Решение № 139 от 25.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 191/2023
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 08.09.2023
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, Ирена Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 135 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500191 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 51/6.02.2023 година по гр. д. № 401/2022 година на Окръжен съд Велико Търново ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) е осъдено да заплати на Й. И. П. сумата 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.11.2021 година в гр. Велико Търново, на ул. „Н. Габровски“ 53, причинено от водача на автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ВТ 78 ****, ведно със законната лихва от 23.11.2020 година до окончателното ѝ изплащане.
С посоченото решение е отхвърлен предявения от Й. И. П. против ЗАД „ОЗКзастраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за разликата от присъдените 30 000 лева до претендираните общо 50 000 лева като неоснователен.
Със същото решение ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) е осъдено да заплати на Й. И. П. сумата 138 лева – разноски по водене на делото пред първата инстанция.
С посоченото решение
ЗАД
„ОЗК-застраховане“
1
АД
(„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата 3 348 лева – адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата Й. И. П. пред първата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Със същото решение ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) е осъдено да заплати в полза на Окръжен съд Велико Търново сумите: 1 250 лева – държавна такса върху уважените искове, 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С посоченото решение Й. И. П. е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) сумите: 196 лева – разноски по водене на делото пред първата инстанция, 1 200 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
С Решение № 154/31.03.2021 година по гр. д. № 401/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 51/6.02.2023 година по гр. д. № 401/2022 година на Окръжен съд Велико Търново, както следва:
Диспозитивът Осъжда ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) да заплати на Й. И. П. сумата 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.11.2021 година в гр. Велико Търново, на ул. „Н. Габровски“ 53, причинено от водача на автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ВТ 78 ****, ведно със законната лихва от 23.11.2020 година до окончателното ѝ изплащане, да се чете:
Осъжда ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) да заплати на Й. И. П. сумата 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.11.2020 година в гр. Велико Търново, на ул. „Н. Габровски“ 53, причинено от водача на автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ВТ 78 ****, ведно със законната лихва от 23.11.2020 година до окончателното ѝ изплащане.
Диспозитивът Отхвърля предявения от Й. И. П. против ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за разликата от присъдените 30 000 лева до претендираните общо 50 000 лева като неоснователен, да се чете:
Отхвърля предявения от Й. И. П. против ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД) иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за разликата от присъдените 30 000 лева до претендираните общо 50 000 лева – предявен като частичен иск от общо 60 000 лева, като неоснователен.
2
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на Й. И. П., против Решение № 51/6.02.2023 година по гр. д. № 401/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлена претенцията на Й. И. П. за сумата над 30 000 лева до 50 000 лева – частичен иск от твърдяно обезщетение в размер на 60 000 лева.
Във въззивната жалба се сочи, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на Й.
И. П. за претърпените болки и страдания вследствие нанесените телесни увреждания е уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените от пострадалата морални вреди, противоречи на принципа за справедливост и по тази причина не може да репарира понесените неимуществени вреди. Първостепенният съд необосновано е ценил част от доказателствата по делото, а друга част за получените от жалбоподателката увреждания и усложнения е игнорирал напълно. Не са съобразени в цялост документите по делото и свидетелските показания. Решаващият състав не е обсъдил и не е пояснил дали кредитира изявленията на разпитаните по делото свидетели за усложненията, настъпили при Й. И. П. в резултат на удара в областта на гърба – задълбочили се бъбречни кризи, от които тя страдала. Съдът е отразил, че кредитира показанията на свидетелите, но това не личи от мотивите на решението.
