Определение № 648 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 648 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Частно наказателно дело № 20255330205674 по описа за 2025 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по Жалба на Й. Г. Г. срещу Постановление от 19.09.2025 г. на РП-Пловдив, с което производството по ДП № 166/2025 г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР, гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК, е било прекратено.

С жалбата се оспорва правилността и обосноваността на постановения прокурорски акт, с който е сложен край на воденото наказателно производство и се иска отмяната му, като делото бъде върнато на РП за продължаване на разследването.

Досъдебно производство № 166/2025 г. по описа на Трето РУ към ОДМВР - Пловдив е образувано на 06.03.2025 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК и е водено за това, че на 05.12.2024 г. в гр. Пловдив са били отправени закани срещу Й. Г. Г., длъжностно Л. - ******* на сдружение на собствениците „Земен рай“, гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 64, бл. 56, вх. Д, при и по повод изпълнение на службата му, с престъпление против неговата личност - че ще го пребие - и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

От фактическа страна е установено следното:

През 2009 г. етажните собственици, живущи на адрес гр. Пловдив, ул.

„Победа“ № 64, бл. 56, вх. Д, на проведено Общо събрание избрали за ******* 1

Й. Г.. В края на 2009г. във входа заживял и Р. Н. А. - в жилище, наследено от майка му. През 2014г. същите етажни собственици учредили по реда на Закона за управление на етажната собственост сдружение на собствениците „Земен рай“, като Й. Г. отново бил избран за управител.

Тъй като таксите за поддръжка на входа, определени с Решения на Общото събрание, били по-високи в сравнение на други входове, Р. А.икога не плащал навреме, не плащал цялото си задължение, а често правел и проблеми при плащането - като оспорвал размера на дължимите от него суми. На 05.12.2024г. около 14.00 часа Р. А. позвънил на вратата на домоуправителя Й.

Г. и му заявил, че разговарял с някого в полицията, откъдето му казали, че не дължи допълнителната такса (която според Правилника на етажната собственост, се дължала в случай, че етажен собственик не взима участие с личен труд в общи дейности по поддържането на градините и тротоарите около сградата и размерът им възлизал на една месечна такса) - и че щял да плати само месечната си такса. Й. Г. му казал, че няма да приеме само месечната такса, а ако има възражения срещу размера на дължимата такса, трябва да се обърне към съда. Тогава Р. А. се ядосал и казал на Й. Г.: „Боклук мръсен, ще те смачкам, ще видиш ти!“ След това Р. А. тръгнал да влиза в асансьора, а Й. Г. го предупредил, че ще сигнализира за отправената му заплаха. Р. А. му казал: „Ще стане лошо!“ - и вдигнал ръка да удари Й. Г., но последният хзанал ръката му и го избутал в асансьора, след което затворил след него вратата. По-късно Й. Г. все пак приел от Р. А. само месечната такса.

Горната фактическа обстановка е описана от прокурорра в обжалваното прекратително постановление и доколкото същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, а и по същество, спор по тези факти няма, съдът също я кредитира.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

По делото няма спор, че на 05.12.2024 г. между Г. и А. е възнокнал спор, при който Р. А. отправил закана за саморазправа с Г., като дори понечил да 2 удари последния, което било пресечено от самия Г., който хванал ръката на Р.

А. и го избутал в асаннсьора. Спорен е въпросът, дали изреченото от А. представлява закана по смисъла на чл. 144 НК, респ. дали същата е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. Спори се и относно обема на изречените заканителни реплики.

В тази връзка от страна на жалбоподателя се навеждат доводи, че Р. А. многократно е отправял закани и обиди по отношение на него, в това число е обиждал и другите живущи във входа. НаЛ. са и твърдения, че многократно А. е влизал в конфликтни ситуации с неизвестни лица, с които се биели във входа, от което били останали кървави следи по стените. В тази връзка се твърди, че Р. А. е агресивен като личност и би могъл да реализира заканите си. Опсана е и конкретна ситуация, в която отнова си били отправени закани от Р. А. от лятото на 2024 г., за която обаче, въпреки положените усилия, не са събрани достатъчно. В тази връзка са снети обяснения от още две лица, едното от които е разпитано и като свидетел (Б. В.), който в показанията си потвърждава за среща между Р. А. и Г., но не се потвърждават показанията на Г. за отправени закани, което ги очертава като изолирани и недостатъчни, за да доведат до целените последици, а именно ангажиране на наказателна репресия по отношение на Р. А..

По отношение на конфликта от 05.12.2024 г., от страна на жалбоподателя се твърди, че в този ден Р. А.а три пъти е отправил закани за телесната неприкосновеност на Г. – първият път пред свид. А. А., който следва да се кредитира като достоверен доказателствен източник, доколкото, макар да е хипотетично заинтересован от крайния изход на делото, тъй като съжителства с пострадалия и на практика също е бил обект на обиди от страна на А., същият в показанията си дава както данни в тежест на Р. А., така и в негова полза, заявявайки, че в миналото е бил обект на словесна агресия от страна А., но в момента не му е отправял закани и обиди. Същият потвърждава заявеното от пострадалия, че при срещата им с Р. А.а 05.12.2024 г. пред дома им, А. е отправил закани и е посегнал да удари Г.. Тъй като този свидетел се оценя като достоверен доказателствен източник, заявеното от него се кредитира изцяло.

