Решение № 66 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Деница Вълкова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора К. М. И. като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201030 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на защитника на подс. А. М. А. срещу присъда № 8/18.05.2023 година, постановена по в.н.о.х.д. № 110/2023 година на Варненския апелативен съд.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК.

Наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновава с твърдения за допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.

5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Въззивният съд игнорирал оправдателните доказателства за сметка на тези, които са в подкрепа на обвинителната теза и приел за доказани факти, за които липсват доказателства. Необсъдени били обясненията на подс. А.. В съдебния акт не се съдържал и отговор на посочените от защитата противоречия между отделни доказателствени източници.

Нарушението на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава с осъждането на подс. А. по чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 354а, ал. 2 НК за престъпления, които не е извършил. Според касатора изпълнителното деяние „държане“ на наркотични вещества не било 1 осъществено, тъй като не е нА.це безспорност по отношение на лицето, което е упражнило трайна фактическа власт върху намерените вещества. Не било налице и състав на престъплението управление на МПС след употреба на наркотични вещества, тъй като проверката не е извършена от лице, компетентно да борави с тест „Дрегер Дръг Чек“. Апелативният съд неправилно приложил материалния закон в частта, в която приел, че е налице специалната цел за разпространение на наркотичните вещества.

Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с неговата прекомерна тежест. Чистото съдебно минало на подс. А., липсата на данни за други противообществени прояви, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни и съжителството с тежко болно лице, били недооценени като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Към касационната инстанция се отправят няколко алтернативни искания – да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК и да оправдае подс. А., или да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК и да преквалифицира деянието на подс. А. от престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК в такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, или да намали значително размера на наказанието по чл. 354а НК и да приложи чл. 66 НК, да намали наказанието глоба и срока на лишаване от правоуправление по чл. 343г НК, или да отмени решението и да върне делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В допълнение към касационната жалба исканията са прецизирани и се свеждат до отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на ВАС с конкретни указания по прилагането на закона, оправдаване на подсъдимия по повдигнатите обвинения и/или изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание като то бъде намалено до минималния размер и се приложи чл. 66 НК.

В съдебното заседание защитникът поддържа касационната жалба и допълнението към нея и изложените в тях съображения и искания. Излага и допълнителни доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието.

В своя защита подс. А. пледира за оставяне в сила на първоинстанционната присъда.

Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила атакуваната присъда на Варненския апелативен съд.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен 2 контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК.

С присъда № 1/24.01.2023 година, постановена по н.о.х.д. № 150/2022 година, Разградският окръжен съд признал подс. А. М. А. за виновен в управлението на 20.10.2021 година в гр. Кубрат на л.а. „****“ с рег. № **** след употреба на наркотични вещества – метамфетамин и на основание 343б, ал. 3 НК и чл. 343г НК му наложил наказания една година лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от три години, глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Със същата присъда подс. А. бил признат за виновен и в това, че на 20.10.2021 година в гр. Кубрат и в с. Сушево, обл. Разград, държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество в големи размери – 1 996,77 гр. амфетамин на стойност 59903,10 лв., за което е наказан на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК с три години лишаване от свобода, условно с петгодишен изпитателен срок и глоба в размер на 6 000 лв., като съдът го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1 НК. На основание чл. 23 НК на подс. А. било определено общо найтежко наказание от три години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от пет години, към което били присъединени наказанията от две години лишаване от право да управлява моторно превозно средство и глоба в размер на 6000 лв. От така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода първоинстанционният съд приспаднал на основание чл. 59 НК времето, през което подс. А. е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които възложил на подс. А..

По протест на прокурора срещу оправдателната част и жалба на подсъдимия срещу осъдителната част присъдата била проверена от Апелативен съд – Варна.

С атакуваната присъда Варненският апелативен съд отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подс. А. е признат за виновен по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и оправдан по обвинението по чл. 354а, ал.

2, вр. ал. 1 НК, както и в частта за приложението на чл. 23 НК. Признал подсъдимият за виновен по обвинението в първата инстанция по чл. 354а, ал.

2, вр. ал. 1 НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален общ режим и глоба в размер на двадесет хиляди лева.

На основание чл. 23 НК въззивният съд определил и общо най-тежко наказание за престъпленията по чл. 354а, ал. 2 НК и чл. 343б, ал. 3 НК лишаване от свобода за срок от пет години, глоба в размер на двадесет хиляди лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена.

Съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея, както и доводите в пледоарията на защитника, налагат да се направят няколко 3 принципни бележки. С оглед очертаните в чл. 347-чл.348 НПК императивни предели на касационния контрол, касационната проверка на съдебните актове, за разлика от въззивната, не е служебна и се разпростира само до обжалвалите лица и обжалваната част на присъдата, посоченото касационно основание и данните, които го подкрепят. Въпреки обема, касационната жалба и допълнението към нея не съдържат конкретни данни в подкрепа на заявеното нарушение на процесуалните правила чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, които да позволят извършването на касационна проверка.