Погрешно е определен размера на паричния еквивалент на търпените от Й. И. П. морални вреди – формално са маркирани част от критериите за прилагане на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, но не са съобразени в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти, вследствие на което не е отсъден правилно размера на необходимата и достатъчна сума за репариране на причинените морални вреди на жалбоподателката. Не са отчетени вида и характера на телесните увреждания – налице е закрито счупване на тялото на първи поясен прешлен (Л1). Реално не са обсъдени всички налични по делото писмени доказателства, съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания, посочени подробно във въззивната жалба. Не са взети предвид съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, лимита на отговорност на застрахователя. Изтъква се, че е налице „траен ефект на намаляване на двигателната активност“ на пострадалата, болката в областта на травмите ще „остане завинаги“. Цитира се съдебна практика за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че първостепенният съд не е съобразил икономическата конюнктура в страната – съществува инфлация. Изтъква се, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е регламентирана в полза на пострадалите, а не на застрахователите.
Направено е искане да се отмени Решение № 51/6.02.2023 година по гр. д. № 401/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се присъдят в полза на Й. И. П. допълнително 20 000 лева по частично предявения иск за 50 000 лева от 60 000 лева за причинените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие причинените телесни увреждания от процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 23.11.2020 година до окончателното изплащане на сумата; да се определи адвокатско възнаграждение 3 на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата с включен данък върху добавената стойност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т. Т. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗКзастраховане“ АД, в който излага доводи за нейната неоснователност.
С писмена молба процесуалният представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД поддържа отговора на въззивната жалба.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Т. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, против Решение № 51/6.02.2023 година по гр. д. № 401/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е уважен иска за сумата над 15 000 лева, присъдени са съответно лихва и разноски.
Във въззивната жалба се изтъква, че решението в посочената част е неправилно – постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано.
Погрешно първостепенният съд не отчита и не намалява размера на определеното обезщетение съобразно приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Й.
И. П. допринася за осъществяването на вредоносния резултат – при потегляне на автобуса е била с гръб към шофьора, не е използвала което и да е от предпазните средства в моторното превозно средство и не е направила опит да запази равновесие. С нехайното поведение към собствената си безопасност тя неминуемо е щяла да загуби равновесие и да пострада дори шофьорът на автобуса да не бе предприел спасителна маневра, за да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие. Без обективното поведение на пострадалата – не е седнала на седалка с правилно поставен предпазен колан, правостояща е и не прави опит да се хване, уврежданията не биха настъпили. Пълномощникът на дружеството-застраховател смята, че приносът на Й. И. П. е в степен поне 50%. Приносът на пострадалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Заключението на решаващия състав, че всички вреди на пострадалата са вследствие на пътнотранспортното произшествие, доказани са по основание и размер е неправилно. Не е установено всички твърдени увреждания, болки и страдания да са в резултат на падането. Доказано е, че по-голямата продължителност на възстановителния период се дължи на възрастовите изменения при Й. И. П., неспазване на лекарските предписания и необходимото лечение. Погрешно са кредитирани показанията на свидетелите на ищцата – същите са противоречиви и не кореспондират с приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, останалите доказателства по делото.
Процесуалният представител на дружеството-застраховател смята за необоснован извода на първостепенния съд, че доверителят му следва да отговаря за завишен възстановителен период, дължащ се на обстоятелства, които нямат причинна връзка с инцидента (възрастта на пострадалата), както и за увреждания, които не са вследствие на пътнотранспортното произшествие. Отсъденото обезщетение е прекомерно завишено по размер, не съответства 4 на критерия за справедливост и съдебната практика по дела с идентичен предмет. Изтъква се, че присъдената сума е неоснователно завишена.
Направено е искане да се отмени Решение № 51/6.02.2023 година по гр. д. № 401/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част; в полза на дружеството-застраховател да се присъдят разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат П. К. – процесуален представител на Й. И. П., в който развива съображения за нейната неоснователност.
С писмена молба пълномощникът на Й. И. П. оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 401/2022 година на Окръжен съд Велико Търново (първоначално гр. д. № 1816/2021 година на Районен съд Велико Търново) е образувано въз основа на предявен от адвокат П. К. – пълномощник на Й. И. П., против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Разпечатката съдържа 45 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/634d8c2e-c438-470d-8dd4-222ddad744a0