Решение № 244 от 26.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Добрич, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230103011 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. К., Област Пловдив, Община Садово, **** № 1, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, ж.к. „****“, бл. 70, вх. Д, ет. 3, ап. 3, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, дължими по неформален договор за продажба на препарати за растителна защита:

109, 20 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по фактура № 6000003894 от 27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г. до окончателно плащане на сумата;

34, 93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 109, 20 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 24.09.2024 г.;

5862, 08 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по фактура № 6000004166 от 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г. до окончателно плащане на сумата;

1875, 35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5862, 08 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 24.09.2024 г.;

863, 76 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по фактура № 6000004338 от 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г. до окончателно плащане на сумата;

276, 33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 863, 76 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 24.09.2024 г.;

426, 00 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по фактура № ********** от 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г. до окончателно плащане на сумата;

136, 28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 426, 00 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 24.09.2024 г.;

648, 00 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по фактура № 6000004639 от 26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г. до окончателно плащане на сумата;

207, 30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 648, 00 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 24.09.2024 г.;

2054, 89 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по фактура № 6000004844 от 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г. до окончателно плащане на сумата;

657, 38 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2054, 89 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 24.09.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало едно облигационно правоотношение по договор за продажба на препарати за растителна защита. Сочи се, че ищецът е предоставил на ответника стоки на обща стойност от 9963, 93 лева. За извършените доставки са съставени № 6000003894 от 27.05.2019 г.; № 6000004166 от 27.06.2019 г.; № 6000004338 от 29.07.2019 г.; № ********** от 29.08.2019г.; № 6000004639 от 26.09.2019 г.; № 6000004844 от 29.10.2019 г.

Заявява се, че страните са се договорили задълженията по фактурите да бъдат заплатени след погасяване на задълженията по гр.д. № 2146/2021 г. по описа на Районен съд Добрич – през месец януари 2022 г. Подчертава се, че до настоящия момент задълженията не са платени.

Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат Д. А., която поддържа исковата молба.

В законоустановения едномесечен е постъпил отговор от ответника.

Последният оспорва исковете.

Ответното дружество потвърждава наличието на облигационно правоотношение с ищеца по процесните фактури.

Противопоставя се на твърдението, че между страните е съществувала уговорка за плащане на задълженията през месец януари 2022 г., както и че са 2 отправяни покани за погасяването им от ищеца.

С отговора се релевира възражение за погасяване на вземанията поради изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „В“, предл. 3 от ЗЗД. В тази връзка развива тезата си за периодичност на плащанията, като настоява, че между страните е сключен един неформален рамков договор за продажба на препарати. Ответникът счита, че падежът на всяко едно от задълженията настъпва на датата на доставката или четиринадесет дни след доставката – чл. 303а от ТЗ.

Изтъква също, че предмет на гр.д. № 2146/2021 г. по описа на Районен съд Добрич са вземания, възникнали през процесния период, но които нямат нищо общо с претендираните по настоящото дело.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите поради погасяване на вземанията с кратката тригодишна давност. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че се прилага петгодишната давност, се прави искане за отхвърляне на исковете за сумите:

109, 20 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по фактура № 6000003894 от 27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г. до окончателно плащане на сумата;

34, 93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 109, 20 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 24.09.2024 г.;

5862, 08 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по фактура № 6000004166 от 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г. до окончателно плащане на сумата;

1875, 35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5862, 08 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 24.09.2024 г.

Ответникът се представлява от адвокат П. А., който пледира за отхвърляне на претенциите като погасени по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 327, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е в тежест на ищеца да докаже, че между страните е възникнало едно облигационно правоотношение по договор за продажба на препарати за растителна защита, по което са издадени процесните шест фактури за продажба на препарати за растителна защита; изпълнение на задълженията си за предаване на стоката, предмет на продажбата; цената на стоката; както и изискуемостта на вземанията за всяка доставка.

Страните не спорят, че между тях е възникнало едно рамково 3 облигационно правоотношение по договор за продажба на препарати за растителна защита. Не е спорно и че в изпълнение на договореностите по неформалния продажбен договор ищецът е доставил на ответника процесните препарати за растителна защита, като е издал стокови разписки, както следва:

Стокова разписка и приемо-предавателен протокол №492159 от 27.05.2019г.;

Стокова разписка от 18.05.2019 г.; Стокова разписка от 17.05.2019 г.; Стокова разписка и приемо- предавателен протокол № 490791 от 22.05.2019 г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол № 500013 от 17.06.2019 г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол № 488160 от 17.05.2019 г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол № 507842 от 12.07.2019г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол № 509526 от 19.07.2019г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол № 515151 от 15.08.2019 г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол №520139 от 24.09.2019г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол №520949 от 30.09.2019 г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол № 522738 от 16.10.2019 г.; Стокова разписка и приемо-предавателен протокол № 523233 от 21.10.2019 г.; Стокова разписка от 11.10.2019 г.

