил приложен материалният закон.

Константна е съдебната практика, че АУАН и НП следва да съдържат пълно, точно и ясно описание на нарушението, да са посочени дата и място на извършване, както и обстоятелствата, при които се приема, че е извършено нарушението.

На първо мякто съдът намира че е била нарушена разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН,тъй като при наличието на конкретни възражения срещу констатациите в АУАН, АНО не ги е преценил в пълнота, не е възложил разследване на спорните обстоятелства, което в последствие е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Видно от съдържанието на АУАТ и НП, в същото е прието ,че през процесния период е имало действащи договори за три лица, които са били в ТПО със санкционираната ЗК и за които да подавани Декларации обр.1 и обр.6 по смисъла на Наредба 13 от 17.12.2019г. на МФ и в този смисъл кооперацията е осъществявала дейност, но от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни се установи, че горепосочените декларации са подавани единствено за председателя на ЗК, която към момента е в процес на ликвидация, именно поради факта, че не извършва дейност.Дали някой е изпълнил задължението си да подаде уведомлението за прекратяването на ТПО между кооперацията и св.Д. още през далечната 2003г., не води до извод, че е имало лица, наети по ТПО с кооперацията, още повече, че безспорно се установи, че за трето лице, освен председателя на кооперацията и св.Д., които евентуално да са били в ТПО с кооперацията, данни изобщо не е имало и е допусната грешка от актосъставителя.При наличието на конкретни възражения в горната насока безспорно АНО е следвало да възложи разследване на спорни обстоятелства преди да се произнесе по преписката и след като не го е сторил той е допуснал съществено процесуално нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Съгласно ал. 2 на същия член годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Развитите в жалбата, а и в пледоарията по съществото на делото от процес. представител на въззивника доводи, че дружеството изобщо не е имало задължение да подава декларация по чл. 91, ал. 1 от ЗКПО, тъй като не е развивало дейност се споделят от съда.

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вменява в задължение на данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Съгласно ал. 2 на същия член от закона срокът за изпълнение на това задължение е от 01 март до 30 юни на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно 3 задълженото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица по този закон са местните юридически лица.

Не е спорно, че декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „РАКОВЕЦ-94” не е била подадена от за финансовия му резултат от 2022 год.

Нормата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, обаче, предвижда изключение, според което годишна данъчна декларация не подават ДЗЛ, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството . В случая обаче доказателства за това, че дружеството е осъществявало дейност през 2022 год., съответно е имало задължение да подава декларация, не са налице.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч . "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са тези предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, "стопанска дейност" е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба.

В случая ликвидаторът е представил Декларация от 29.03.23 г., с която той като ликвидатор на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ

„РАКОВЕЦ-94” е декларирал пред НСИ, че през отчетната 2022 г. ЗК не е осъществявала дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

От събраните по делото доказателства не се установи през 2022 г. ЗК да е била работодател на трима служители, на които да са изплащани възнаграждения,напротив, установи се по безспорен начин / доказателства за противното не се ангажираха/ че Декларации обр.1 и обр.6 по смисъла на Наредба 13 от 17.12.2019г. на МФ са подавани за друго лице, освен за Председателя на кооперацията, обявена в ликвидация.Няма нито факти, нито доказателства, че санкционираната ЗК е извършвала дейност, осъществявана с цел печалба, независимо дали тази цел е била постигната, а и такива факти не са посочени и доказателства не са ангажирани, независимо от показанията на св.Д. за някакви незначителни наеми.Не е в тежест на нарушителя да докаже, че не е извършил нарушение, а на АНО, че има извършено такова.Следва да бъде ясно за какво е ангажирана отговорността на нарушителя , а в конкретния случай е за това, че в процесния период в кооперацията е имало три лица, наети в ТПО, който факт се обори в с.з.Фактът, дали са получавани някакви суми от наеми е ирелевантен, тъй като за такова нарушение не е ангажирана отговорността на санкционирания субект и доказателства за горното по АНП липсват, а съдът не е задължен да събира доказателства в полза на АНО за евентуално извършено нарушение и да подменя волята му за какво точно нарушение ще ангажира отговорността на евентуалния нарушител. Налагането на административно наказание за нарушение,което не е било безспорно установено, че е извършено обуславя и неправилно приложение на материалния закон.След като липсват доказателства дружеството да е развивало дейност през процесния период, то в действителност следва да намери приложение на нормата на чл.92 ал.4 от ЗКПО.Дали за периода в който ЗК не е осъществявала дейност е възникнало някакво друго задължение по смисъла на чл.92 ал.4 от ЗКПО липсват както факти, така и правни изводи.