Присъда № 526 от 14.10.2025, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда рег.№ 526 от 14.10.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 13023/2025 г., по описа на СРС- НО, 129-ти състав С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И. Й. Д., с ЕГН **********, за това че на 02.07.2025г., в с.Панчарево, местност „Детски град“, ул. „Веселинов рид“, хх, от лек автомобил хх чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - взломен прозорец на предна шофьорска врата, отнел чужди движими вещи - сумата от 1200 лв., портмоне от изкуствена кожа, на стойност 6 лв., сумата от 26,44 евро, на стойност 51,71 лв., всичко на обща стойност 1 257, 71 лв., от владението на И. В. П., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, след като бил осъждан, както следва: с присъда на P C Казанлък, влязла в законна сила на 29.11.2017г., за престъпление по чл. 196, ал.1,т.2, вр. чл. 195, ал.1,т.3,вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, като му било определено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от четири години престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 , вр.чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.

29, ал.1,б.А от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че обвинението, повдигнато на Д., както и самопризнанието, направено от него се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. От показанията на свидетелите А., П., Д. и С., както и от заключението на съдебно-оценителната експертиза и протоколите за оглед на местопроизшествие и разпознаване на лице, намира, че може да се направи извод, че именно подс. Д. е извършител на престъплението. С оглед обществената опасност на деянието и подсъдимия, който нееднократно е осъждан за престъпления против собствеността, предлага да му се наложи наказание 30 месеца лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една трета и след редукцията подсъдимият да търпи наказание 20 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 59 НК предлага да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК. Моли в тежест на подсъдимия да се възложат направените по делото разноски за съдебно-оценителна експертиза.

Служебният защитник на подсъдимия – хх от САК, моли съдът да отчете, че в хода на досъдебното производство подсъдимият е оказал пълно съдействие, а в съдебното такова се е признал за виновен и приел делото да бъде разгледано по реда на чл.371, т.2 НПК. С оглед на това, моли да му се наложи наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което след 1 редуциране с една трета да бъде намалено на 1 година.

Подс. Д. заявява, че поддържа казаното от адвоката си, а в последната си дума моли за по-леко наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която изцяло бе призната от подсъдимия и се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно:

Подсъдимият И. Й. Д. бил осъждан както следва: с присъда, постановена по НОХД №1213/2017 г. по описа на P C Казанлък, влязла в законна сила на 29.11.2017г., за престъпление по чл. 196, ал.1,т.2, вр. чл. 195, ал.1,т.3,вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от четири години.

Свидетелят И. П. управлявал лек автомобил хх На 02.07.2025г. свидетелят паркирал посочения автомобил в ,хх. Около 16,30 часа на същата дата до превозното средство се приближил подс. И. Д.. Той се възползвал от отсъствието на свидетеля, счупил прозореца на предната шофьорска врата и проникнал в автомобила. От там взел следните движими вещи: сумата от 1200 лв.; портмоне от изкуствена кожа, на стойност 6 лв.; сумата от 26,44 евро, равняваща се на 51,71 лв., всичко на обща стойност 1 257, 71 лв. Тези вещи били собственост на св. И. П..

След като отнел горепосочените вещи подс. Д. напуснал местопроизшествието.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание от подс. И. Д. по чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: гласни доказателства - показанията на свидетелите И. П., Ж. А., Д. Д. и хх.; писмени доказателствени средства протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, одобрен с Определение рег. №2917/04.07.2025 г., постановено по НЧД №9778/2025 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав; протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето, протокол за разпознаване на лица и предмети по снимки, ведно с фотоалбум към него; писмени доказателства - справка за съдимост на подс. Д., разписка за изтеглена сума в размер на 2000 лева; способи на доказване - съдебно-оценителна експертиза и експертна справка за извършено дактилоскопно изследване; протокол за доброволно предаване на записи от камери за видеонаблюдение.

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на 2 извършване на престъплението от страна на подсъдимия няма протИ.речия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме за установена описаната фактическа обстановка, която е възпроизведена в обвинителния акт и която подсъдимият призна изцяло.

От показанията на св. И. П. се установяват времето, мястото и начина на извършване на престъплението и протИ.законно отнетите от негово владение движими вещи. Авторството на деянието, в лицето на подс. Д. се установява от показанията на св. С., който на инкриминираната дата е видял подс. Д. до лекия автомобил, управляван от пострадалия П., като несъмнено го е разпознал, видно от съдържанието на протокола за разпознаване на лица и предмети от 04.07.2025 г., а също и с оглед съдържанието на протокола за претърсване и изземване, от който е видно, че при извършеното действие по разследването в помещения, обитавани от подс. Д. е намерена една от инкриминираните вещи – тъмно зелено кожено портмоне, съдържащо монети в евро валута, като за така намерените вещи подсъдимият е посочил, че ги откраднал от лек автомобил, паркиран пред строеж близо до дома му.

