Решение № 4805 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4805 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330101507 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от С. С. В., ЕГН: **********, с адрес ******, чрез пълномощник адв. С. Н., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. Младост 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9. ап. офис 20, за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******. на основание чл. 22 ЗПК поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сума в размер на 1500 лв./ 766,94 евро, при фиксиран лихвен процент по заема 22,8 % и годишен процент на разходите – 48,35 % със срок за погасяване от 10 месеца. На същата дата – 04.01.2025 г., чрез посредничеството на „Фератум България“ ЕООД, бил сключен между С.

В. и „Мултитюд Банк“ договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ищцата дължала на дружеството гарант възнаграждение в размер на 1380 лв./704,10 евро, платими разсрочено с погасителните вноски по договора за кредит. Твърди се, че ищцата е усвоила заемния ресурс, не е изплатила задълженията си по двете сделки, но и не дължи плащане на начислените й суми. В тази насока се поддържа в исковата молба, че процесният Договор за кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не били посочените условията за прилагането на записания в договора лихвен процент, записаният процент от 22,8 % не съответствал на действително приложимия такъв, както и че крайната дължима сума за 1 възнаградителна лихва не отговаря на заложения процент, нито как лихвата се отразява на посочения в договора ГПР. Въпросната неяснота по прилагането на лихвения процент обосновавала извод, че не е спазена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК е основание за недействителност на договора за кредит. Не било ясно и какви такси и разноски са отчетени при формирането на процента на оскъпяване, като се поддържа, че възнаграждението на поръчителя представлява разход по кредита, който е следвало да се включи при изчисляването на ГПР. В тази насока се развиват съображения и се твърди, че невключването на възнаграждението по договора за гаранция като разход по кредита, който гаранционната сделка обезпечава, представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото посоченият в договора за кредит ГПР не съответствал на действително приложимия между страните. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Фератум България“ ЕООД, със становище за неоснователност на исковата претенция. Възразява се срещу твърденията за недействителност на договора за кредит. Счита, че задълженията по договора за гаранция не следва да се включват като разходи по кредита, респ. и да се отразяват на ГПР. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

По делото е приет за съвместно разглеждане на основание чл. 211, ал. 1 ГПК и насрещен осъдителен иск от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, срещу С. С. В., ЕГН: **********, обективиран в насрещна искова молба с вх. № ******. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 443,04 евро, представляваща незаплатен остатък от главницата по договор за потребителски кредит № ******, ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на насрещния иск.

Твърди се в насрещната искова молба, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит № ****** с уговорена и усвоена от длъжника С. В. главница в размер на 1500 лв./ 766,94 евро, при параметри на правоотношение, изтъкнати и в първоначалната искова молба на В.. След подписване на договора, кредитополучателят извършил плащания в общ размер от 633,50 лв./ 323,90 евро, след което бил преустановил плащанията си и изпаднал в забава. Твърди се, че понастоящем незаплатеният остатък от главницата бил в размер на 866,50 лв./443,04 евро лв. За тази сума се предявява насрещния осъдителен иск, като се моли същият да се уважи.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на насрещния иск от ответника по него С. С. В., с който се сочи, че ищцата дължала връщане единствено на чистата стойност по кредита, но не и плащане на други вземания по кредитната сделка, с оглед недействителността на същата по изложените в първоначалната искова молба съображения. Моли за произнасяне в горния смисъл, както и възразява срещу присъждането на разноски в полза на дружеството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно сключването между ищеца С. С. В., като кредитополучател, и ответникът „Фератум България“ ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******., по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 1500 лв./ 766,94 евро, със срок на заема 10 месеца при лихва от 22,8 % и посочени ГПР от 48,35 %. Копие от договора е представено по делото, ведно с погасителния план и общите условия. Не се спори, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Безспорно е още, че кредитът е усвоен от ищеца. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на ответното дружество, като е с уговорено възнаграждение за гаранта по сключен договор за гаранция между С. В. и „Мултитюд Банк“. В тази връзка е представен по делото Договор за гаранция (поръчителство) между ищцата В. и „Мултитюд Банк“, с който дружествотопоръчител е поело задължение за се задължи по процесния кредит срещу възнаграждение в размер от 1380 лв./ 705,58 евро, платими разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита. Не се спори, че възнаграждение на гаранта не е взето предвид при изчисляване на ГПР.

При съобразяване с гореизложеното съдът споделя развитите аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Мултитюд Банк“ в полза на кредитора. Поради това възнаграждението за предоставяне на поръчителство реално представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договор за гаранция е условие за отпускане на кредита. Действително, потребителят може да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с „Мултитюд Банк“. За отбелязване е още, че „Мултитюд Банк“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България” ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от „Мултитюд Банк“ и в частност с възмездния характер на предоставената гаранция. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се вземат 3 предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 1785 лв./ 912,66 евро, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство на стойност 1380 лв./ 705,58 евро, и реалните разходи по кредита. В тази връзка се извежда извод, че посочения в договора процента на разходите на годишна база не съответства на действително приложимия между страните. Последното мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Предвид гореизложеното установителният иск се явява основателен, като ще се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******. е нищожен на сочените основания.

Изтъкнатите в исковата молба пороци, водещи до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не намират приложение в случая.

Досежно насрещния иск, то предвид посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, следва да се приеме, че на основание чл. 22 ЗПК целият договор за кредит е недействителен. Поради това и по силата на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита, а именно главницата, която е 1500 лв./ 766,94 евро. Тя се намира за изискуема в пълния си размер, предвид недействителността на кредитното правоотношение. Това налага връщане на всичко неоснователно платено по договора както от длъжника, така и от кредитора. Дължимостта в пълен размер се следва също така и с оглед обстоятелството, че срокът на самия договор е изтекъл, видно от съдържанието на сделката. Следователно въпросната сума би се дължала в пълнота дори и при действителност на правоотношението. До този извод се достига при съобразяване с приетото в ТР № 8/2017 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Доколкото обаче не се оспорва, а и се заявява в самата насрещна искова молба, че С. В. е заплатила сумата от общо 633,50 лв./ 323,90 евро за погасяване на задълженията си по процесния кредит, то на връщане подлежи единствено незаплатеният остатък от чистата стойност по кредита в размер на 866,50 лв. или 443,04 евро. Ответната по насрещния иск страна не установи да са заплатени суми по кредита в по-голям размер. Следователно осъдителната претенция по насрещния иск е основателна за пълния си размер от 443,04 евро, поради което същата ще се уважи изцяло. Като последица от основателността на претенцията за главница ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на насрещния иск.

За пълнота следва да се уточни, че в практиката на ВКС (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о., и решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г., на ВКС, I т. о.) е прието, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по 4 предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Следователно искът на ответника е един и той е свързан с претенцията за неизпълнение на задължение за връщане на главница по договор за кредит, като при недействителност на кредитното правоотношение, съдът също ще дължи присъждане на незаплатения остатък от чистата стойност на кредита. Това изключва необходимостта от даване на допълнителна правна квалификация на претенцията, тъй като приложението на чл. 23 ЗПК е последица от установената в хода на делото недействителност на договора за кредит при предявен иск на кредитора за присъждане на суми по договора.