Решение № 6115 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6115 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100500009 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15823/03.10.2023 г., постановено по гр.д. № 17833/2023 г. по описа на СРС, 180 състав, е отхвърлен положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК *******, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******* сумата от 3860,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2021 г. до 13.02.2023 г. върху главницата за ТЕ, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2023 г. по ч.гр.д. № 8881/2023 г. по описа на СРС, 180 състав.

С решението не са присъждани разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 282706/11.10.2023 г. от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД.

1

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест, като не е посочил, че ищецът въззивник следва да докаже факта на получаване на данъчните фактури.

Твърди, че последните са получени от ответника на посочения в договора между страните електронен адрес.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Не отрича факта на получаване на данъчните фактури, но счита, че е заплатил дължимите задължения в предоставения седемдневен срок. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият – своя отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 92774/04.04.2023 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен срещу ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

„******* сумата от 3860,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2021 г. до 13.02.2023 г. върху главницата за ТЕ, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2023 г. по ч.гр.д. № 8881/2023 г. по описа на СРС, 180 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на ТЕ № 44842, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******. Ответникът бил клиент на топлинна енергия при действие на Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР.

2

Заявява, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на главни вземания за ТЕ в периода 06.2021 г. – 01.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Столичен електротранспорт“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че всички дължими суми са заплатени в срок, прави възражение за погасителна давност.

По делото са приети писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебносчетоводна експертиза.

Видно е от Договор № 44842/19.11.2019 г., че между страните е сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който ищцовото дружество продава на ответното топлинна енергия срещу заплащане. Ведно с договора са представени и други документи във връзка със сключването на договора между страните. На основание чл. 108 и 109 ЗОП ищцовото дружество е определено за изпълнител на обществена поръчка за „Покупка на топлинна енергия“, вследствие на което е сключен и гореспоменатият договор. Това е видно от представено Решение на ответното дружество № 81/18.11.2019 г. От Приложение към договора, находящо се на л. 29 от първоинстанционното дело, се установява, че процесният имот е сред тези, за които е сключен договорът между страните.

Представено е извлечение от сметки за процесния период, от което се установява, че дължимата лихва за периода до 13.02.2023 г. е определена в размер на 3860,77 лв. – претендираната с исковата молба сума.

По делото е събрано и Писмо с № П-14889/06.12.2022 г. От същото е видно, че ответното дружество е уведомено за задължения към 05.12.2022 г., сред които са и тези за процесния период. Установява се от известието за доставяне, че писмото е получено от ответника въззиваем на 08.12.2022 г.

Представени са и Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебносчетоводна експертиза, според която претендираната от ищеца сума не е заплатена в хода на процеса към момента на изготвянето на експертизата.

Вещото лице е посочило в своето заключение, че законната лихва, изчислена 3 от 31.07.2021 г. до датата на плащане на всяка от фактурите, е в общ размер на 3820,93 лв., от които 3820,43 лв. за лихва за ТЕ и 0,50 лв. за лихва за ДР.

В хода на въззивното производство след указания, дадени от въззивния съд, са приети писмени доказателства за това кога точно ответното дружество е получило процесните фактури. С молба от 23.02.2024 г. са депозирани 6 броя фактури, в чийто горен ляв ъгъл е отбелязано кога същите са получени от ответника, както самият той твърди в молбата. Установява се, че Фактура № 1100638189/30.06.2021 г. е получена на 13.07.2021 г.; Фактура № 1100666837/31.07.2021 г. е получена на 15.08.2021 г.; Фактура № 1100745924/30.09.2021 г. е получена на 13.10.2021 г.; Фактура № 1100790207/31.10.2021 г. е получена на 11.11.2021 г.; Фактура № 1100820096/30.11.2021 г. е получена на 13.12.2021 г. и Фактура № 1100880521/31.01.2022 г. е получена на 11.02.2022 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е частично неправилно в обжалваната част.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на главен дълг по валидно възникнали договорни отношения между страните за доставката 4 на топлинна енергия; 2) изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищцовото дружество, както и останалите си възражения.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже и факти, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.

По делото се установи, че страните са в дълготрайни облигационни отношения по силата на Договор № 44842/19.11.2019 г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Не се спори и по отношение на главния дълг, възникнал по валидно договорно отношение между страните. Спорен е въпросът дали ответното дружество е изпаднало в забава при заплащането на главния дълг за периода 06.2021 г. – 01.2022 г.

Във въззивната жалба е направено възражение, че районният съд не е указал, че ищецът е следвало да докаже получаването на фактурите, поради което неправилно била разпределена доказателствената тежест. Възражението е неоснователно, тъй като с определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже изпадането в забава на ответника по главното задължение. Между страните действат Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Съгласно чл. 40, ал. 1 от същите купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Чл. 49, ал. 1 ОУ пък предвижда, че при неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на 5 постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача.

Правилата за това кога купувачът на ТЕ изпада в забава са уредени изрично и подробно в общите условия, изготвени от ищцовото дружество и одобрени от КЕВР. Същите съдържат две кумулативни предпоставки – 1) да е изтекъл 20-дневният срок за плащане и 2) да е получена от купувача издадена от продавача данъчна фактура. Възражението, че не е указано, че ищецът трябва да докаже кога са получени фактурите от ответното дружество при дадени указания да се докаже кога последното е изпаднало в забава, е неоснователно, тъй като за да докаже изпадането в забава, ищецът трябва да докаже именно тези две предпоставки, заложени в създадените от него общи условия.

Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и въз основа на събраните по делото доказателства правилно е разрешил спора между страните, като е приел, че ответното дружество е уведомено за задълженията по процесните фактури на 08.12.2022 г., а същите са били платени на 15.12.2022 г. в дадения от ищеца 7-дневен срок за плащане.

Съдът е преценил, че моментът, в който втората от двете предпоставки за изпадане на длъжника в забава – получаването на данъчните фактури, е именно 08.12.2022 г., като е изложил аргументи, че е без значение дали самите фактури са били приложени към писмото с изх. № П-14889/06.12.2022 г., като и в двата случая за съществуването им ответното дружество е уведомено именно с писмото. Не са събрани други доказателства, които да установяват по-ранно получаване на процесните фактури.

Твърдения, подкрепени с доказателства за такова по-ранно получаване на фактурите, са изложени, съответно представени едва в хода на въззивното производство, след като в отговора на въззивната жалба въззиваемият е изразил изрично потвърждение, че е получил данъчните фактури. На указанията на съда в рамките на въззивното производство да посочи кога са получени процесните фактури същият е депозирал молба от 23.02.2024 г., ведно с доказателства, че 6 от 7-те фактури са получени на дати, както следва:

Фактура № 1100638189/30.06.2021 г. е получена на 13.07.2021 г.; Фактура № 1100666837/31.07.2021 г. е получена на 15.08.2021 г.; Фактура № 1100745924/30.09.2021 г. е получена на 13.10.2021 г.; Фактура № 1100790207/31.10.2021 г. е получена на 11.11.2021 г.; Фактура № 6

Разпечатката съдържа 53 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/634dda1f-b903-447a-bdd8-18bb296d1419