Тази констатация се отнася и до оплакванията, че въззивният съд е игнорирал оправдателните доказателства за сметка на тези, които са в подкрепа на обвинителната теза, че е приел за доказани факти, за които липсват доказателства и че не е дал отговор на посочените от защитата противоречия между отделни доказателствени източници. Тъй като ВКС е съд по правото, а не по фактите, той не разполага с правомощие да извърши самостоятелен анализ на наличната доказателствена съвкупност извън случаите по чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто настоящият не е. Предложеният в касационната жалба пространен собствен анализ на събраната доказателствената съвкупност, чрез който се прави опит да се обоснове обективната несъставомерност на деянията, за които е ангажирана наказателната отговорност на подс. А., по своето същество е оплакване за фактическа необоснованост на съдебния акт.

Необосноваността, когато не се дължи на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с аналитично-оценъчната дейност на съда, не е самостоятелно касационно основание и не подлежи на обсъждане.

Годно за проверка е само оплакването, че контролираната инстанция е игнорирала обясненията на подс. А.. Това твърдение е явно неоснователно.

Въззивният съд е изложил достатъчно аргументирано на л. 65 от мотивите защо преценява твърденията на подс. А., че откритото в дома му наркотично вещество не е негово, а принадлежи на жената, с която живее на семейни начала, като защитна теза. Изводът се основава на събрани и проверени от първата инстанция годни доказателствени източници, които ВАС е анализирал при спазване на процесуалните изисквания на чл. 14, ал. 1 и чл.

107, ал. 5 НПК.

Върховната инстанция не намира връзка между оплакването, че е нарушено право на защита на подс. А., тъй като при претърсването не е присъствал упълномощен от него адвокат и решението на ЕСПЧ по делото С.

Х. К. срещу България (жалба № 37355/97). В него е признато нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧ по повод продължителността на наказателното производство, което е протекло извън разумен срок.

Настоящият състав извърши проверка и за наличие на някое от абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 НПК, които винаги обуславят отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на предходна инстанция и за които ВКС следи служебно по силата на чл. 124 от Конституцията на Република България. Такива не бяха установени и това позволява присъдата да бъде проверена за заявеното неправилно приложение на закона и за явната несправедливост на наказанието.

4

При установените по делото факти, които не се отличават с някаква особена комплицираност, Варненският апелативен съд правилно е приложил материалния закон като е отменил частично присъдата на ОС Разград, осъдил е подс. А. по обвинението по чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е потвърдил присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за виновен и наказан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Всъщност решаващите съдилища нямат спор по фактите, установени от доказателствата по делото, а по тяхното подвеждане към съответстващия им престъпен състав.

Контролираната инстанция убедително е защитила правния си извод, че осъщественото от подс. А. престъпно държане на почти два килограма високорисково наркотично вещество амфетамин, е с цел тяхното разпространение. Наличието на специалната цел е изведено от голямото количество на открития амфетамин – 1996,77 грама, от неговата стойност – 59 903,10 лв., от разпределянето му на дози в зип пликчета, част от които са открити в дома на подс. А. в с. ****, а други десет – в чантичката, с която е бил при спирането му в гр. Кубрат за проверка от полицейските служители, както и от обстоятелството, че по доброволно предадената от подсъдимия електронна везна са установени по експертен път следи от амфетамин. При тези фактически положения формалната логика изключва държането на високорисковото наркотично вещество да е за лична употреба на подс. А. като наркозависим и/или за употреба от жената, с която живее на семейни начала, поради онкологичното заболяване, от което страда, каквото е настоятелното твърдение на защитата. Деянието на подс. А. с предмет откритото високорисково наркотично вещество с тегло 1996,77 грама е съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Правилно е приложен материалният закон и с осъждането на подс. А. за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. Подсъдимият е управлявал лек автомобил в гр. Кубрат, спрян е за проверка от полицията, тестван е с полеви тест „Drug Check 3000“, който се е позитивирал за употребено от него високорисково наркотично вещество - метамфетамин. Тестването е проведено от обучен да борави с полеви тест „Drug Check 3000“ полицейски служител, младши автоконтрольор, в чиито служебни задължения влиза не само контрола на пътното движение и спазването на разпоредбите на ЗДвП, но също така и задължението да предотвратява и пресича престъпните и противообществените действия на гражданите (чл. 80, ал. 2, т. 18 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение). Установено е по делото от инстанциите, че полицейският служител е преминал обучение за боравене както с този вид тест, така и с теста „Drager Drug Test 5000“ на 12.10.2018 година. Цитираната от защитата Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 година не предвижда проведените професионални обучения на полицейските служители да се удостоверяват с документ, представляващ някакъв вид сертификат. Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози също не регламентира кой може да проведе тест 5 за употребата на наркотични вещества или техните аналози. В нея са разписани правила (чл. 5, ал. 1) за начина, по който се установява подобна употреба - чрез тест или медицинско изследване, както и за реда, по който се извършва медицинското изследване. Наредбата не регламентира и с кои тестове е допустимо извършването на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Затова доводите на защитата, че тестът е проведен от некомпетентно лице и в нарушение Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, са неоснователни. Твърдението на защитата, че подс. А. не би могъл да е употребил метамфетамин, каквото е било показанието на полевия тест, тъй като е разполагал с амфетамин, е спекулативно и се основава на непроверимата теза, че подс. А. е наркозависим само към употребата на амфетамини.