Определение № 208 от 22.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. София, 22.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901851 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Ц. К. Калоянова - Д. чрез процесуален представител адвокат Б. Л. срещу решение № 183 от 04.07.2025г. по в. гр. дело № 744/2024 г. на Окръжен съд - Перник, III въззивен състав, с което след отмяна на решение № 802 от 08.10.2024 г. по гр. дело № 710/2023 г. на Районен съд – Перник е признато за установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към Ц. К. Калоянова – Д. в качеството й на поръчител по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL 13953/15.05.2008 г., изменен с анекс № 1 от 11.08.2009 г., анекс № 2 от 27.09.2010 г., анекс 3 от 23.12.2011 г., анекс 4 от 30.08.2012 г. и договор за поръчителство от 11.08.2009 г. в следните размери: 10 000 лв. - главница, 4 440,91 лв. - възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 02.06.2018 г., 559,09 лв. - наказателна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г., 222,70 лв. - такси за периода от 27.04.2018 г. до 26.08.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 29.08.2018 г. до изплащането й, за които вземания е издадена заповед № 6020/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 6063/2018 г. на Районен съд Перник. С въззивното решение Ц. К. Калоянова – Д. е осъдена да заплати на 1

„Юробанк България“ АД 304,45 лв. - заплатена държавна такса, и 200 лв. внесен депозит за вещо лице.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за незаконосъобразност на извода, че уредбата в чл. 760ж ТЗ обхваща и хипотезите на непредявените вземания. Излага доводи, че разпоредбата на чл.

760ж ТЗ като по-нов закон мълчаливо отменява само чл. 739, ал. 2 ТЗ, а чл.

739, ал. 1 ТЗ запазва своето погасително действие по отношение на непредявените вземания и неупражнените в производството по несъстоятелност права - те се погасяват автоматично с прекратяването на производството по несъстоятелност. Погасителното основание по чл. 760ж ТЗ касае развито производство по предявяване на вземанията, а не хипотеза, в която вземанията не са предявени. Счита, че разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т.

5, б. Б ТЗ е очевидна законодателна грешка и се отнася до решението по чл.

632, ал. 1 ТЗ при развило се производство по несъстоятелност. Поради това и с оглед факта, че ищецът не е предявил вземанията си по договора за кредит, то те са се погасили ех lege. Поддържа, че след като са се погасили всички вземания по главното задължение, погасени са и всички обезпечения, а именно даденото от Ц. Д. поръчителство.

Касаторът излага доводи, че направеното от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 760ж ТЗ не отговаря на целите на Директива /ЕС/ 2017/1132 и на установения в правото на Европейския съюз принцип на равностойност. При даденото от въззивната инстанция тълкуване предприемачът или едноличния търговец би изпаднал в по-неблагоприятна ситуация от търговско дружество в хипотезата, в която вземания не се предявяват, тъй като за търговското дружество те биха се счели погасени, а за предприемача или едноличния търговец - непогасени.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо по следните съображения: с определение № 1873/03.06.2024г. по гр. д. № 710/2023 г. на РС - Перник, VIII състав производството по делото срещу главния длъжник Т. С. е прекратено, което означава, че с обратно действие се заличават последиците, предизвикани с инициирането му, т. е. исковете срещу главния длъжник не се считат за предявени; заявлението за 2 издаване на заповед за изпълнение и искът срещу поръчителя Ц. Д. са предявени след изтичане на предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок.

Касаторът моли ВКС да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по следните правни въпроси:

1. Допускат ли чл. 20 от Директива /ЕС/ 2017/1132, рамкиращ гаранцията за несъстоятелните предприемачи да имат достъп до поне едно производство, което може да доведе до пълно опрощаване на задълженията им, и чл. 23 от същата директива, определящ възможност за дерогации на това правило и приемане за разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения, последните чл. 20 и чл. 23 тълкувани в светлината на принципа на равностойност, национално законодателство, което предвижда по-лека процедура по опрощаване на задълженията на търговско дружество, отколкото спрямо предприемач при еднакви обстоятелства?

2. Следва ли националните съдилища, като установят това, да тълкуват транспонираните разпоредби съответно и равностойно, прилагайки поблагоприятния национален режим и за предприемачите?

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писменото изложение към касационната жалба касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на вероятната недопустимост на въззивното решение:

1. Погасява ли се отговорността на поръчителя спрямо кредитора, ако искът срещу главния длъжник не бъде предявен в шестмесечен срок от падежа на главното задължение или пък производството по него бъде прекратено?

/раздел II от изложението/ – противоречие с Тълкувателно решение № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 1646/16.06.1978 г. по гр. д. № 465/1978 г. на ВС, I г. о. /чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК/.

2. Как се прилага новият чл. 760ж ТЗ спрямо заварения чл. 739, ал. 1 ТЗ погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ или за погасяването на същите е необходимо да са налице предпоставките в чл. 760ж ТЗ, макар същите да не са били 3 предявени? /раздел I от изложението/ – касаторът поддържа, че поради неясната и противоречива разпоредба на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Ответникът „Юробанк касационната жалба.

България“ АД не изразява становище по

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че между „Юробанк България“ АД и ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“ /сега заличен/ са възникнали правоотношения по валидна търговска сделка - договор за банков кредит продукт продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“, сключен на 15.05.2008 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер 10 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди за дейността на едноличния търговец срещу насрещните задължения на кредитополучателя да върне главницата след изтичане на срока, заедно с плащане на уговорените договорна лихва /възнаграждение за ползване на кредита/, застраховки и такси по кредита и обезщетения. Констатирал е, че договорът за кредит е изменен с анекс 1/11.08.2009 г., анекс 2/27.09.2010 г., анекс 3/23.12.2011 г. и анекс 4/30.08.2012 г., които обективират насрещните съвпадащи волеизявления на страните по отношение на всички основни елементи от съдържанието на сделката за банков кредит. Установил е, че с договор за поръчителство от 11.08.2009 г. ответницата Ц. К. Калоянова - Д. /настоящ касатор/ в качеството на поръчител при условията на 138 и сл. от ЗЗД се е задължила спрямо банката да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на сключения договор за банков кредит.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че банката е изпълнила основното си задължение по договора за кредит като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер 10 000 лв., 4 която е усвоена изцяло, но кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на кредита, като първата просрочена и непогасена в цялост погасителна вноска е с падеж 21.09.2014 г. в размер 295,37 лв., формирана от лихва в размер 157,26 лв. и главница 138,11 лв., и след 29.08.2018 г. плащанията са преустановени окончателно. Поради неизпълнение на основните задължения на кредитополучателя за банката е възникнало правото да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми на основание чл.

25, б. „г“ и чл. 26, б. „в“ от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 ЗКИ и с покани, връчени на кредитополучателя и на поръчителя на 26.06.2018 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, договора за кредит и анексите съдебният състав е приел, че оставащата част от главницата е в размер 14 027,29 лв., разсрочена за плащане на 46 анюитетни вноски с падеж 21-во число на месеца, първа вноска с дата 21.09.2014г. и последна вноска за плащане с дата 02.06.2018 г., размерът на неплатената договорена лихва по кредита за периода от 26.08.2015 г. до 02.06.2018 г. е 4 754,36 лв., размерът на неплатената наказателна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г. е 5 021,43 лв. и неплатените такси по кредита за периода от 27.04.2018 г. до 26.08.2018 г. са в размер 222,70 лв.

Възраженията на ответницата /настоящ касатор/, че е потребител по смисъла на ЗЗП и спрямо нея действа особената защита на този закон, и за нищожност на клаузи от договора за кредит и анексите към него като неравноправни, са приети за неоснователни по следните съображения: 1/ спрямо договора за банков кредит не са приложими разпоредбите на ЗЗП, тъй като кредитополучателят ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“ няма качеството на физическо лице потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗР на ЗЗП и Директива 93/13 на Съвета, защото е едноличен търговец и с договора за кредит се финансира покупка на имот за инвестиции на ЕТ; договорът за кредит е свързан с търговската или професионалната дейност на кредитополучателя - търговец и същият е действал в рамките на своята търговска дейност; 2/ ответницата - поръчител, независимо че е физическо лице, също няма качеството потребител, доколкото е поела задължение за погасяване на кредит с предназначение за търговска дейност; кредитът е изцяло усвоен и няма данни да не е използван именно за търговската дейност на търговеца, а поръчителят Ц. К. Калоянова - Д. е сключила договора за 5 поръчителство с кредитора след сключване на договора за банков кредит и на основание чл. 141 ЗЗД е солидарно отговорна с главния длъжник за поетото задължение; сключвайки договора за поръчителство с кредитора, поръчителят не е придобил стоки, нито е ползвал услуги, които „не са предназначени за търговска или професионална дейност“, както изисква ЗЗП; договорното правоотношение между кредитора и кредитополучателя не може да има различен характер от това по главното задължение; поръчителят Ц. К.

Калоянова -Д. не може да бъде определен за потребител, тъй като не е получил кредита и не е станал страна по договора за кредит, а само е поел задължение спрямо кредитора да отговаря за задължението на кредитополучателя – едноличен търговец, съгласно чл. 1 от договора за поръчителство; с оглед обстоятелството, че кредитополучателят Т.

С. е съпруг на Ц. К. Калоянова – Д., е направен извод, че придобиването на качеството на поръчител към банката от ответницата е осъществено, предвид тесните й лични и имуществени връзки с едноличния търговец кредитополучател, свързани с осигуряване на възможност за подобряване на материалната база за осъществяване на търговската му дейност, поради което ответницата - поръчител има функционални връзки с едноличния търговец кредитополучател.