Механизмът на проникване в процесния автомобил се установява от обективираното в протокола за оглед на местопроизшествие, с предмет на огледа - лек автомобил хх, а именно чрез счупване на стъклото на предната шофьорска врата, която е намерена отворена, с разбито стъкло и множество стъкълца с неправилна форма около вратата.

Гореизложената доказателствена съвкупност е достатъчна да обоснове извод за доказателствена обезпеченост на фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която е призната от подс. Д. по реда на чл.371, т.2 НПК.

С оглед на това и на основание чл.373, ал.3 от НПК, съдът в настоящите мотиви приема за установени фактите, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на посочените доказателства, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, без да извършва подробен доказателствен анализ, какъвто е смисълът, вложен в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, относно изискуемото съдържание на мотивите към присъдата, при проведено съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4, вр.

371, т.2 от НПК. Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК обосновава извод, че не се налага извършването на доказателствен анализ при провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Явно е, че законът е въвел отделно и различно от общото изискване за съдържанието на мотивите към присъдата при провеждане на съкратено съдебно следствие в обсъжданата разновидност. Разпоредбата, предписваща изискуемото съдържание за мотивите на присъдата, постановена по дела от общ характер, разгледани по общия ред (чл. 305, ал. 3 НПК) създава задължение за съда да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали ги е приел за такива и да изложи съображения при протИ.речие в доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля други. За разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предписва единствено, че в 3 случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Логиката на закона е ясна: за да постанови присъда по този ред съдът следва да е отчел липсата на значими и съществени протИ.речия в доказателствата, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.

Смисълът на разрешението по чл. 373, ал. 3 НПК следва да се съзре в необходимостта съдът да реши въпроса за това кои доказателства (и достатъчни ли са те – по вид и съдържание) подкрепят самопризнанието на подсъдимия с определението по чл. 372, ал. 4 НПК. Доказателственият анализ е немислим и защото съдът не може да анализира протИ.речия в доказателства, които не е събрал сам въз основа на принципите на устност и непосредственост. В диференцираните процедури е допуснато отклонение от тези принципи, но при ясно определени условия – когато доказателствата, събрани в досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и позволяват извеждането на несъмнен извод за подкрепеност на фактите, които е признал, при наличието на които не се дължи доказателствен анализ.

От правна страна:

Съдът намира от правна страна, че по гореописания начин подсъдимият И. Й. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 , вр.чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.

29, ал.1,б.А от НК.

От обективна страна, престъплението е извършено чрез действие, като на посочените в обвинителния акт дата и място подсъдимият е отнел инкриминираните чужди движими вещи: сумата от 1200 лв., портмоне от изкуствена кожа, на стойност 6 лв., сумата от 26,44 евро, на стойност 51,71 лв., всичко на обща стойност 1 257, 71 лв., от владението на И. В. П., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да ги присвои, като е прекъснал чуждата фактическа власт над тях и е установил своя фактическа власт над отнетите вещи, отдалечавайки се от мястото на отнемането.

Достъпа до вещите, които се намирали в заключения лек автомобил марка хх е постигнат, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, а именно чрез счупване на прозореца на предна шофьорска врата на лекия автомобил.

Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив, след като подс. Д. бил осъждан преди това с присъда, постановена по НОХД №1213/2017 г. по описа на PC Казанлък, влязла в законна сила на 29.11.2017г., на наказание „Лишаване от свобода“, за срок от четири години, за престъпление по чл. 196, ал.1,т.2, вр. чл. 195, ал.1,т.3,вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК.

Стойността на отнетите вещи към датата на отнемането е установена въз основа на съдебно-оценителната експертиза, която е изготвена от 4 компетентно вещо лице, което обосновано е отговорило на поставените въпроси, поради което експертизата се кредитира от съда, като обоснована, ясна и пълна.

Присвоителното намерение над инкриминираните вещи е обективирано с прекъсването на чуждата фактическа власт върху тях и установяването на своя от страна на подс. Д., чрез отдалечаване от местопрестъплението с протИ.законно отнетите вещи с намерение впоследствие да се разпореди с тях.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е бил наясно с общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществноопасни последици и е искал тяхното настъпване. Той е съзнавал, че протИ.законно отнетите от него вещи са чужди, съзнавал е протИ.правния характер на поведението си, както и че извършва деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от 4 години, а именно с присъда по НОХД №1213/2017 г. по описа на PC Казанлък, влязла в законна сила на 29.11.2017г., за извършено престъпление по чл. 196, ал.1,т.2, вр. чл. 195, ал.1,т.3,вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК.