Решение № 332 от 20.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Плевен, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430103797 по описа за 2023 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от А. А. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“ № ***, чрез *** М., с ЕИК: ***, със съдебен адрес: гр.***, ул. „***“ №***, офис *** чрез адв. М. В. М., против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.

„***“, бул. „***“ № ***, офис *** , представлявано от И.Д. и Д.Н., с правно основание чл. 55 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, ищецът е сключил с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от ***.2020 г., при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Сочи се, че по силата на този договор, ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Твърди се, че съгласно чл. 3, б. б“ - годишният лихвен процент на заема е 23% /двадесет и три процента/, а годишният процент на разходите е 49.11% /четиридесет и девет цяло и единадесет процента/. Твърди се, че са уговорени срок и начин на плащане в 12 вноски, посочени в погасителен план към 1 договора, като не се посочва как е получен заема.

Излагат се доводи, че ищцата е заплатила доброволно и извънсъдебно заема, ведно с падежиралата към момента на предсрочното погасяване възнаградителна лихва и такса гарант. Твърди се, че заемът е погасен предсрочно, представя се копие на платежния документ с исковата молба.

Твърди се, че с плащанията от страна на ищцата по договора за заем, е погасена възнаградителна лихва за периода, в който заемната сума се е използвала. Твърди се, че ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, ищцата е плащала такса „гарант“, въпреки че такава не е предвидена в основния договор. Твърди се, че единствено в чл. 5 от Договора за заем е посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Ferratum B a n k , като никъде не е посочено, че то е възмездно. Посочва се, че независимо от това, всички парични средства са заплащани по сметка на ответника.

Твърди се, че погасителните плащания на вноските по кредита са извършвани по банков път по сметка на „***“ ООД и по сметка на същото дружество чрез системата на „Изи Пей“. Твърди се, че сумата, която е заплатена от ищцата във връзка с договора за заем е в общ размер на 7 851,35 /седем хиляди осемстотин петдесет и един лева и тридесет пет стотинки/ лева.

Ищцата счита, че е надплатила сумата от 5 351,35 лева, понеже процесният Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от ***.2020 г., е недействителен, защото не отговаря на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК и е следвало да върне само чистата стойност на кредита от 2500 лева, но не е дължала лихва и други разходи по кредита.

Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал.4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал от ищцата лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, който не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Твърди се, че макар да са посочени в договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

Твърди се, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да формира ГПР в размер на 49,11%. Излагат се 2 доводи, че видно от приложените изчисления на годишен процент на разходите в електронни калкулатори в интернет, годишния процент на разходите при включена възнаградителната лихва като единствен разход по кредита следва да бъде 25.59%. Сочи се, че това нарушение има за правна последица съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита.

Сочи се, че действително приложената възнаградителната лихва по договора за заем е двойно по-голяма от тази, която е посочена в чл.3, б. „в“ от договора за кредит. Твърди се, че действително приложения размер на възнаградителната лихва е 40.05%.

Сочи се, че предвид липсата на други видими от договора разходи по заем и наличието на само 1 - договорената в чл. 3, ал. 1, б. „в“ възнаградителна лихва, може да се заключи, че последната, която е приложена по договора е в по-голям размер от посочената в договора. В тази връзка ако годишния лихвен процент е по-голям, то и годишният процент на разходите ще бъде значително по-голяма стойност, а това означава, че той е некоректно посочен в процесния договор. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите, ищецът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член.

Ищецът излага доводи, че дори и да не се приеме, че възнаградителната лихва е по-висока, то за да бъде такава вноската по заема, Кредиторът е инкорпорирал във вноската допълнителна сума, която е оскъпила кредита и съответно от страна на „***“ ООД не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с договор №*** за предоставяне на потребителски кредит на ***.2020 г. Развиват се доводи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Развиват се съображения, че годишният процент на разходите следва да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната лихва и други. Ищецът изтъква, че спазването 3 на това изчисление и даването на тази информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора са вменени като императивно разпоредба в ЗПК и ако това условие не е изпълнено, договорът за заем е недействителен.

Ищецът се позовава на нарушение на ЗПК и поради обстоятелството, че в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.11 %/. Излага доводи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ищецът твърди, че в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като в случая липсва яснота досежно тези обстоятелства. Счита, че се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса; че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи; не става ясно и как възнаградителната лихва е в много по-голям размер от действително дължимия съгласно договорените условия, тъй като видно от приложените извлечения от кредитния калкулатор, съгласно погасителния план, лихвата е в размер на 40.5 % /четиридесет цяло и пет процента/, а не както е посочено. Твърди още, че действително приложения лихвен процент върху главницата, годишния процент на разходите по кредита е 48.28 %, което е в противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Излага доводи, че завишаването на възнаградителната лихва, без да е уговорена такава, представлява нелоялна търговска практика. Посочва, че в чл. 3, ал. 1 б. „е“ и ,.з“ от Договора е уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.

Посочва на следващо място, че съгласно чл. 5 от договора за кредит, 4 заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“, в полза на ответника. Съгласно него с одобрението на обезпечението се одобрява и кредита. Излага доводи, че за да бъде отпуснат заема, следва обезпечението да бъде предоставено, но в договора не е описано, че се дължи такса „гарант“ или, че поръчителството е възмездно. Сочи, че в годишния процент на разходите не е включено плащането към дружеството гарант, а това плащане е съставна част от ГПР по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Ищецът твърди, че получаването на кредита е обусловено от получаването на гаранция. Ищецът излага аргументи, че невключването на плащането по гаранцията в размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, което от своя страна води до неравноправен характер, респ. до недействителност на клаузите.

Ищецът сочи, че нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник „Фератум Банк“ за учредяване от негова страна на лично обезпечение, също е нищожен. Ищецът сочи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг.

Твърди се, че конкретният договор е недействителен и на самостоятелно основание. Сочи, че сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора, на практика лишава от основание самия договор. Излага доводи, че поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48.

С оглед гореизложеното, моли да се приеме, че предявеният иск в настоящото производство, е по чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, а именно иск за връщане на платеното при начална липса на основание. Посочва, че в случай, че основания договор е недействителен, то и акцесорния /договор за поръчителство/ също ще бъде, като всички пари платени във връзка с него също подлежат на възстановяване.

Отправено е искане да бъде осъден ответникът „***“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати сумата от 5351,35 /пет хиляди триста петдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лева, на основание чл. 55 от ЗЗД, представляваща 5 недължимо платените суми от А. А. М., ЕГН ********** на ответника.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

Постъпила е молба - уточнение № 34547/18.12.2023г. от ищеца, в изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 13342/21.11.2023г., като ищецът моли да бъде прието, че предявява иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, с цена на иска 5351,35 лева. Уточнява, че не предявява иск за нищожност на целия договор или отделни негови клаузи, нито иск за недействителност на договора за поръчителство. Сочи, че исковата претенция е само по отношение на недължимо платени от ищеца на ответника суми, по банкова сметка на ответника, представляващи възнаградителна лихва, възнаграждение/такса за поръчителя „Фератум Банк“, и други такси, които суми били събрани въз основа на неравноправни клаузи. Уточнява, че в тази връзка е подробното изложение в исковата молба, досежно недействителността на договора и клаузите в него.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез *** Г.Г.. Ответникът счита, че претенцията е по чл. 26 ЗЗД и цели прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *** от ***.2020 г., сключен между ищеца и ответника, като с посочената клауза е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените средства ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ / Малта/.