Определение № 19874 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19874 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509043 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н. Й.а., процесуален субституент на длъжника в заповедното производство, чрез адв. Т., срещу определение № 26565/22.07.2026 г., постановено по гр. д. №7889/2026 г. на СРС, 51ви състав, СРС, с което съдът е оставил без уважение искане за спиране на принудително изпълнение на заповед от 11.06.2026 г., постановена по реда на чл. 417 ГПК. Жалбоподателят счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, моли същото да бъде отменено. Твърди, че вземането в размер на 12782,30 евро не се дължи, тъй като документът, въз основа на който е издадена заповедта — Споразумение от 16.01.2026 г. — е симулативен акт, съставен в конфликт на интереси от Р.А. (едновременно управител на длъжника и кредитор) с цел източване на активи на дружеството към свързани лица.

Ответникът по жалбата я оспорва в законоустановения срок.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Пред Софийския районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Същото е уважено и в полза на заявителя Р.М.А. е издадена заповед за изпълнение от 11.06.2026 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Длъжникът е депозирал и молба за спиране на принудително изпълнение на заповед., позовавайки се на ал. 2, т.1 от чл. 420 ГПК, при твърдения, че вземането в размер на 12782,30 евро не се дължи, тъй като документът, въз основа на който е издадена заповедта — Споразумение от 16.01.2026 г. — е симулативен акт, съставен в конфликт на интереси от Р.А. (едновременно управител на длъжника и кредитор) с цел източване на активи на дружеството към свързани лица.

С обжалваното определение от 22.07.2026 г. съдът е оставил без уважение същата, приемайки, че не са налице предпоставките за спиране на чл. 420 ГПК.

С изменението на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с потребител. Искането не е ограничено със срок и може да се заяви не само пред съда в заповедното производство, но и пред съда, който разглежда исковото производство /чл. 420, ал. 5 ГПК/. С това се осуетява възможността при пропуск на длъжника да поиска спиране на изпълнението с възражението, действията по принудителното изпълнение да продължат паралелно с исковото производство и да се стигне до изпълнение върху имущество на длъжника преди приключване на исковия процес.

Съдът в настоящото производство намира, че изискуемите кумулативни предпоставки по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК не са налице. Не са представени убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Под убедителни писмени доказателства следва да се имат предвид такива, които да водят до извода, че вземането е било погасено към момента на издаване на заповедта, или такива, даващи основание да се приеме, че посочената в заповедта сума не се дължи от молителя, т. е. да се разколебае удостоверителната сила на представения по делото документ от кръга на тези по чл. 417 ГПК /Определение №453 от 25.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №478/2010 г., II т. о./. В настоящия случай такива в подкрепа на оспорване на вземането, такива които да създават вероятна основателност за недължимост на вземането, не се представят. Не може да се направи извод в този смисъл нито от представените пред заповедния съд протокол от 05.01.2026 г., нито от споразумението от 16.01.2026 г., които не само не отричат, а подкрепят съществуването и изискуемостта на вземането.

При това положение и като взе предвид, че правата на длъжника, в случай на накърняване в резултат действия на заявителя-кредитор, могат успешно да бъдат защитени и в исковото производство, не са налице предпоставки за спиране принудителното изпълнение на процесната заповед.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Н. Й., процесуален субституент на длъжника в заповедното производство „КросфитСофия“ ООД, чрез адв. Т., срещу определение № 26565/22.07.2026 г., постановено по гр. д. №7889/2026 г. на СРС, 51ви състав, СРС, с което съдът е оставил без уважение искане за спиране на принудително изпълнение на заповед от 11.06.2026 г., постановена по реда на чл. 417 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3