За извършените доставки е издал фактури на обща стойност от 9963, 93 лева: № 6000003894 от 27.05.2019 г. на стойност от 109, 20 лева; № 6000004166 от 27.06.2019 г. на стойност от 5862, 08 лева; № 6000004338 от 29.07.2019 г. на стойност от 863, 76 лева; № ********** от 29.08.2019 г. на стойност от 426, 00 лева; № 6000004639 от 26.09.2019 г. на стойност от 648, 00 лева; № 6000004844 от 29.10.2019 г. на стойност от 2054, 89 лева.

Спорен между страните е въпросът за момента на изискуемостта на вземанията по всяка доставка. Според ищеца, изискуемостта на вземанията по фактурите е настъпила през месец януари 2022 г. по договорка между страните.

В тази връзка по делото се събраха гласни доказателствени средства.

Като свидетели бяха разпитани З.П.-И. – „продавач-консултант мобилен“ в ищцовото дружество; З.З. – съдружник и управител на ответното дружество в периода от 2010 г. до 2021 г. и П. П. – управител на „***“ ЕООД.

Свидетелката З.П.-И. заяви, че от 2016 г. работи в „****“ ЕООД на длъжността „продавач-консултант мобилен“. Сподели, че първата сделка между страните датира от 2011 г., но търговските им отношения са станали по-интензивни в периода от 2017 г. до 2019 г. Свидетелката обясни, че ответникът е изпитвал финансови затруднения в края на 2019 г. Затова са се споразумели да отложат плащането на задълженията от 2019 г. с една година.

Според З.П.-И., задълженията на ответника към този момент са възлизали на около 30 000, 00 лева. През 2020 г. не е постъпило плащане. Поради тази причина през 2021 г. ищецът е предявил иск за част от задълженията в размер на около 20 000, 00 лева. Ищцовото дружество е спечелило делото. Тогава са се уговорили останалата част от сумата – около 10 000, 00 лева, за която са издадени пет фактури, да бъде платена без да предявяват нова искова 4 претенция. През декември 2021 г. са платили сумата от 20 000, 00 лева, но остатъкът от 10 000, 00 лева е останал неплатен. В тази връзка, след месец януари 2022 г., са водени разговори с представител на ответника за погасяване на остатъка. Въпреки обещанията, плащане не е постъпило. Затова през месец май 2024 г. са поискали потвърждение за размера на дължимата към ищцовото дружество сума. З.П.-И. подчерта, че в началото на 2024 г. отново са водили разговори с представител на ответника – З.З..

Свидетелят З.З. заяви пред съда, че от 2010 г. до 2021 г. е бил съдружник и управител на ответното дружество. Потвърди, че с ищеца са имали търговски отношения в периода от 2017 г. до 2019 г. З. разказа, че в този период са натрупали задължения към ищеца в размер на около 240 000 лева.

През 2021 г. са погасили 220 000 лева. Малко по-късно бил изненадан от запор, наложен по искане на „****“ ЕООД, заради неплатения остатък от 20 000 лева. Ответникът погасил сумата. През 2021 г. свидетелят провел разговор със свидетелката З.П.-И., която му потвърдила, че всички задължения са погасени. Затова се е учудил като разбрал за настоящото производство. Отново провели разговор със свидетелката, като последната не дала категорично обяснение какво е основанието на претендираните суми.

Свидетелят П. П. посочи, че през 2024 г. е извършвал счетоводно обслужване на ответното дружество, чрез „МП Консулт-08“. Заяви, че няма спомен да е изпращал електронно съобщение до ищеца с потвърждение на размера на задълженията на ответника. Не си спомня дали ответникът има задължения към ищеца понастоящем.

Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелите З. и И. в частта, в която разказват за проведени между тях разговори относно размера на дължимите суми и падежа на задълженията по фактурите. Гласните доказателствени средства страдат от съществен недостатък, който не позволява да бъдат използвани от съда при формиране на фактическите изводи. Такъв недостатък е заинтересоваността на двамата свидетели от изхода на делото, произтичаща от трудовоправната им обвързаност с двете страни. Друг недостатък е и отсъствието на събрани гласни или писмени доказателства, които да потвърдят показанията на единия или другия свидетел. При това положение, доколкото заявеното от свидетелите в коментираната част не позволява да бъде направен категоричен и еднозначен извод за релевантния факт, то и съдът не следва да ги взема предвид.