Не същото следва да се каже по отношение на заявеното от свид. Г., но не защото съдът приема, че този свидетел заявява неистина, а защото в останалата част неговите показания не намират подкрепа в нито един друг доказателствен източник, което е пречка да се приеме за доказано в 3 изискуемата от закона степен на несъмненост, че Р. А. е извършил противвоправна дейност спрямо личността му с твърдяния интензитет. В тази връзка е видно, че органите на досъдебното производство са положили усилия в тази насока, които обаче не са довели до резултат потвърждаване тезата на жалбоподателя.

Както вече бе посочено по-горе, съдът приема, че същият е бил обект на вербална агресия от страна на А., както и опит за физическа такава, но съдът споделя извода на прокурора, че в контекста на установените по делото обстоятелства, това е начин на комуникация между страните в този конфликт, който, до момента никога не е ескалирал, тъй като успешно е потушаван от пострадалия, било то като е парирал удара от страна на А., било то като го е заплашвал с жалба до компетентните органи, поради което стореното от Р. А.е би могло да възбуди основателен страх за осъществяването на заканите му, че ще го смачка, пребие и пр. В действителност неминуемо описаното е причинило емоционален дискомфорт в съзнанието на пострадалия, но осъществената от Р. А. деятелност не е в интензитет, който да налага намесата на наказателна репресия. Впрочем, видно е, че същият неколкократно е ангажиран за участие в действия по разследването – обяснения и разпити, в това число негови близки, което наред с изидадения междувременно предупредителен протокол по реда на ЗМВР, съдът намира за достатъчно понастоящем да потуши конфлитна между страните по спора и само по себе си вече е въздействало въздържателно на Р. А. в отношението му към Г..

В действителсност последният е бил обект на неправомерно отношение от страна на А., но както бе посочено по-горе същото не е в интензитет, което да налага извода за извършено престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК. За да е наЛ. съставомерност по визирания е текст е необходимо от обективна страна не само да се отправи закана, съдържаща заплаха за телесната неприкосновеност на другиго, но и същата обективно да може да възбуди основателен страх от осъществяването . От субективна страна, освен това, е необходимо, отправящият заканата да възприема, че отправената от него закана достига до нейния адресат, както и че същият би могъл да се почувства застрашен, че заканата ще бъде изпълнена. Настоящият съдебен състав намира, че в случая отправените от страна на Р. А. реплики не биха могли да обосноват извод за закана за накърняване на телесната му неприкосновеност, 4 която да е годна да възбуди основателен страх от осъществяването у Г., тъй като изречени думи с горепосоченото съдържание, изразяващи намерение за нанасяне на удар, побой и пр., според съда не съставляват престъпление от обективна страна най-вече предвид обстановката, в която са изречени те.

Съдебната практика е категорична, че когато заканата е била направена по начин, че не сочи на действителна заплаха, деянието е несъставомерно.

Обективно заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането

, като във възприелите я следва са бъде създадено впечатление, че деецът може да я реализира, тъй като в противен случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото изискване страхът да е „основателен“ следва да се тълкува като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи. Възможността заплашеният да приеме заканата за действителна, от своя страна следва да е съзнавана от извършителя, като част от интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл. Ето защо, при преценката дали е осъществено престъпление от вида на процесното, съдът дължи и анализ на конкретната ситуацията, в която са били поставени лицата и с оглед на нейните особености, да даде отговор на въпроса дали обективно е било възможно реализирането й, ако да дали тази възможност е станала достояние на пострадалия.

В процесния случай такъв извод не би могъл да се направи.

Обстановката, дори по начина, по който е описана в обстоятелствената част на прекратителното постановление и възприета от съда, изключва вероятността от реализиране на инкриминираната закана. Установено е, че конфликтът е протекъл в светлата част на денонощието, като свид. Г. се е намирал пред входа на дома си, а зад него е бил живущият с него свид. А. А., както и че при опит да посегне Р. А., същият е бил незабавно париран от Г. и избутан без усилие в асанцьора, което сочи недвусмислено на манифестирано надмощие Ф. и психическо над нападателя в случая. Р. А. в случая не е проявил упоритост в тази насока, напротив, повече не се е върнал при пострадалия, а останалите конфликти от деня (още два на брой според пострадалия), са се случили след иницииран контакт от страна на пострадалия с неговия нападател, което е още една индиция, че последният не се е изплашил от Р. А..

Тоест, очевидно е, че същият не е предприел действия, с които да накара пострадалия да се почувства реално застрашен от изречените от него реплики.

5

Наред с обективната несъставомерност, съдът намира, че деянието е несъставомерно и от субективна страна. При принципно разграничение между заканата с престъпление и скарването, разбирано като вербален конфликт, във втория случай заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата. В допълнение към това следва да се отбележи, че за наличието или липсата на умисъл се съди по доказаните действия на извършителя. Причината да влезе в словесен контакт със свид. Г. са израз на гнева на Р. А. към начина, по който се сформират таксите във входа, за което по делото се установява, че същият е поискал съдейтсвие, било то и под формата на консултация с поЛ.йски служител. Те са емоционален отговор на натрупани с годините междусъседски разпри и не са имали за цел да предизвикат страх у свидетеля Г.. Ето защо според съда деянието е несъставомерно и от субективна страна.