Решение № 3269 от 26.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6998/2022
- Вид
- Решение № 3269
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 26.06.2023
- Състав
- Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3269 гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100506998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №2232 от 19.03.2022г., постановено по гр.дело №37760/2021г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК 175133827, против Е. Й. М., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 298,92 лева- стойност на доставена и потребена електрическа енергия в имот, находящ се в с.Скравена, община Ботевград, област Софийска, ул.“****, клиентски №300123478323 за периода от 19.03.2019 г. до 15.08.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 5,98 лева- мораторна лихва за периода 21.05.2019 г. - 25.09.2019 г. върху главницата за доставена и потребена електрическа енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.07.2020 г. по ч.гр.д. № 63507/2019 г. по описа на СРС, 160 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „ЧЕЗ Електро България“АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответникът не е собственик на имота и съответноне е потребител електрическа енергия по смисъла на ЗЕ. От представените по делото доказателства се установявало наличието на облигационно правоотношение. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- уважени. Претендира направените разноски по делото.
1
Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция, чрез назначения от съда особен представител оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с това дали между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за исковия период относно процесния имот.
Въззивният съд приема, че съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото не обуславя несъмнения и категоричен извод, че ответникът е титуляр на права по отношение на процесния недвижим имот, както твърди въззивникът- ищец, поради което не се установява и наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на електрическа енергия. С отговора на исковата молба особеният представител на ответника изрично е оспорил правото на собственост на ответника върху посочения в исковата молба имот- находящ се в с.Скравена, община Ботевград, област Софийска, ул.“****. Съдът изрично е указал при разпределяне на доказателствената тежест между страните с определението по реда на чл.140 от ГПК (л.79), че в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение между страните, в това число и вещни права върху имота. Ищецът е представил справка от службата по вписвания, която удостоверява, че ответникът действително притежава право на ползване върху някакъв недвижим имот в с.Скравена- УПИ №788, кв.35 по плана на селото, заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда. От този документ обаче не може да се направи извод за идентичност между посочения в исковата молба имот в с.Скравена, ул.“**** и посочения в справката УПИ №788, кв.35 по плана на селото. Представеното заявление не може да бъде прието като признание на конкретните задължения на ответника, защото е подадено две години след процесния период. В този смисъл и при правилно приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не притежава качеството на потребители на електрическа енергия по смисъла на закона. Това обстоятелство е правопораждащо, тъй като обуславя спорните по делото права и доказването му е следвало да бъде пълно /т.е., да 2 създаде сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК/.
Следователно ответникът не дължи на ищцовото дружество претендираната сума по предявения главен иск. А щом няма главно вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава. Релевираните претенции са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция не е сторил такива. Следователно разноски не трябва да се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2232 от
№37760/2021г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
19.03.2022г., постановено по гр.дело
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3